От Фейсбук профила на конституционалиста доц. д-р Борислав ЦековНяколко думи

От Facebook профила на конституционалиста доцент доктор Борислав Цеков

Няколко думи във връзка на репликите за политическия профил на бъдещия министър председател, които си разменят ГЕРБ и ПП-ДБ. В изискванията на остра политическа рецесия, най-важното качество, което би трябвало да има един предстоящ министър-председател на постоянно, определено от Народното събрание държавно управление, е демократична легитимност. Без такава легитимност сме изправени пред заплаха от още по-дълбока ерозия на парламентарната народна власт.

С други думи, това би трябвало да бъде персона, получила доверие от гласоподавателите в парламентарния избор. Преди време бяха правени опити, несполучливи освен това, за излъчването на държавно управление с " равноотдалечен ", непартиен министър председател - проф. Габровски. Сега, обаче, ситуацията е по-различна, а рецесията - още по-дълбока. Затова се изисква ясна политическа отговорност. Днес на България не е необходим министър-председател, изваден от някакъв офис, от интернационална или неправителствена организация, зад който да се скрият партиите, които образуват парламентарно болшинство. Интензивните спорове, взаимното съмнение на партийната сцена, както и аспирациите на президента и неговото обграждане да се намесват в ръководството, обричат сходна формула на " беровизация ".

За по-младите, " беровизация " идва от процесите, които отпуши държавното управление на проф. Любен Беров, което беше излъчено през 1992 година точно по такава формула - равноотдалечен министър председател, към който да се сплоти парламентарно болшинство от партии, които не желаят да поемат отговорност за публично съдружно ръководство. Тогава това бяха Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и така наречен " сини мравки " (голяма част от отделилите се от Съюз на демократичните сили депутати в 36-то НС), с негласната поддръжка на президента Желев и неговото обграждане. Това държавно управление първоначално успокои за малко политическата борба, само че бързо се трансформира в комфортен заслон за разграбването на страната, разгул на престъпността и мафиотизация. Защото нямаше ясна политическа отговорност и всички си " измиваха ръцете " с това, че министър председателят е " равноотдалечен ".

Днес, най-малко съгласно мен, е необходим тъкмо противоположният профил - министър-председател, който е оптимално доближен до партиите, които ще излъчат държавно управление, с цел да бъдат те директно ангажирани с ръководството и отговорността за него. При това, дано повторя, министър председател с демократична легитимност. Защото хората би трябвало да знаят какво избират, в случай че желаеме да вървим последователно към възобновяване на естествените равнища на изборна интензивност. А не - гласоподават за едни, а ръководят други. Демократична легитимност се придобива само с явяване на избори. Не с дописка в другарски уебсайт, не с разчувствани изявленията на деятели или подписка на доближени интелектуалци.

Примерът с Марио Драги, който някои дават, e работещ, само че за друга политическа просвета, в която партиите умеят да носят отговорност, а не се крият от нея. Доминиращата през последните години у нас политическа просвета в Парламента не е такава и поради това образецът с Марио Драги в Италия не е изключително подходящ. Максимално доближен до парламентарното болшинство и с ясна демократична легитимност - от подобен министър-председател има потребност България.