От Фейсбук профила на Младен Шишков За първи път прекрачих

От Facebook профила на Младен Шишков

За първи път прекрачих прага на доджото през далечната 1991 година.

Което значи, че се занимавам с бойни изкуства повече от 30 години.

Но! Никога през живота си не съм парадирал с черния си колан. Никога, по никакъв мотив не съм употребявал уменията си, в каквато и обстановка да съм попадал. Такъв е доджо етикетът, такава е философията на бойните изкуства.

За мен силата на причините е доста по-мощна от силата на юмрука.

Бойните изкуства ме научиха на самообладание, на примирение, изградиха  самочувствие, което признавам, ми липсваше в ранните години. Научиха ме на мира, на почитание и дисциплинираност.

Да, в никакъв случай не съм бил първенец, по справедливи и субективни аргументи. Но всеки който се е изправял против мен знае, че съм твърд съперник и не се огъвам елементарно. Побеждавал съм и са ме побеждавали. Много пъти.

Дали обаче се опасявам? Разбира се, че се опасявам. Bceku от нас таи боязън в себе си. Всеки се опасява да не загуби, опасява се да не почине.

Имам поради всеки естествен човек. На това ни учат и нашите учители.

Факт е, че не се тормозя да получа удар, тъй като съм удрян хиляди пъти. Не се тормозя от пострадване, тъй като съм наранен безчет пъти. До болежка познавам и едното, и другото. Буквално и преносно. И все пак се опасявам. За околните си, за приятелите си, за всички хора. За себе си.

Сега евентуално се питате за какво описвам всичко това.

Разказвам го тъй като в последно време все по-често ни се натрапва безстрашието на сътрудник народен представител.

Този сътрудник, непрестанно, на всички места употребява думата “страх ” в изявите си. Понякога повече от един път в изречение. Сякаш някой е тръгнал да го опасява от нещо и той непрекъснато ни убеждава, че е смел.

Като в оня анекдот:

" - Какъв бяхте преди 9-ти септември?

- Полулегален, никой не ме търсеше, но аз се криех "!

И от ден дневно ми става все по-любопитно, на какво аджеба, се дължи това дръзновение. Чувал съм, че и той е упражнявал някакви бойни изкуства. А и току мине замине, качи някоя фотография със сгънат пестник.

А всичко това от ден на ден ме замисля. Познавам доста хора, които са упражнявали по-дълго от мен.  Много хора, които са доста по-добри в бойните изкуства от мен. Хора, които са постигнали невероятни триумфи. Живи митове. Но в никакъв случай, от нито един от тях не съм чул да споделя, че е смел. Още повече да го повтаря на всички места, когато и да е.

Та се възнамерявам, какво ще е туй знамение на бойните изкуства? Каква е тази мощ, която дава сходно самочувствие, като на сътрудника Петков?

В тази връзка, от ден на ден се блазня да направя нещо ексцентрично, извънредно. Изкушавам се да го поканя на една обществена подготовка, с цел да разкрием един път вечно тази тайнственост. Да разцъкаме едно спарингче, както се споделя. Нищо, че от дълго време не съм влизал в залата. Горе-долу сме в една категория, съвсем връстници сме (той е малко по-млад), с няколко сантиметра е по-висок, само че това не е драма.

От чисто любознание бих го направил. Бих желал да видя с очите си, от къде извира и на какво се дължи тази негова храброст.

Не, не ме разбирайте неправилно. Не желая да се бием. Опазил ме Господ!

Просто спаринг по разпоредбите.

След това фукане съм прелюбопитен да се уверя персонално в качествата и опциите му.

Защото като политик го видяхме. Като пълководец го видяхме. Като оратор го видяхме. Само като каратист още не сме го виждали.

Интересно би било да разберем дали и в тази си светлина е като във всички останали.

лина е като във всички останали.