От Фейсбук профила на конституционалиста доц. д-р Борислав ЦековЧАСЪТ НА

От Facebook профила на конституционалиста доцент доктор Борислав Цеков

ЧАСЪТ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИСТА

Качествена народна власт има тогава, когато се поддържа подобен баланс  - политико-процедурен, властови и морално-политически - който не разрешава да надделее нито естествената податливост на болшинството към робия, нито също по този начин естествената податливост на политическите малцинства да узурпират власт, която не им е отредена от гласоподавателите и по този начин да постановат свои тирании над болшинството.

Докато тиранията на болшинството претендира за легитимност въз основата на демократичния избор на обилни елементи от народа, то тиранията на малцинствата доста постоянно се основава на сдружаване на малцинствените водачи, което по предписание е отдалечено, а може даже и да опонира на волята и ползите на тези сегменти от народа, които са овластили съответните политически малцинства.

Опасно е, когато едно политическо малцинство стартира да се стреми към узурпация на власт, която надвишава параметрите на електоралното доверие. Тогава то напуща своята политическа легитимност и се трансформира в глутница. Сдружаването на главатарите на няколко такива глутници за да заобикалят, погазват или подменят разпоредбите, тъй че да се откри робия на малцинствата, е девиативно положение, което дискредитира политическия развой и демократичните избори.

У нас към този момент няколко години политическата система е блокирана от такава робия на малцинствата. Противно на разпоредбите на европейската парламентарна народна власт, а в избран смисъл и на демократичното политическо посланичество, се сътвори зловредната процедура политически малцинства да не признават демократичния избор на болшинството и по всякакъв начин да се пробват да торпилират самото действие на парламентарната народна власт.

Системно раздират азбучни конституционни правила и правила на парламентаризма. Едва ли не " новото обикновено " било партии с по два-три файтона публично доверие, с по 10-15 депутати да претендират да бъде определен техен представител за ръководител на Парламента. Същото се отнася, несъмнено, и за тези с 30-40 депутати, които са се класирали втори, трети, че дори и четвърти и пети в изборите. Всички те претендират да оглавят посредством собствен представител политическия конгрес на нацията, отричайки това право на най-силно легитимираните от вота на хората - първата партия.

Парламентарната процедура да се избира, освен това без изключително разискване, ръководител на легислатурата, посочен от най-голямата парламентарна група, даже и когато тя няма безусловно болшинство, изобщо не е въпрос на гола аритметика, както обикновено, по бакалски, си го фантазират някои. Не е и въпрос на " подобаващи персони ". Това е въпрос на демократична легитимност и почитание към волята на гласоподавателите, които са задали пропорциите на парламентарното посланичество.

Парламентът е смален институционален облик на корпуса на дейните жители, които гласоподават и на пропорциите в техните политически настройки. Този облик би трябвало да намира отражение и в структурата на парламентарното управление. Това е политическата реалност, конструирана от гласоподавателите. Съвкупен облик на националната общественост и на общия интерес.

Когато политическите малцинства деконструират тази реалност, те в действителност основават една подправена парламентарна действителност, в която преобладават частични ползи. Разрушават салдото сред аспирациите на тиранията на болшинството и тиранията на малцинствата, който би трябвало да бъде поддържан, с цел да действа демократичната политическа система в интерес освен на болшинството или пък единствено на малцинствата, а в полза на цялата нация.

Затова " златният стандарт " е: първите излъчват ръководителя, а идващите по величина - неговите подгласници.

Когато една политическа класа заобикаля, потъпква или подменя този " златен стандарт ", това е не просто екзотична девиация. Това е белег на ниска политическа просвета и антидемократичен нагон. Последиците са - ерозия на демокрацията и дестабилизация на политическата система. Тоест, това в което живеем от няколко години.

Не ми приказвайте, че тъй като поправките, с които арогантната непросветеност оплеска Конституцията, предвиждали, че ръководителят на Народно събрание е в каталога за длъжностен министър-председател, та по тази причина било по този начин. Глупости! Та, нали се нагледахме на същите примитивни сценки, в които същите политически малцинства претендираха за председателския пост на Народно събрание и преди тази корекция. Или комфортно забравихте?

Единственият път за превъзмогване на дълбоката ерозия на демокрацията и хроничната политическа рецесия, която ни предизвиква тиранията на малцинствата, е завръщането към разпоредбите на европейската парламентарна народна власт. Всичко останало е повече или по-малко директен път към дискредитиране на парламентаризма, чиято " последна гара " е путинизацията и концентрацията на еднолична власт.

И не, не ми давайте за образец институцията на Европейския парламент, където всевъзможни покупко-продажби са вероятни. Това не е нито " парламент " в същинския смисъл на понятието, нито политическият развой в системата на Европейски Съюз може да се дефинира като " парламентаризъм ". Огледайте се в националните парламенти на демократична Европа. И се засрамете!