От Фейсбук профила на Симеон Колев, журналист и общински съветник

От Facebook профила на Симеон Колев, публицист и общински консултант Днес виждам главното заглавие на " Капитал " - " Загубеното десетилетие " и несъмнено е отдадено на ръководството в този интервал. Преди десетина години, отново " Капитал " имаше заглавие " Защо нямаме автомагистрали " и бяха прави - тогава това беше главен проблем. За мен, неналичието на пътища даже беше цивилизационен разлом сред естествената страна и разградената страна. Десетина година по-късно и в огромна степен този проблем е решен. " Хемус " се строи, " Тракия " е подготвена, " Марица " е подготвена, а персоналните ми любимци - на автомагистралата до Калотина ѝ остават 15-тина километра и ще е подготвена до края на годината, а на " Струма " ѝ остават към 25 километра. Съгласен съм, че в последните 10 години (и през които и да е 10 години) е можело да се направи повече, доста повече, само че сред категориите " всичко " и " нищо " има " нещо ", " не малко " и тн. Да кажеш на нещото нищо е преднамерено и просто не е правилно, тъй като всеки от нас е бил през тези 10 години и е правил нещо. През последните 10 години ние имахме проблеми и провокации, които преборихме и доста от тях забравихме. Останаха ни и доста провокации и задания в to do-листа. За тях са идващите 1,2, 10 или 100 години. Искам да обърна внимание на една мантра, която ми писна да чувам. България продължава да е най-бедната и най-изостаналата страна в Европейски Съюз, не поради Борисов, Костов, или царя а тъй като по този начин е заварена и постоянно е била такава от края на 30-те години на предишния век. Непростимото са го създали комунистите, които от обичайно развита страна доведоха България до статута ѝ на най-бедната. Това е обективният факт, а сравненията с останалите в клуба на богатите са сложни и не са в наша изгода. Нелепо е някой да ни убеждава, че живеем добре, в случай че ние нямаме очи или сетива сами да усетим това. Но е също толкоз неуместно някой да ни убеждава, че живеем по-зле, в сравнение с ние усещаме.