След преговорите: Жертва се перспективата за еврото, издънват дълга и бюджета
От Facebook профила на Никола Янков, създател и ръководещ съучастник на Expat Capital
Съжалявам за дължината на този пост, само че ми се коства значимо да споделя тези мисли с повече хора. Дано съумея да предизвиквам умствен развой.
Двама от положителните български икономисти сега – Георги Ганев и Лъчезар Богданов – показаха без значение един от различен мненията си за така наречен „ договаряния “ за сформиране на съдружно държавно управление. „ …За мен е безсмислено да съществуват държавни предприятия, само че това е персонално мое мнение и както виждам съм единствения в стаята с това мнение и е ясно за какво няма да се слага този въпрос и всички сдружения ще си останат държавни...” – това сподели Георги Ганев.
„ … участниците в доста случаи формулираха проблемите, които виждат (вместо решения), както и цели на политиката (вместо инструментите за постигането им). И в действителност, по какъв начин да има спор по това дали желаеме България да реализира висок стопански напредък, да няма корупция, да има качествено и дейно опазване на здравето и обучение, а административните спънки пред бизнеса да се отстранен или лимитират? Да запишеш в стратегия „ ускорение и облекчение на процедури “ да вземем за пример не е мярка, това всъщност е самото дефиниране на казуса и поръчка на воля за превъзмогването му; да предложиш „ тласъци за вложители, които създават висока добавена стойност “ – също. Важните въпроси са по какъв начин да стане това… “ – това написа Лъчезар Богданов.
Така проведени „ договарянията “ за сформиране на коалиция бяха реформаторски тактически ход за авансово дифузиране на напрежението и непозволяване на евентуалните съперници да влезнат в остри конфликти, постоянно с личностен нюанс. Това бе позитивната им страна, само че те си останаха единствено това – тактически ход, една реплика на развой без действително наличие. Обявяването на процеса за сполучливо завършил изненадва. Всъщност той в никакъв случай не е започвал всъщност.
Обединяване към пожелателни лозунги в жанр „ никаква корупция повече! “, „ по-добро обучение! “, „ по-добро опазване на здравето! “, „ по-добра администрация! “, „ повече непознати вложения! “, „ бизнес с по-висока принадена стойност! “, „ по-висок стопански напредък! “, „ по-високи приходи за всички! “, „ по-добра инфраструктура! “ и още много сходни не може да се назова нито политически консенсус, нито стратегия за съдружно ръководство. Защото това са задачите на всяко съвременно общество. Всеки евентуален спор към съответните същински значими държавни политики и ограничения, измерими с съответни разноски на обществен запас, времеви рамки, виновни лица и способи на осъществяване, бе отлаган от домакините на договарянията „ за по-нататък “.
Малкото конкретика, която бе упомената категорично обаче, буди съществени терзания за стила на идващото държавно управление и отношението му към ролята на страната в стопанската система и в обществото като цяло. Доминиращата логичност в тези „ договаряния “ може да се опише най-ясно с две думи: повече страна. Навсякъде. Повече държавни компании, повече държавни разноски във всяка една сфера, повече бюджетен недостиг, повече обществен дълг. И по-малко тласъци за частни вложения, никаква приватизация на държавни активи, никакви тласъци за развиване на финансовите пазари, никакво присъединяване на частни вложители в инфраструктурни планове на концесионен принцип, никакви тласъци за частни вложения в сфери като опазване на здравето и обучение, никакви тласъци за частни вложения в енергетиката, никакви съответни ограничения за либерализиране (в смисъл на повече независимост и по-малко държавна намеса) на стопанската система в нито една сфера.
Конкуренция на частния бранш от страна на страната с бюджетни средства – като концепцията държавните лечебни заведения да станат от търговски сдружения бюджетни единици, или нови държавни енергийни мощности, да вземем за пример. Това, за което минимум се говореше, бе за приходите, с които страната ще финансира големите апетити за внезапно нарастване на държавните разноски. Ясна е и поръчката за „ отсрочване “ – в посока анулиране – на стратегическата цел за влизане на България в Еврозоната . Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния недостиг до равнище „ единствено “ от 4.5% следващата година, с „ контрактувана “ поръчка за проверка още нагоре в средата на годината.
Влошаването на съотношението дълг/БВП, което ще е неизбежният резултат от високия бюджетен недостиг, също ще отдалечи доста вероятностите България да бъде политически призната в Еврозоната. Това се комбинира със странното, само че за сметка на това много настойчиво гледище за някаква сериозна „ осведомителна акция “ измежду популацията за участието в Еврозоната. Темата за „ акцията “ се извежда даже като съответен съдружен приоритет. Това съмнително доста наподобява на референдум . Заявки за увеличение на държавните и общински доходи посредством повишение на данъчната и осигурителна тежест също влезнаха като част от „ съдружните цели “. За огромен „ триумф “ бе регистрирано, че плоският налог ще остане в този му тип „ идната година “. А по-следващата?
За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат доста. Както и данъчните оценки на парцелите, евентуално и други съществени косвени налози и такси. Значителното нарастване на данъчната и осигурителна тежест ще е неизбежен резултат от поръчките за десетки милиарди левове спомагателни държавни разходи. Приказките, че всичко щяло да се финансира от „ прекъсване на кражбите “ , не заблуждават никого. В този смисъл тези „ съдружни договаряния “ приличаха малко на диалог сред клиенти в механа, които си вършат сметката без кръчмаря. А кръчмарят в тази ситуация е българският поданик. И още по-конкретно българските бизнесмени, на които се пада главната част от бремето да финансират великодушните обещания за бъдещи държавни разноски.
Българският бизнес и българският поданик като цяло не бе показан от никого на тези договаряния. Това не вещае нищо положително за стабилността на бъдещото „ съдружно “ ръководство. Отделен е въпросът, че повече държавни разходи – през държавни компании и през бюджетни стратегии – постоянно значат и повече корупция. Не по-малко. Който има вяра в противоположното, е просто добряк. А наивниците нормално заплащат сметката най-сетне.
Твърди се, че имаме „ консенус “ за съдружно ръководство. На елементарен жител като мен ми липсва много конкретика по този консенсус. Ето въпроси в съответни сфери, където за мен е належащо да се внесе изясненост:
Образование
Консенсусът тук е за „ по-добро обучение “. Не виждам никакви ограничения за развиване на частното обучение в България и за стимулиране на вложения в частно обучение обаче. Най-добрите университети и учебни заведения в света са в действителност частни. Не имам вяра, че в скоро време българските държавни служители ще могат да произведат държавен учебен артикул на международно равнище. С бюджетни пари.
Здравеопазване
Консенсусът тук е за „ по-добро опазване на здравето “. Не виждам никакви проекти за либерализация на здравноосигурителния модел и унищожаване на монопола на НЗОК. Докато има монопол на НЗОК, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) разходи, допотопна технология за работа и липса на справедливи измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизация на държавни и/или общински лечебни заведения. Напротив, има поръчка за вложение на много пари единствено в държавни болнични заведения и за превръщане на държавните лечебни заведения в бюджетни единици. По този метод действително страната споделя на частния бранш да се откаже и да се изтегли – ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно опазване на здравето. А – сходно на просветителните институции – най-хубавите лечебни заведения по света са частни.
Околна среда
Не се разясняват големите вложения, които са нужни (всъщност неизбежни) за пречиствателни уреди, възобновяване на ВиК инфраструктурата и създаване на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците уреди. Не се плануват никакви привличания на частни капитали в този бранш, а това е доста добре открита процедура в Европейски Съюз и другите развити страни по света. Изграждането на нови ВиК, пречиствателни и рециклиращи уреди на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би отстранило големия риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би подсигурило най-модерни технологии с най-хубава поддръжка на активите и най-качествена услуга към популацията и бизнеса. Но подобен заложен модел няма в „ консенсуса “.
Говори се за поощряване на енергийната успеваемост, електрификация на превоза и така нататък, само че не са споделя по какъв начин ще стане това. В естествена пазарна стопанска система това става с фискални механизми – взимаш повече налози от тези, които цапат или използват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят сила. Само че това срамежливо се пропуща, с цел да не се припознаят множеството данъкоплатци в групата на плащащите.
Енергетика
Тук ми липсва думата „ приватизация “. Вместо нея обаче има упоритост за „ по-добро ръководство “ на държавните сдружения. Това е много тъжно. Явно ще се разчита отново на държавна енергетика, която да се ръководи от неизвестно от кое място появили се некорумпирани супер мениджъри. Единствените по-конкретни „ ограничения “ са поръчките за повече държавни разходи, включително за нови големи енергийни мощности. Липсва ми също създаването на български залежи на газ в Северна България и Черно Море (от частни оператори на концесия), като фактор за диверсификация и енергийна самостоятелност.
Икономика
Не се планува никаква приватизация на държавни компании. Не се плануват никакви ограничения за развиване на финансовия пазар, като главен фактор за елементарен достъп до капитали и от там за конкурентоспособност на българския бизнес в локален и интернационален проект. Не се плануват съответни ограничения за привличане на непознати вложители (най-лесно още веднъж през финансовия пазар). Не се планува качване на държавни сдружения на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще.
Заклинания за преобразяване на България в „ интернационален финансов център “ и за развиване на нововъведения звучат добре за необятната аудитория, само че много самоуверено и кухо за частните вложители, изключително за огромните непознати компании. България може да се трансформира в положително място за непознати вложители единствено в случай че се усъвършенства фрапантно работата на регулаторите и правосъдната система. Иначе и нулеви налози да сложим, и без пари да работим – отново няма да има съществени непознати компании, които да базират бизнеса си от тук. За българските компании, в допълнение към положителната регулация и естествена правосъдна система (тоест ниския политически риск), е извънредно значим и лесният достъп до дялови и дълготрайни заемни капитали – това е сериозно за оцеляването и развиването на дребния и междинен бизнес, а за по-големият е наложително изискване за прескачане на границите и извличане на интернационален мащаб. Пак опираме до неработещия финансов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една същински интернационална компания. Това наподобява не тормози никого.
Земеделие
Липсват хрумвания за привличането на частни капитали в планове за създаване на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) посредством концесии. Въвеждането на нови технологии в земеделието – изведено като един от целите – е на първо място въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция, или самата страна през Фонд „ Земеделие “, например) или за собственика-фермер. Развитието на селските региони (от позиция на публични услуги, като опазване на здравето, обучение и сигурност, инфраструктура, околна среда и общо качество на живот) е също значим детайл за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата ни и ще се подсигурява съществуването на работна ръка. Няма конкретика в тази посока.
Инфраструктура и райони
Идеите тук могат да се обобщят с едно изречение: крепко държавно харчене на доста милиарди (вероятно десетки) за всичко, което не е направено за последните 50 години в България. Срамежливо не се загатва от кое място ще се вземат тези пари и кой и по какъв начин ще ги харчи. Това, което наподобява ясно обаче, е, че за жалост няма да се разчита на привличане на частни капитали в планове на концесия при създаване на национална инфраструктура. И всичко това при нулева корупция, несъмнено. Със сегашната администрация.
***
Като цяло може да се каже, че така наречен “консенсус” наподобява на „ програмата-мечта “ на всяка социалистическа партия в Европейски Съюз. Маргинализиран частен бранш и мега-държава, харчеща извънредно доста пари, които няма. И не споделя от кое място ще вземе. Вариантите са два – по-високи налози, или големи задължения. А най-вероятно и двете. Вторият вид ще ни дисквалифицира за Еврозоната, защото ще наруши Маастрихтските критерии за бюджетен недостиг и държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт. Но в това време се приказва (условно) за опазване на данъчните ставки, което значи, че сигурно ще се жертват вероятността за европейска интеграция и ще се издънят дългът и бюджетът.
Липсата на рационални консервативни стопански хрумвания, насочени към понижаване на ролята на страната и стимулиране на растежа на частния бранш в тези “преговори”, слага въпроса: кой в действителност съставлява сега българския бизнес и дясно-ориентираните гласоподаватели? Логичният отговор би бил ГЕРБ и Движение за права и свободи - партиите, неучастващи в съдружните договаряния. Да се освободи дясното политическо пространство за следващ път, тъй че да се узурпира още веднъж от ГЕРБ и Движение за права и свободи, би било непростима неточност. И все пак сме очевидци на точно подобен развой. Помислете си съществено за следната алтернатива: за кого бихте дали своят вот, в случай че трябваше да избирате сред корумпирана коалиция на ГЕРБ и Движение за права и свободи, която обаче въпреки всичко има за цел интеграция на България в Европейски Съюз и постоянни държавни финанси, или за чистия като сълза и безпаричен като църковна мишка Жан Виденов . Да ви кажа, макар че ми е съгражданин, аз не бих предизвикал на страната си още един Виденов мандат, без значение от алтернативата.
Разбирате ли ме в този момент защо ви приказвам?
Съжалявам за дължината на този пост, само че ми се коства значимо да споделя тези мисли с повече хора. Дано съумея да предизвиквам умствен развой.
Двама от положителните български икономисти сега – Георги Ганев и Лъчезар Богданов – показаха без значение един от различен мненията си за така наречен „ договаряния “ за сформиране на съдружно държавно управление. „ …За мен е безсмислено да съществуват държавни предприятия, само че това е персонално мое мнение и както виждам съм единствения в стаята с това мнение и е ясно за какво няма да се слага този въпрос и всички сдружения ще си останат държавни...” – това сподели Георги Ганев.
„ … участниците в доста случаи формулираха проблемите, които виждат (вместо решения), както и цели на политиката (вместо инструментите за постигането им). И в действителност, по какъв начин да има спор по това дали желаеме България да реализира висок стопански напредък, да няма корупция, да има качествено и дейно опазване на здравето и обучение, а административните спънки пред бизнеса да се отстранен или лимитират? Да запишеш в стратегия „ ускорение и облекчение на процедури “ да вземем за пример не е мярка, това всъщност е самото дефиниране на казуса и поръчка на воля за превъзмогването му; да предложиш „ тласъци за вложители, които създават висока добавена стойност “ – също. Важните въпроси са по какъв начин да стане това… “ – това написа Лъчезар Богданов.
Така проведени „ договарянията “ за сформиране на коалиция бяха реформаторски тактически ход за авансово дифузиране на напрежението и непозволяване на евентуалните съперници да влезнат в остри конфликти, постоянно с личностен нюанс. Това бе позитивната им страна, само че те си останаха единствено това – тактически ход, една реплика на развой без действително наличие. Обявяването на процеса за сполучливо завършил изненадва. Всъщност той в никакъв случай не е започвал всъщност.
Обединяване към пожелателни лозунги в жанр „ никаква корупция повече! “, „ по-добро обучение! “, „ по-добро опазване на здравето! “, „ по-добра администрация! “, „ повече непознати вложения! “, „ бизнес с по-висока принадена стойност! “, „ по-висок стопански напредък! “, „ по-високи приходи за всички! “, „ по-добра инфраструктура! “ и още много сходни не може да се назова нито политически консенсус, нито стратегия за съдружно ръководство. Защото това са задачите на всяко съвременно общество. Всеки евентуален спор към съответните същински значими държавни политики и ограничения, измерими с съответни разноски на обществен запас, времеви рамки, виновни лица и способи на осъществяване, бе отлаган от домакините на договарянията „ за по-нататък “.
Малкото конкретика, която бе упомената категорично обаче, буди съществени терзания за стила на идващото държавно управление и отношението му към ролята на страната в стопанската система и в обществото като цяло. Доминиращата логичност в тези „ договаряния “ може да се опише най-ясно с две думи: повече страна. Навсякъде. Повече държавни компании, повече държавни разноски във всяка една сфера, повече бюджетен недостиг, повече обществен дълг. И по-малко тласъци за частни вложения, никаква приватизация на държавни активи, никакви тласъци за развиване на финансовите пазари, никакво присъединяване на частни вложители в инфраструктурни планове на концесионен принцип, никакви тласъци за частни вложения в сфери като опазване на здравето и обучение, никакви тласъци за частни вложения в енергетиката, никакви съответни ограничения за либерализиране (в смисъл на повече независимост и по-малко държавна намеса) на стопанската система в нито една сфера.
Конкуренция на частния бранш от страна на страната с бюджетни средства – като концепцията държавните лечебни заведения да станат от търговски сдружения бюджетни единици, или нови държавни енергийни мощности, да вземем за пример. Това, за което минимум се говореше, бе за приходите, с които страната ще финансира големите апетити за внезапно нарастване на държавните разноски. Ясна е и поръчката за „ отсрочване “ – в посока анулиране – на стратегическата цел за влизане на България в Еврозоната . Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния недостиг до равнище „ единствено “ от 4.5% следващата година, с „ контрактувана “ поръчка за проверка още нагоре в средата на годината.
Влошаването на съотношението дълг/БВП, което ще е неизбежният резултат от високия бюджетен недостиг, също ще отдалечи доста вероятностите България да бъде политически призната в Еврозоната. Това се комбинира със странното, само че за сметка на това много настойчиво гледище за някаква сериозна „ осведомителна акция “ измежду популацията за участието в Еврозоната. Темата за „ акцията “ се извежда даже като съответен съдружен приоритет. Това съмнително доста наподобява на референдум . Заявки за увеличение на държавните и общински доходи посредством повишение на данъчната и осигурителна тежест също влезнаха като част от „ съдружните цели “. За огромен „ триумф “ бе регистрирано, че плоският налог ще остане в този му тип „ идната година “. А по-следващата?
За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат доста. Както и данъчните оценки на парцелите, евентуално и други съществени косвени налози и такси. Значителното нарастване на данъчната и осигурителна тежест ще е неизбежен резултат от поръчките за десетки милиарди левове спомагателни държавни разходи. Приказките, че всичко щяло да се финансира от „ прекъсване на кражбите “ , не заблуждават никого. В този смисъл тези „ съдружни договаряния “ приличаха малко на диалог сред клиенти в механа, които си вършат сметката без кръчмаря. А кръчмарят в тази ситуация е българският поданик. И още по-конкретно българските бизнесмени, на които се пада главната част от бремето да финансират великодушните обещания за бъдещи държавни разноски.
Българският бизнес и българският поданик като цяло не бе показан от никого на тези договаряния. Това не вещае нищо положително за стабилността на бъдещото „ съдружно “ ръководство. Отделен е въпросът, че повече държавни разходи – през държавни компании и през бюджетни стратегии – постоянно значат и повече корупция. Не по-малко. Който има вяра в противоположното, е просто добряк. А наивниците нормално заплащат сметката най-сетне.
Твърди се, че имаме „ консенус “ за съдружно ръководство. На елементарен жител като мен ми липсва много конкретика по този консенсус. Ето въпроси в съответни сфери, където за мен е належащо да се внесе изясненост:
Образование
Консенсусът тук е за „ по-добро обучение “. Не виждам никакви ограничения за развиване на частното обучение в България и за стимулиране на вложения в частно обучение обаче. Най-добрите университети и учебни заведения в света са в действителност частни. Не имам вяра, че в скоро време българските държавни служители ще могат да произведат държавен учебен артикул на международно равнище. С бюджетни пари.
Здравеопазване
Консенсусът тук е за „ по-добро опазване на здравето “. Не виждам никакви проекти за либерализация на здравноосигурителния модел и унищожаване на монопола на НЗОК. Докато има монопол на НЗОК, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) разходи, допотопна технология за работа и липса на справедливи измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизация на държавни и/или общински лечебни заведения. Напротив, има поръчка за вложение на много пари единствено в държавни болнични заведения и за превръщане на държавните лечебни заведения в бюджетни единици. По този метод действително страната споделя на частния бранш да се откаже и да се изтегли – ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно опазване на здравето. А – сходно на просветителните институции – най-хубавите лечебни заведения по света са частни.
Околна среда
Не се разясняват големите вложения, които са нужни (всъщност неизбежни) за пречиствателни уреди, възобновяване на ВиК инфраструктурата и създаване на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците уреди. Не се плануват никакви привличания на частни капитали в този бранш, а това е доста добре открита процедура в Европейски Съюз и другите развити страни по света. Изграждането на нови ВиК, пречиствателни и рециклиращи уреди на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би отстранило големия риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би подсигурило най-модерни технологии с най-хубава поддръжка на активите и най-качествена услуга към популацията и бизнеса. Но подобен заложен модел няма в „ консенсуса “.
Говори се за поощряване на енергийната успеваемост, електрификация на превоза и така нататък, само че не са споделя по какъв начин ще стане това. В естествена пазарна стопанска система това става с фискални механизми – взимаш повече налози от тези, които цапат или използват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят сила. Само че това срамежливо се пропуща, с цел да не се припознаят множеството данъкоплатци в групата на плащащите.
Енергетика
Тук ми липсва думата „ приватизация “. Вместо нея обаче има упоритост за „ по-добро ръководство “ на държавните сдружения. Това е много тъжно. Явно ще се разчита отново на държавна енергетика, която да се ръководи от неизвестно от кое място появили се некорумпирани супер мениджъри. Единствените по-конкретни „ ограничения “ са поръчките за повече държавни разходи, включително за нови големи енергийни мощности. Липсва ми също създаването на български залежи на газ в Северна България и Черно Море (от частни оператори на концесия), като фактор за диверсификация и енергийна самостоятелност.
Икономика
Не се планува никаква приватизация на държавни компании. Не се плануват никакви ограничения за развиване на финансовия пазар, като главен фактор за елементарен достъп до капитали и от там за конкурентоспособност на българския бизнес в локален и интернационален проект. Не се плануват съответни ограничения за привличане на непознати вложители (най-лесно още веднъж през финансовия пазар). Не се планува качване на държавни сдружения на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще.
Заклинания за преобразяване на България в „ интернационален финансов център “ и за развиване на нововъведения звучат добре за необятната аудитория, само че много самоуверено и кухо за частните вложители, изключително за огромните непознати компании. България може да се трансформира в положително място за непознати вложители единствено в случай че се усъвършенства фрапантно работата на регулаторите и правосъдната система. Иначе и нулеви налози да сложим, и без пари да работим – отново няма да има съществени непознати компании, които да базират бизнеса си от тук. За българските компании, в допълнение към положителната регулация и естествена правосъдна система (тоест ниския политически риск), е извънредно значим и лесният достъп до дялови и дълготрайни заемни капитали – това е сериозно за оцеляването и развиването на дребния и междинен бизнес, а за по-големият е наложително изискване за прескачане на границите и извличане на интернационален мащаб. Пак опираме до неработещия финансов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една същински интернационална компания. Това наподобява не тормози никого.
Земеделие
Липсват хрумвания за привличането на частни капитали в планове за създаване на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) посредством концесии. Въвеждането на нови технологии в земеделието – изведено като един от целите – е на първо място въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция, или самата страна през Фонд „ Земеделие “, например) или за собственика-фермер. Развитието на селските региони (от позиция на публични услуги, като опазване на здравето, обучение и сигурност, инфраструктура, околна среда и общо качество на живот) е също значим детайл за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата ни и ще се подсигурява съществуването на работна ръка. Няма конкретика в тази посока.
Инфраструктура и райони
Идеите тук могат да се обобщят с едно изречение: крепко държавно харчене на доста милиарди (вероятно десетки) за всичко, което не е направено за последните 50 години в България. Срамежливо не се загатва от кое място ще се вземат тези пари и кой и по какъв начин ще ги харчи. Това, което наподобява ясно обаче, е, че за жалост няма да се разчита на привличане на частни капитали в планове на концесия при създаване на национална инфраструктура. И всичко това при нулева корупция, несъмнено. Със сегашната администрация.
***
Като цяло може да се каже, че така наречен “консенсус” наподобява на „ програмата-мечта “ на всяка социалистическа партия в Европейски Съюз. Маргинализиран частен бранш и мега-държава, харчеща извънредно доста пари, които няма. И не споделя от кое място ще вземе. Вариантите са два – по-високи налози, или големи задължения. А най-вероятно и двете. Вторият вид ще ни дисквалифицира за Еврозоната, защото ще наруши Маастрихтските критерии за бюджетен недостиг и държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт. Но в това време се приказва (условно) за опазване на данъчните ставки, което значи, че сигурно ще се жертват вероятността за европейска интеграция и ще се издънят дългът и бюджетът.
Липсата на рационални консервативни стопански хрумвания, насочени към понижаване на ролята на страната и стимулиране на растежа на частния бранш в тези “преговори”, слага въпроса: кой в действителност съставлява сега българския бизнес и дясно-ориентираните гласоподаватели? Логичният отговор би бил ГЕРБ и Движение за права и свободи - партиите, неучастващи в съдружните договаряния. Да се освободи дясното политическо пространство за следващ път, тъй че да се узурпира още веднъж от ГЕРБ и Движение за права и свободи, би било непростима неточност. И все пак сме очевидци на точно подобен развой. Помислете си съществено за следната алтернатива: за кого бихте дали своят вот, в случай че трябваше да избирате сред корумпирана коалиция на ГЕРБ и Движение за права и свободи, която обаче въпреки всичко има за цел интеграция на България в Европейски Съюз и постоянни държавни финанси, или за чистия като сълза и безпаричен като църковна мишка Жан Виденов . Да ви кажа, макар че ми е съгражданин, аз не бих предизвикал на страната си още един Виденов мандат, без значение от алтернативата.
Разбирате ли ме в този момент защо ви приказвам?
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ