Член на ДБ по време на конгреса: Нашата партия не може да печели доверието на хората
От Facebook профила на Калоян Янков
Моето изявление на вчерашната ВТОРА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА „ ДА, БЪЛГАРИЯ! “, в което показах паниката си за положението на нашата организация. Беше редно да я споделя първо с моите съидейници и другари, преди да я оглася обществено. Това е и пояснение към хората, които се интересуваха за какво не се кандидатирах още веднъж за изборни длъжности в “Да, България ”, а също и за какво на последните парламентарни избори бях “първи на опашката ”.
През 2017 година се събрахме тук, с цел да учредим “Да, България ”. След три месеца, още не вписали партията си в регистъра, се явихме на избори с партньорството на “Зелено Движение ” и получихме към 3 %. На последните избори, към пет години по-късно, се явихме в коалиция и получихме към 6,37 %. Ако съберем резултата от 2017 година на сътрудниците в сегашната коалиция “Демократична България ” ( Да, България, Демократи за мощна България и Зелено движение), ще се окаже, че за 5 години сме пораснали с 0,87 %. За 5 години - 0,87 %.
Аз, а и уповавам се доста от вас се питат какво става? Защо се върнахме в начална позиция? Защо, откакто устояхме в годините на Мордор, на всевластието на тандема Пеевски-Борисов-Цацаров, в годините на медии-бухалки и институции-бухалки, гигантска корупция, на закани и плячкосване бизнеси. Нещо повече, с нашите антикорупционни и реформистки послания завоюва друга политическа мощ. Явно хората желаеха да чуят това което споделяме, само че не от нас.
Главният проблем на нашата партия е, че не може да печели доверието на хората. Да, ние слагаме дневния ред, отстояваме го в мрачните години на Мордор, с цената на доста персонални ограничения и жертви, всичко това е изцяло правилно, само че когато се стигне до избори не съумяваме да обърнем нашите старания в гласове. Някак си достигнахме стъкления си таван.
От тук насетне за “Да, България ” има два пътя - смяна или затваряне.
Промяната постоянно значи промяна по върховете. Винаги. Ако някой ви каже противоположното, да знаете, че ви лъже. Да, знам, това за мнозина е еретична мисъл, само че за 5 год. ние, като ръководстово, имахме време да се потвърдим какво можем и резултата е 0,87 % в коалиция. Преди да променим България би трябвало да променим самите себе си, ще имаме ли силата да го създадем и дали сме подготвени?
Вторият път е да останем където сме и да чакаме другите да се трансформират и да ни харесат и да гласоподават за нас. Това не работи. Ще се превърнем в дребна партийка, чиято съществена цел е да се бори с 4 процентната преграда (до която като коалиция сме се доближили застрашително, и с огромна възможност сме под нея, като независима политическа сила) на всеки избори и неизбежно ще изпаднем. За това, несъмнено, ще са ни отговорни другите. Ще изглеждаме в техните очите като фетиш или фракция. Примери колкото желаете. Коалиционни също.
Надявам, че ще поемем пътя на смяната, макар предначертаното, тъй като пътя на затварянето е път без излаз.
Моето изявление на вчерашната ВТОРА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА „ ДА, БЪЛГАРИЯ! “, в което показах паниката си за положението на нашата организация. Беше редно да я споделя първо с моите съидейници и другари, преди да я оглася обществено. Това е и пояснение към хората, които се интересуваха за какво не се кандидатирах още веднъж за изборни длъжности в “Да, България ”, а също и за какво на последните парламентарни избори бях “първи на опашката ”.
През 2017 година се събрахме тук, с цел да учредим “Да, България ”. След три месеца, още не вписали партията си в регистъра, се явихме на избори с партньорството на “Зелено Движение ” и получихме към 3 %. На последните избори, към пет години по-късно, се явихме в коалиция и получихме към 6,37 %. Ако съберем резултата от 2017 година на сътрудниците в сегашната коалиция “Демократична България ” ( Да, България, Демократи за мощна България и Зелено движение), ще се окаже, че за 5 години сме пораснали с 0,87 %. За 5 години - 0,87 %.
Аз, а и уповавам се доста от вас се питат какво става? Защо се върнахме в начална позиция? Защо, откакто устояхме в годините на Мордор, на всевластието на тандема Пеевски-Борисов-Цацаров, в годините на медии-бухалки и институции-бухалки, гигантска корупция, на закани и плячкосване бизнеси. Нещо повече, с нашите антикорупционни и реформистки послания завоюва друга политическа мощ. Явно хората желаеха да чуят това което споделяме, само че не от нас.
Главният проблем на нашата партия е, че не може да печели доверието на хората. Да, ние слагаме дневния ред, отстояваме го в мрачните години на Мордор, с цената на доста персонални ограничения и жертви, всичко това е изцяло правилно, само че когато се стигне до избори не съумяваме да обърнем нашите старания в гласове. Някак си достигнахме стъкления си таван.
От тук насетне за “Да, България ” има два пътя - смяна или затваряне.
Промяната постоянно значи промяна по върховете. Винаги. Ако някой ви каже противоположното, да знаете, че ви лъже. Да, знам, това за мнозина е еретична мисъл, само че за 5 год. ние, като ръководстово, имахме време да се потвърдим какво можем и резултата е 0,87 % в коалиция. Преди да променим България би трябвало да променим самите себе си, ще имаме ли силата да го създадем и дали сме подготвени?
Вторият път е да останем където сме и да чакаме другите да се трансформират и да ни харесат и да гласоподават за нас. Това не работи. Ще се превърнем в дребна партийка, чиято съществена цел е да се бори с 4 процентната преграда (до която като коалиция сме се доближили застрашително, и с огромна възможност сме под нея, като независима политическа сила) на всеки избори и неизбежно ще изпаднем. За това, несъмнено, ще са ни отговорни другите. Ще изглеждаме в техните очите като фетиш или фракция. Примери колкото желаете. Коалиционни също.
Надявам, че ще поемем пътя на смяната, макар предначертаното, тъй като пътя на затварянето е път без излаз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ