От Фейсбук профила на Лъчезар Богданов От няколко месеца не

От Facebook профила на Лъчезар Богданов

От няколко месеца не може да обясняваме инфлацията на потребителските артикули и услуги с повишаване на силата и суровините. Ако някой твърди, че подвига цените, “защото токът нали доста нарастна и... ”, покажете му графиката.

Средната цена на електрическата енергия през първите две седмици на май към този момент е на равнищата от юли 2021 година (т.е. преди близо две години). Отделно поради все по-щедрите обезщетения, гласувани в няколко Народното събрание, действителната цена беше най-висока през ноември - декември 2021 година, от юли 2022 година спадна на 250 лв., а от януари 2023 година – на 200 лв.. За да стигнем до април 2023 година, когато цената спадна до 193 лв., а в първата половина на май – до 187 лв.. И това при извънредно студено време в последните седмици и спрян блок на АЕЦ “Козлодуй ”.

Същото следим на пазарите на съвсем всички значими енергоресурси и първични материали:

- Течните горива при започване на май поевтиняха до равнищата от януари 2022 година

- Цените на пшеницата се върнаха на равнищата от септември 2021 година

- За слънчогледа и олиото доста се изписа – цените са сходни с тези от октомври 2020 година

- Природният газ за българския пазар поевтинява до равнищата от септември 2021 година

- Цените на фуражната царевица се върнаха на равнищата от октомври 2021 година

- Цените на торовете се върнаха на стойностите от март 2021 година

- Цените на базовите метали са приблизително на равнищата от пролетта на 2021 година

Накратко: първичният мотор на инфлацията несъмнено беше внезапното повишаване на енергоносителите и останалите основни първични материали, само че последната половин годината те доста поевтиняват. Трябва да търсим аргументите за настойчиво задържащите се високи цени на артикули и услуги другаде.

Впрочем сходни въпроси са разисквани в един от фокусните разбори в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия от тази седмица.