Любомир Талев за почитта на Радев към жертвите на комунизма: Срамна гавра
От Facebook профила на Любомир Талев
СРАМНА ГАВРА С ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА
На вчерашния ден за отбелязване на паметта на жертвите на незаконния комунистически режим президентът по волята на малко над 1,5 млн. български жители Румен Радев, подсилен от преименуваната Българска комунистическа партия (днес БСП) за първи път откогато заема поста благоволи да се яви пред паметника на жертвите. Направи го не като държавен глава, а като елементарен жител - самичък и без парад, преди да стартира честването - като че ли искаше да избегне срещата с жертвите на режима и техните потомци и да не чуе какво имат да му кажат те. Сякаш единствената цел на мероприятието бе да си направи фотография пред паметника, която да може да популяризира в интернет с пропагандни цели.
Изненадващо или не обаче най-ревностните разпространители на въпросния кадър се оказаха не чиновниците в прес-службата на президентството, а съдружните сътрудници на радевата Българска социалистическа партия от така наречен „ Демократична България “ отпред с намиращия се по-скоро в ляво от центъра (по личните му думи) евродепутат Радан Кънев.
Никой от клакьорите на Радев от „ достоверната десница “ обаче не (си) зададе въпроса за какво се реши на този " сложен " жест чак във втория си мандат. Пет години не отиде да се поклони на жертвите на комунистите, които го издигнаха, в този момент към този момент гласовете им (на комунистите, не на жертвите) не му трябват (поне към този момент не е тръгнал да трансформира Конституцията и да се бори за трети мандат) и може да си разреши този непълен жест към псевдодесните си съдружници, тъй че Христо Ивановци и Радан Къневци да могат да се оправдават за това, че коленичиха пред юмрука му и го подкрепяха в ущърб на личния си кандидат-президент Лозан Панов, приключил конкуренцията на унизителното пето място след водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, чиято партия се показа на по едно и също време провелите се с президентските парламентарни избори по-слабо от Демократична България.
А потребност от такова оправдаване на потвърдилите, че поставят личния си политически интерес над всичко друго водачи на Демократична България има голяма, откакто подкрепяните от тях два служебни кабинета на Румен Радев, преляли се в постоянното държавно управление на Кирил Петков с дейното присъединяване на Демократична България вкараха страната и народа в икономическа, ценова и здравна рецесия, чийто края не се вижда и която ежедневно бърка в джоба на българските жители. Нужда от легитимиране и поддръжка от страна на някакви заблудени десни гласоподаватели има и Радев, който вижда, че актуалното държавно управление с неуспехите си във всички сфери е на път да погребе политическото му завещание, и към този момент бабува за промяната му с следващия партиен план, чийто инженер се явява.
Срамно театро - както от страна на сценариста, по този начин и на цвилещите от трогване по трибуните.
СРАМНА ГАВРА С ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА
На вчерашния ден за отбелязване на паметта на жертвите на незаконния комунистически режим президентът по волята на малко над 1,5 млн. български жители Румен Радев, подсилен от преименуваната Българска комунистическа партия (днес БСП) за първи път откогато заема поста благоволи да се яви пред паметника на жертвите. Направи го не като държавен глава, а като елементарен жител - самичък и без парад, преди да стартира честването - като че ли искаше да избегне срещата с жертвите на режима и техните потомци и да не чуе какво имат да му кажат те. Сякаш единствената цел на мероприятието бе да си направи фотография пред паметника, която да може да популяризира в интернет с пропагандни цели.
Изненадващо или не обаче най-ревностните разпространители на въпросния кадър се оказаха не чиновниците в прес-службата на президентството, а съдружните сътрудници на радевата Българска социалистическа партия от така наречен „ Демократична България “ отпред с намиращия се по-скоро в ляво от центъра (по личните му думи) евродепутат Радан Кънев.
Никой от клакьорите на Радев от „ достоверната десница “ обаче не (си) зададе въпроса за какво се реши на този " сложен " жест чак във втория си мандат. Пет години не отиде да се поклони на жертвите на комунистите, които го издигнаха, в този момент към този момент гласовете им (на комунистите, не на жертвите) не му трябват (поне към този момент не е тръгнал да трансформира Конституцията и да се бори за трети мандат) и може да си разреши този непълен жест към псевдодесните си съдружници, тъй че Христо Ивановци и Радан Къневци да могат да се оправдават за това, че коленичиха пред юмрука му и го подкрепяха в ущърб на личния си кандидат-президент Лозан Панов, приключил конкуренцията на унизителното пето място след водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, чиято партия се показа на по едно и също време провелите се с президентските парламентарни избори по-слабо от Демократична България.
А потребност от такова оправдаване на потвърдилите, че поставят личния си политически интерес над всичко друго водачи на Демократична България има голяма, откакто подкрепяните от тях два служебни кабинета на Румен Радев, преляли се в постоянното държавно управление на Кирил Петков с дейното присъединяване на Демократична България вкараха страната и народа в икономическа, ценова и здравна рецесия, чийто края не се вижда и която ежедневно бърка в джоба на българските жители. Нужда от легитимиране и поддръжка от страна на някакви заблудени десни гласоподаватели има и Радев, който вижда, че актуалното държавно управление с неуспехите си във всички сфери е на път да погребе политическото му завещание, и към този момент бабува за промяната му с следващия партиен план, чийто инженер се явява.
Срамно театро - както от страна на сценариста, по този начин и на цвилещите от трогване по трибуните.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ