След президентските избори, дълбоката държава, която работеше с БСП, реши, че вече е политически безперспективна
От Facebook профила на Петър Кичашки, правист и изпълнителен шеф на Института за съвременна политика
Изпитвам любознание по какъв начин и за какво има сюрпризирани от упадъка в Българска социалистическа партия. То беше ясно, уважаеми. Как да е другояче? В Българска социалистическа партия в последните години се настани лютивата спарена зной на дребнотемие, личностни нападки и лична обидчивост. Това плюс оня характерен за Българска социалистическа партия вътрешнопартиен канибализъм, комбиниран с негативната кадрова селекция и изолационизма на водача, който се заобикаляше с йесмени и подакващи гарнитури, оформя сигурна рецепта за неуспех. Той беше предупреден.
Бях посетител на оня прославен конгрес, на който избраха Нинова преди към този момент 8 години и добре си припомням какъв брой щастливи бяха и Кирил Добрев, и цялата клика, която избра Нинова. На някои от тях персонално им обяснявах, че позволяват стратегическа неточност, тъй като слагат персоналното си предпочитание да си сложат ръководител над задачата, която би трябвало да им е по-важна, а точно запазването на жив политически организъм.
Буквално в седмиците и месеците откакто я избраха, Нинова изгони всички, с чиито гласове стана ръководител. Мнозина от тези, които предупреждавах, ми звъняха след това да ми изясняват, че съм бил прав, но то откакто се обърне каруцата, пътища доста. Както и да е, това е малозначителната причина за развалата в Българска социалистическа партия.
Основната причина е другаде - там някъде, малко след президентските избори, огромна част от дълбоката страна, която през всичките години на прехода неизбежно работеше с Българска социалистическа партия, реши, че левицата към този момент е политически безперспективна. Част от играчите се препозиционираха зад Политическа партия, други другаде, само че всички заедно изоставиха Българска социалистическа партия. Не, тъй като Нинова я е избавила от задкулисието (смях!), а тъй като видяха, че Българска социалистическа партия просто към този момент няма виталните сили да организира значимата (им) политика. И се насочиха другаде.
А с тях си отпътува и въздействието в медиите, и икономическите кръгове, и дълбоките центрове на въздействие. Това прави бутафориите в Българска социалистическа партия през днешния ден вероятни - към този момент на никой не му е изключително значимо какво се случва там. Просто е - шалтерът е пернат от дълго време, напоследък просто чакахме да забележим кой ще загаси физически лампите на " Позитано ".
FaceBookTwitterPinterest
