От Фейсбук профила на Кристиян ШкварекИзключително смешно е да четеш

От Facebook профила на Кристиян Шкварек

Изключително смешно е да четеш реакциите в България, а и по медиите в цяла Европа, на следващия силов ход на някой от международните играчи. Всеки път се разиграва жалката картинка тук европейците да се хващаме за гушите в разискване кой прав и кой крив, когато някоя от международните сили си е изиграла хода, било то в Сирия, Газа, Украйна, Венецуела, до момента в който ние гледаме и се чешем сред краката.

Изглеждаме като жалки кибици, наблюдаващи в профил. На кой, по дяволите, му пука на открито за мнението ти по този въпрос? На кого по света му дреме, че си отворил шампанско за удара по Венецуела, както през вчерашния ден през целия ден правеше една част от българския фейсбук, или че си написал дълъг статус какво тежко нарушаване на интернационалния ред е това? За кои се мислите? За жители на някакъв " световен свят " с правила? Не, не сте. Вие сте тук, в Европа.

Там, на открито, е океан, стихия, разрушават се вълните на историята и всеки се пробва да бъде по-силен. Всеки си гледа интереса. Тук вършим ли го? Или се занимаваме да обсъждаме ходовете на другите? Да се караме дали са били праведни или неприятни.

А нашите ходове, с цел да бъдем по-силни, какви са? Да си създадем енергетиката 4 пъти по-скъпа от тази в Съединени американски щати, тъй като щяхме да спасяваме сами международния климат? Да вкарваме милиони мъже от Африка и Близкия Изток, които достоверно презират този континент и народите му? Да водим война с предишното на Европа, с религията ѝ, с корените ѝ, да я " деколонизираме " по университетите, да я трансформираме в детска градина с демократични лелки отпред? Това ли са нашите силови ходове на фона на тези, които вършат другите международни играчи?

На никой не му дреме за мнението ти за случилото се във Венецуела. Нито за това в Сирия, нито в Газа, нито на следващия ден в Тайван или по-другиден в Иран. Ти не си " жител на света ". Това са ходове на другите играчи, на мощните. Ти си гражданин на един континент, който свои ходове, с цел да подсигури бъдещето си и да стане по-силен, не прави. Той пуска мнения и позиции, писани до интернационалните институции от бюрократки вид Кая Калас. Той си затваря нуклеарните реактори и харчи милиони за курсове срещу " токсичната неустрашимост ". Той си трансформира столиците в африкански гета и църквите в нощни заведения.

Мрънкай за Венецуела или пък отваряй шампанско, колкото си щеш. На никой не му дреме. Ти си непряк наблюдаващ по какъв начин действителните, международни играчи си преследват задачите. Твоят континент преследва задачите на декарбонизацията, " деколонизацията " и по какъв начин по-бързо да създадем белия човек малцинство в личния му дом.