Кеворк Кеворкян: Най-яростните адвокати на НЕКСО се оказаха някои лидери на „дясното“
От Facebook профила на Кеворк Кеворкян
КАЛ И ДЕТЕЛИНИ
Вижте, до каква степен я докарахме – преди време давахме на Америка хора, които надзираваха мостовете на Ню Йорк и отговаряха за тяхната сигурност.
А в този момент можем да се похвалим с гениите от НЕКСО, които замерят наивниците с криптовалути – и от които нюйоркчани се пазят да не им завлечен парите.
Божидар Янев – това бе индивидът, който през 2004 година, когато го интервюирах, се грижеше за сигурността на нюйоркските мостове.
А те бяха, най-малко по това време, 2027 на брой – от затворения за прекосяване Хайбридж над Харлем, издигнат през 1843 година, до втория по дължина провесен мост в света Верадзано.
Всеки със своята история - и със своята душа.
И всички те поверени на Божидар Янев - ето, това е съумял българин. Запомнете неговото име.
***
Според скорошно социологическо изследване едвам 35 % от интервюираните декларирали, че живеят по-добре от родителите си.
Пак проклетият конфликт Днес-Тогава – и отново с превес на Миналото.
Само 35 %.
Но това, в действителност, е приказен резултат – след три десетилетия мърсуване с Времето, при цялото зомбиране на младите.
Създадоха даже съсловие, което се препитава с неистини по Миналото.
Вчера може да се е случило нещо, само че и то незабавно попада в центрофугата на Лъжата.
Ето ги: най-яростните юристи на НЕКСО се оказаха някои водачи на „ дясното “.
Не е чудно: това е „ дясното “ на Костов, което крие във фундамента си тайнството на измамата – престъпната приватизация.
***
Едва тия дни, ненадейно се сетих, по какъв начин преди доста години, повече от 40, разговарях за първи път по малкия екран с Христофор Тзавела – отново за македонските, а, в действителност, за българските ни болки.
Тзавела бе популярен словосъбирач, който намери и запази за Времето десетки хиляди мостри на националното творчество от македонския край, в които живее душата - и Истината - и за Македония.
След края на изявлението той ми подари нещо, чиято стойност тогава ми се стори единствено сантиментална: четирилистна детелина от гроба на Гоце Делчев!
Още я вардя – само че едвам в този момент, след толкоз текстове за Македония, се сетих за нея.
Какъв знак е това?
Че всичко е завършило?
Че даже всички детелини от гроба на самия Гоце няма да ни донесат справедливостта, която заслужаваме?
КАЛ И ДЕТЕЛИНИ
Вижте, до каква степен я докарахме – преди време давахме на Америка хора, които надзираваха мостовете на Ню Йорк и отговаряха за тяхната сигурност.
А в този момент можем да се похвалим с гениите от НЕКСО, които замерят наивниците с криптовалути – и от които нюйоркчани се пазят да не им завлечен парите.
Божидар Янев – това бе индивидът, който през 2004 година, когато го интервюирах, се грижеше за сигурността на нюйоркските мостове.
А те бяха, най-малко по това време, 2027 на брой – от затворения за прекосяване Хайбридж над Харлем, издигнат през 1843 година, до втория по дължина провесен мост в света Верадзано.
Всеки със своята история - и със своята душа.
И всички те поверени на Божидар Янев - ето, това е съумял българин. Запомнете неговото име.
***
Според скорошно социологическо изследване едвам 35 % от интервюираните декларирали, че живеят по-добре от родителите си.
Пак проклетият конфликт Днес-Тогава – и отново с превес на Миналото.
Само 35 %.
Но това, в действителност, е приказен резултат – след три десетилетия мърсуване с Времето, при цялото зомбиране на младите.
Създадоха даже съсловие, което се препитава с неистини по Миналото.
Вчера може да се е случило нещо, само че и то незабавно попада в центрофугата на Лъжата.
Ето ги: най-яростните юристи на НЕКСО се оказаха някои водачи на „ дясното “.
Не е чудно: това е „ дясното “ на Костов, което крие във фундамента си тайнството на измамата – престъпната приватизация.
***
Едва тия дни, ненадейно се сетих, по какъв начин преди доста години, повече от 40, разговарях за първи път по малкия екран с Христофор Тзавела – отново за македонските, а, в действителност, за българските ни болки.
Тзавела бе популярен словосъбирач, който намери и запази за Времето десетки хиляди мостри на националното творчество от македонския край, в които живее душата - и Истината - и за Македония.
След края на изявлението той ми подари нещо, чиято стойност тогава ми се стори единствено сантиментална: четирилистна детелина от гроба на Гоце Делчев!
Още я вардя – само че едвам в този момент, след толкоз текстове за Македония, се сетих за нея.
Какъв знак е това?
Че всичко е завършило?
Че даже всички детелини от гроба на самия Гоце няма да ни донесат справедливостта, която заслужаваме?
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ