С репчене Франция и Германия замислят “бърз скок напред” към социализма
От Facebook профила на Кузман Илиев
Германия си влиза в криза - негативен напредък последното тримесечие на предходната година. Още единствено още едно такова тримесечие измежду зимата - и даже множеството икономисти ще виждат и осъзнаят очевидното: че повишаване на храните и горивата с 30 и 50 на 100 за година е икономически мор; че растежът на приходите, изяден от инфлацията, е обиране на междинната класа, която по този начин или другояче се топи с бързи темпове. С една дума: че има световна инфлационна стопанска рецесия.
Съединени американски щати наляха 370 милиарда $ за чиста сила, привличайки ожмулените от данъчно и административно задължение европейски концерни. В отговор - и с репчене - Франция и Германия замислят “бърз скок напред ” към социализма и неефективността - огледални на американските дотации, че и спомагателни тласъци за “позеленяване ”. И то откакто цялата регулаторна и парична политика на европейците от години е подчинена точно на концепцията за вложения във ВЕИ. Колкото и да са неуверени и незадоволителни те: слънцето и вятърът няма по какъв начин да дават “храна ” за постоянна стопанска система и мощна промишленост, а 700-те милиарда евро, налети в обезщетения и енергийни помощи в Европа, няма по какъв начин да заместят изчезналия потенциал в електропроизводството на Стария континент. Само ще натискат курса еврото, оскъпявайки вноса; ще помпат държавния дълг и потребността от печатницата на ЕЦБ, да го понижава с инфлация, топейки в това време като снежец на слънце действителните приходи на европейските жители.
У нас: политическият риск, неприятната външна среда - забавянето на външното търсене - и тромавата административна машина не вещаят подем, меко казано. Държавни монополи и частни лобита пречат на динамичния пазарен развой да основава нови благоприятни условия и стопански вероятности. Липсата на качествена и образована работна ръка води до рекордни разноски за труд за бизнеса, а безбожната индустриална инфлация дави бизнесмените ни - моторът, който стабилно би трябвало да издърпа стопанската система ни на ново равнище и да заплаща почтени заплати. За сметка на това страната ни си натрупа смели дефицити, подвига разноски и ни подлага неизбежно повдигане на налози за лукс, надувайки инфлацията сензитивно над междинната за Европейски Съюз.
Без постоянна и мощна стратегия за рационализация и освобождение на органичните индустриални сили у нас и в Европейски Съюз, ще се въртим като заблудено куче към опашката си. Ще продължаваме да обясняваме несгодите и ниския си стандарт с съответно готови “медийни залъгалки ” като борбата с климатичните промени (които не са спирали от началото на Земята), войната с неравенствата и половата индиферентност като висша цел на публичното устройство.
От нас си зависи впрочем…
Германия си влиза в криза - негативен напредък последното тримесечие на предходната година. Още единствено още едно такова тримесечие измежду зимата - и даже множеството икономисти ще виждат и осъзнаят очевидното: че повишаване на храните и горивата с 30 и 50 на 100 за година е икономически мор; че растежът на приходите, изяден от инфлацията, е обиране на междинната класа, която по този начин или другояче се топи с бързи темпове. С една дума: че има световна инфлационна стопанска рецесия.
Съединени американски щати наляха 370 милиарда $ за чиста сила, привличайки ожмулените от данъчно и административно задължение европейски концерни. В отговор - и с репчене - Франция и Германия замислят “бърз скок напред ” към социализма и неефективността - огледални на американските дотации, че и спомагателни тласъци за “позеленяване ”. И то откакто цялата регулаторна и парична политика на европейците от години е подчинена точно на концепцията за вложения във ВЕИ. Колкото и да са неуверени и незадоволителни те: слънцето и вятърът няма по какъв начин да дават “храна ” за постоянна стопанска система и мощна промишленост, а 700-те милиарда евро, налети в обезщетения и енергийни помощи в Европа, няма по какъв начин да заместят изчезналия потенциал в електропроизводството на Стария континент. Само ще натискат курса еврото, оскъпявайки вноса; ще помпат държавния дълг и потребността от печатницата на ЕЦБ, да го понижава с инфлация, топейки в това време като снежец на слънце действителните приходи на европейските жители.
У нас: политическият риск, неприятната външна среда - забавянето на външното търсене - и тромавата административна машина не вещаят подем, меко казано. Държавни монополи и частни лобита пречат на динамичния пазарен развой да основава нови благоприятни условия и стопански вероятности. Липсата на качествена и образована работна ръка води до рекордни разноски за труд за бизнеса, а безбожната индустриална инфлация дави бизнесмените ни - моторът, който стабилно би трябвало да издърпа стопанската система ни на ново равнище и да заплаща почтени заплати. За сметка на това страната ни си натрупа смели дефицити, подвига разноски и ни подлага неизбежно повдигане на налози за лукс, надувайки инфлацията сензитивно над междинната за Европейски Съюз.
Без постоянна и мощна стратегия за рационализация и освобождение на органичните индустриални сили у нас и в Европейски Съюз, ще се въртим като заблудено куче към опашката си. Ще продължаваме да обясняваме несгодите и ниския си стандарт с съответно готови “медийни залъгалки ” като борбата с климатичните промени (които не са спирали от началото на Земята), войната с неравенствата и половата индиферентност като висша цел на публичното устройство.
От нас си зависи впрочем…
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ