Плачем за грозен паметник в сърцето на София, но нямаме родова памет за историята си
От Facebook профила на общественика Борис Вардев
Какви хора сме българите. Ако бях краен щях да напиша безродни, лизачи, прилепала. Но, не съм. И ще напиша, че сме чудноват народ. Плачем за някакъв непоносим монумент в сърцето на София с автомат в ръка, прокламиращ една пропагандна неистина, че сме освободени от нещо и от някой. Но, за 30 години единственият монумент на наш воин или заслужил българин, който сме сложили е на Самуил със светещите очи. Малко в ляво и във вътрешността. Ако може да не се види от дърветата. Ама другояче сме подготвени да вдигнем до небето монумент на всеки нов наш вечнодружбен брат. Затова и всички ни се смеят ни се подиграват оттатък границата ни. Защото сме чудноват народ. А, идва и бодра млада промяна с костенурки, розови коне и златни арки. Но без памет. Затова тези, които сме български родове, основатели на тази страна от цялата страна. Дошли от възрожденските огнища на дребните градове и села, да запалителен огъня и светлината. Родове на 200, 300 и повече години не би трябвало да се оставяме на тази наклонност. Трябва да участваме и да бъдем групата за напън за бъдещето на България. Бъдещето на нашите деца.
FaceBookTwitterPinterest
