От Фейсбук профила на народния представител от ГЕРБ Деница Сачева

От Facebook профила на народния представител от ГЕРБ Деница Сачева  
 
Даниел Митов е тъкмо противоположното на Бойко Рашков. Той е демократ и европеец, а не човек, принадлежал на комунистическия наказателен уред и заможен барон.  Неговата номинация е ослепителен политически знак, че ГЕРБ прави разлика сред политическо и професионално ръководство на Министерство на вътрешните работи и че Министерство на вътрешните работи няма да бъде употребено като инструмент за политическо възмездие.
Колкото до Иванов – той е служител на реда, чиято кариера е минала от най-ниското до най-високото равнище. И няма нищо по-естествено от това той да пази служителите на реда, които са изпълнявали своите отговорности по защита на митингите. Този човек напусна системата под колосален политически напън точно от Бойко Рашков. Съвестно и отговорно през последните години беше помощник на парламентарната антикорупционна комисия и няма нищо по-естествено от това да заеме пост в един политически кабинет, с цел да бъде потребен със своите познания и опит.
Винаги съм се учудвала по какъв начин " положителните сили " са били подготвени да пазят правата на убийци и престъпни нарушители в пандизите, само че в никакъв случай не са имали благосклонност към човек, който политически или професионално е понесъл отговорност и е платил висока персонална цена.
За " положителните сили " заличаването в никакъв случай е задоволително цялостно. Когато ненавиждат, те ненавиждат качествено. Непрекъснатият напън върху силите на реда да не извършват отговорностите си докара до това, че към този момент служители на реда се самоубиват, тъй като са изпълнили дълга си, само че това на " положителните сили " не им прави усещане.  Те са толкоз ангажирани с " положителното ", че даже нечия гибел не може да ги спре.
Нахлупили до носа шапката на " положителното " сляпо раздават оценки кое е морално и кое не е, кой има право на мнение и деяние и кой - не.
Хората, които тогава хвърляха яйца, домати, риба, сухи цветя, палеха плява, носеха ковчези, слагаха бесилки, правеха вуду и екзорсистки ритуали….  Хората, които окупираха Българска национална телевизия и не разрешаваха малкия екран нито да кани посетители, нито гостите ѝ да напущат постройката.  Хората, които физически застрашаваха служителите на реда с ножове и палежи.
Същите тези хора, които търсеха къде пребивавам, с цел да преследват съседите ми и да ме принудят да се изселя, които изпращаха гробове на сина ми във Facebook, които проведоха кола, която едвам не мина през краката ми в опит да ме сплашат, хората, които проведоха психически тормоз над сина ми, в резултат на който той трябваше да се реалокира в друго училище….
Тези хора се самоопределят за положителни. Те са истината, пътя и живота.
Те по този начин и не схванаха, че властта би трябвало да отстранява напреженията и да взема решение несъгласията в общността. Да освобождава публичната сила за положително развиване.
Под маската на героичната химера не престават да продават единствено гневната си злопаметност и да вършат безскрупулна политическа търговия.