От Фейсбук профила на Мариела НорделНе съм от най-добрите фактологични

От Facebook профила на Мариела Нордел

Не съм от най-хубавите фактологични източници, тъй като „ демокрацията “ ме свари на 20 години, а и детските ми години минаха в Куба, само че съм била един път с баба и дядо през 70-те на женитба в Сандански, което си беше цялостен панаир. Леля Ванга също беше поканена и даже поведе хорото с байрака - мисля, че беше Кръстница на някого от младоженците.

Беше си типично полу-селска, полу-градска и изцяло македонска женитба. А, както е известно, една македонска женитба си е равна на 3 съветски въстания и една френска гражданска война... във всеки случай пияните и закланите са повече. Помня, че бяха подредени дълги маси посред улицата, която беше затворена - както в този момент мутрите затварят улици за техните си мероприятия.

Масите бяха застлани с мушами, върху тях бяха подредени порцеланови чинии с мрачно наследник кант, принадлежности и чаши. Отстрани димеше голям котел с супа, а на една скамейка бяха насъбрани даровете за сватбарите. Тогава на всички посетители се раздаваха дарове и то непосредствено от булката - тя обикаляше насядалите и ги даруваше наред, като се почваше от Кумовете и свекърите, и се минаваше нататък по гостите.

Спомням си, че на децата ни подаряваха на девойките дребни престилки, а на момчетата - пижамки. На възрастните се забождаше на ревера кърпича и се премяташе през рамото им - на дамите престилка или пешкир - от тия, селските на вафли, а на мъжете им даваха потници или ризи.

Представяте ли си количествата текстил, които отиваха по една българска женитба?! Защото те не бяха като сегашните с по 40-50 посетители, не, тогава се канеха всички от двата рода, всички другари на двата рода, всичките им комши.... другояче, в случай че пропуснеш някого, много се обиждаха. Инсулт си беше и да не отидеш, в случай че си поканен.

Но, да се придържам към хронологията. Първо се накичваше една кола - нормално Волга или Чайка, че беше огромна. На капака й се слагаха панделки, цветя и наложително кукла с бяла рокля. Кумовете с младоженеца отиваха с това нЯщо да се вземат булката. Там ги канеха да хапнат по малко баница и да пият ракия.

След това най-близките родственици от двете страни се замъкваха до Съвета - Общината по днешному. Вътре имаше специфична ритуална зала - таванът беше с дърворезба, имаше и дървени тронове - за кръщенетата след това, тъй като тогава не се правеха в Църквите, ами отново в Съвета. В залата нахлуваха първо родата и гостите, и чак тогава пускаха Менделсон, и дружно влизаха младоженците.

Нямаше такива лиготии като бащата да води булката до младоженеца - и двамата се замъкваха дружно. Пред едно бюро спираха. Зад него беше застанала соц лелка с формален костюм, която с сантиментален глас и длъжностен фалцет обявяваше, че към този момент са " крепко социалистическо семейство " и завършваше с " венчайте се ". После им подаваше чаши, цялостни с пенливо вино " Искра ", които младоженцити изпиваха на брудершафт, свекървата подаваше питка с мед да си отчупят, а кумовете даваха пръстените.

След слагането на пръстените двамата нещастници трябваше да се разпишат в една дебела книга и това предизвикваше доста комични обстановки, тъй като булката трябваше да отмята тонове покривало, да написа с ръкавици и сходни.... След това всички пляскаха, викаше се " горчиво ", младоженците се целуваха и наложително, в случай че килата на булката позволяваха, младоженецът трябваше да я изнесе на ръце.

Цялата тайфа се строяваше пред Съвета за наложителната фотография от 200 души. Жените от родата на булката хвърляха дребни вързопчета от същата материя като воала на булката, в които имаше загърнати бонбонки, парички и захарни фигурки. Децата и циганчетата запячи се втурваха да събират.

Следваше наложителното замъкване на цялата върволица до някой монумент (обикновено на Съветската армия), пред който булката трябваше да си остави букета. Тука се седеше най-малко час, тъй като следваше наложителната фотосесия на булката - седнала на тревата, махнала си шапката (в края на 70-те и началото на 80-те беше доста съвременно булките да имат капели), погледнала мазно мъжа си, а той - навел се над нея и подава един карамфил.

Карамфилът си беше цветето на соца. Аз най-малко не си спомнях букети от други цветя - везде единствено карамфили, а в заведенията за хранене бучваха по средата на масата наложително един! Следваше ресторантът - гостите към този момент са се настанили (тогава нямаше протокол и всеки сядаше кой, където реши, като най-често фамилиите си се тупваха един до различен, да са си дружно. Имаше единствено една маса за младоженци, Кумовете и родителите им), тогава влизаха новобрачните.

Ресторантите осигуряваха " Конферансие " - по този начин им викаха и те изпълняваха ролята на уредник, Ди Джей, аниматор, всичко. Конферансието се разкряскваше на микрофона " а, в този момент да посрещнем с бурни аплаузи младото семейство " и се втурваше против двойката. След него се повличаха тъща и свекърва. Като настаняха младоженците на масата им, конферансието държеше тирада и следваше тост за бъдещето на младите. Викаше се отново горчиво и по този начин. Следваше разнасянето на ястията.

Младоженското соц меню не се различаваше изключително от всяко едно друго банкетно, празнично такова. 70% си оставяше Нейно Величество Мешаната Скара - пържола, шишче, кебапче, кърначе... със салата от зеле и моркови и гарнитура пържени картофи с настъргано сирене. В селските сватби наложително присъстваше чорбата - нормално Курбан супа - слагаше се агнешко/овнешко, зеленчуци и ориз.

Не си припомням сватбена супа с картофи или фиде, само че постоянно ми изниква оризът. Към края на 80-те към този момент почнаха да се усещат и да разнообразяват сватбеното меню, като вкараха " Катино мезе ", " Мозък пане ", " Желиран език ", " Телешки медальони ". Не си припомням също и меню с пиле... Често имаше и " Руски салати ", " Рулца по чешки ", " Снежанки ". Нямам мемоари и за тематични сватби, както в този момент е съвременно.

Общо взето, всичко се развиваше по един сюжет и с една и съща храна. Задължителна част от пазаренето на ресторант за женитба беше и да се уговори с шефа пиенето да е " вкарано ". Обикновено хората си имаха лозя или пък другари с такива и на масите се слагаха бутилки с домашна ракия, и вино. Само безалкохолното беше от ресторанта. Питките и баниците също се носеха извън - дамите на двете семейства се надпреварваха коя от коя по-хубава и майсторска да донесе.

След главното и преди десерта следваше даряването. Дори и в тежки заведения за хранене съм виждала булката да обикаля и да мета през рамо на гостите си пешкири, престилки, потници, кърпи.... Задължително гостите трябваше да върнат жеста и да дарят нещо, като с изключение на подарък, се даваше и пари. Парите се закачваха с карфици за роклята на булката или пък се нанизваха на дълъг връв, който се овесваше като наниз към шията на младоженката. Всички викаха, че тоя бит бил дивотия, само че не познавах младоженци да се отхвърлят от него.

Знам за случаи, когато са събирали по 20-30 000 лева по този начин - голяма сума за това време, когато един 3 притихнал апартамент струваше 24 000. При по-малките сватби обикновено се събираха към 5-7 000 лв., които отиваха или за вноска за кола/апартамент или за сватбено странствуване в чужбина. Подаръците варираха от сервизи за хранене до леки коли и жилища (от родителите), и перални, тв приемници, печки, холни гарнитури (от кумовете).

Познавах хора, които чакаха на денонощни опашки единствено и единствено да купят тв приемник или ледник, или пък холна гарнитура, за когато " се зажени детето да има ". Въпросните продукти се складирваха, както са си опаковани, по тавани, изби или на село и се изваждаха чак на сватбата.

За по-младите единствено да поясня, че тогава по магазините нямаше нищо и такива артикули като бяла техника, обзавеждане, електроника, се пускаше от време на време и в дребни количества. Ставаха големи опашки, правеха се описи (както в този момент при записване на първолаци) и народът надали не се избиваше, с цел да се снабди с пъстър тв приемник " Рубин ", ледник " Мраз " или печка " Раховец "....

След подаръците се сервираше десерта - торта и се почваха танците и оливките. Това беше моментът, когато фамилните с дребни деца си отиваха, тъй като ставаше към този момент към 5 следобяд. Сватбите постоянно се правеха в неделя и по обяд, тъй като съботите бяха работен ден.

За мене най-готината женитба от ония времена си остава тази на моя другарка във Варна. Тя беше от майка българка и татко кениец, а младоженецът беше нигерийски принц - но от същинските, не от скамовете, дето ви спамят по нета. Следваха и двамата медицина във Варна и се срещнали в института.

За сватбата бащата на момчето - Негово Величество беше заел най-тежкия ресторант тогава - " Орбита " до Червения площад (първото " Хепи ". Сега не знам дали още го има). Ресторантът беше на два етажа - като атриум. Ние, приятелите на момичето, се бяхме събрали към този момент, когато дойдоха младоженците и роднините на мъжа й, защото бяха ходили до Букурещ - единствено там имаше нигерийско посолство.

Беше си напряко сцена от кино лентата на Еди Мърфи " Пристигане в Америка ". Изведнъж нахлуха в залата африканци с достоверни костюми и тъпани, задумкаха, танцьорки се появиха, а зад тях величествено с целия си африкански искра от обичайното племенно облекло влезнаха бащата и майката на момчето. Аз ахнах - приказка!

Моята другарка, която като мулатка, естествено си беше доста красива, изглеждаше толкоз ефирна и нереална в голямата си бяла рокля.... За нула време африканската делегация завихриха вманиачен ваучър. После всички посетители бяхме поканени в хотел " Черно море ", където ни бяха предплатили стаи. Ние, обаче отидохме с колите до селото на момичето, което беше към Варна и извихме на площада едно дълго хоро на развиделяване - цялото село се разсъни и включи....

Така беше през далечната 1987 година....