От Фейсбук профила на Кузман Илиев Ясно е, че политическите

От Facebook профила на Кузман Илиев Ясно е, че политическите интриги и злословия се харчат повече, само че в последна сметка пред България има значими опасности, за които би трябвало да има рационален спор. Съдържателен, с оферти и решения оттатък евтината партизанщина. Икономика Каквото и да става нови крупни “локдауни ” не трябва да има. Този път ударът би бил извънредно тежък - бизнесмените са наплашени. Като общество губим настройката, че единствено работещата стопанска система може да изхранва жителите, да създава лекарства и да поддържа обществените системи при напън. Осланяме се единствено на “държавата ”, ограниченията и помощите й - а тя като се изключи че оперира с нашите пари, без да има свои, в действителност и задлъжнява. Голямата й роля в стопанската система значи и нещо против което ужким всички се борим - корупция. Актуализацията на бюджета е лява в смисъла на мощно раздута откъм разноски. Рискът е актуализацията да се трансформира в упражнение по популизъм, “новите/стари ” стратегии за бизнес и обществени помощи да не бъдат напомпани под давлението на партиите в Парламента, с което дефицитът в хазната да се изстреля. Дългосрочно това значи повдигане на налозите и не притегля нови вложители, в противен случай. Вече чуваме гласове и от служебния кабинет за хубавините на прогресивното облагане. Истински “богатите ” обаче у нас не разчитат на приход от заплата, като в действителност с подобен ход ще бъде ударена и осъдена производителната междинна класа. Разум - не нервност, еластичност - не забрани и наказания, прекъсване на смазващите данъчни инспекции измежду пандемия и рецесия. Това е верният път. Откъм приходите: парите, които чакаме по “Плана ” може да закъснеят, растежът очевидно е надценен, плюс това имаше еднократни приходни резултати, които няма да се повторят - да вземем за пример от концесията на летище София. Вдигането на заплати в държавния бранш и пенсии, които през недостига избиват в растеж в ползване и събираемост на Данък добавена стойност - това е трик за наивници. И откровена стъкмистика. Откъм разноските се натрупат скрити заплащания за автомагистралите, “покриват ” се към този момент осъществени такива в опазването на здравето, има даже отсрочване на належащи, с цел да наподобяват нещата цветисти на касова основа. Познато като способ и процедура, само че безконтролно. Енергетика Щом с “Плана за възобновяване ” се ангажираме да затворим ТЕЦ-ове и въглищни мини  - половината от енергийната ни обезпеченост - в границите на 2-3 години, то би трябвало да сме подготвени с други възможности. Вместо да губим скъпо време и единствено да “затваряме ” съществуващи мощности, основно е да се преборим най-малко 15 години пролонгация от “зелените ” проекти, като преобразуваме към този момент съществуващия у нас потенциал и даже отворим нов - газ, биомаса, слънце, водород, амоняк, хващане и депозиране на въглерод, модулни нуклеарни реактори. Това обаче са скъпи инициативи и най-важното - изискват време, с цел да бъдат внедрени. Брюксел по този начин и по този начин раздава пари в този момент - най-малко мъдро да си изиграем картите, стимулирайки вложителите у нас, като се съберат съответни налични планове, с които в незабавен порядък се работи навреме. Изкривявания ще има, само че най-малко да не сме балами, изиграни за следващ път. Това ще даде опция на потвърдените експерти от бранша да се пренасочат към новите благоприятни условия, до момента в който чиновниците в по-напреднала възраст излязат гладко в почтена пенсия. Така ще минимализираме обществената цена, която другояче ще е тежка. Важното е да свържем с пазара в Централна и Западната Европа, а не като в тази ситуация с пиковите цени от последните седмици - да зареждаме необезпечената енергийно Гърция, до момента в който стопанската система ни потъва при дефицит на предложение на електрическа енергия. И рекордни цени за бизнеса ни даже за мащабите на Европа. Токът за новите към милион електрически автомобили, които до 10-15 години би трябвало да са норма по наставление у нас, както и за заводите за електрически автомобили, които ще развиваме - този ток все би трябвало да пристигна отнякъде. Геополитика и миграция Съединени американски щати, както преди три десетилетия Съюз на съветските социалистически републики, дефинитивно се отхвърли пред лицето гробницата за империи - Афганистан. Герила войната на имащите релативно постоянна поддръжка измежду локалните хора - талибаните (пащун) - постоянно в последна сметка побеждава даже най-силната войска. Реално, в случай че Съединени американски щати бяха напуснали следено през в края на 2002г. или началото на 2003г., задачата щеше да е релативно изпълнена. Бин Ланден бе избягал в Пакистан, талибаните бяха слаби, нямаше да се налеят трилиони долари, да се изгубят хиляди животи на американски и натовски войски, десетки хиляди на локални афганистанци. Урокът от Виетнам не бе теоретичен - нация не се основава посредством външна интервенция. Износът на народна власт не работи и няма да работи в никакъв случай. Сега там следва революция, тъй като даже в началото талибаните да влизат без пердах, многото им врагове имат оръжие и ще чакат по-добри дни. Няма да се примирят елементарно. Мигрантска вълна през Иран и Турция за Европа ще е свирепа - приказваме за стотици хиляди, бягащи от гибел и бедност. Ако Европейски Съюз не клекне на Ердоган за разширение на съглашението от 2016г. за задържане на бежанците от Сирия да важи и за нови от Афганистан - той сигурно няма да жали никого. И би трябвало да сме повече от подготвени - финансово, военно, политически и юридически. Гледката на излитащия хеликоптер от американското посолство в Кабул извънредно наподобяваше тази на напускащия безславно Сайгон през 1975г. Историята фактически се повтори като фарс. Острани в очакване стоят Китай и Русия. От една страна, това е опция за тях да запълнят вакума. От друга - това е и колосален стратегически риск - размирни процеси на самите им граници, обитаеми с компактни мюсюлмански групи, както и проблеми в Централна Азия и Близкия изток генерално.