Кеворкян: Гасете светлините, едно нещо е повече от съпричастността на телевизиите - и това е глупостта им
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
УГАСЕТЕ СВЕТЛИНИТЕ
От новините на Би Ти Ви научихме, че софийското учебно заведение „ Димчо Дебелянов “ е с проучване на иврит – треснаха тази информация, както постоянно доста загрижени и доста съпричастни, и тъкмо тогава, когато изреждаха обектите, които биха представлявали цел на възможен терористичен акт.
Само едно нещо е повече от съпричастността на малките екрани - и това е нелепостта им. При това, тя е доста надарена.
Направо облекчиха оптимално някой ненормалник – да го назовем Далил Втори - в случай че той реши да даде урок на нашите отдалечени политически храбреци, които постоянно си врат носа там, където не би трябвало и постоянно всичко проспиват.
Но това не им пречи да се кокошинят - какъв брой ум би трябвало да имаш, с цел да осветиш Парламента с цветовете на израелското знаме.
Хайде, в Парламента са си систематични слагачи и би трябвало да поддържат репутацията си.
Ами оня, който е решил да освети Царевец по същия метод?
Зайчовци, които мрат да се преструват на лъвове.
Една войница в разтерзана България не са в положение да завоюват - даже със спекулата с медикаменти, страната е раздирана от драми, а те ще преборват международния тероризъм.
Преди 11 години ни дадоха злокобен урок в Сарафово.
В оня атентат починаха петима почтени евреи, също и един българин, който първоначално даже не си правеха труда да загатват.
Тогавашния президент Плевнелиев безстрашно оповести, че знаем кои са терористите и в най-скоро време ще ги надигнем пред съда.
И даже добави: „ Те не ни уплашиха. Те ни сплотиха! “
Ето това са приказки на надървено врабче.
Споменах Далил Втори - само че нека Господ се смили и не ни го натресе, тъй като евентуално още си спомняте, какви ги свърши Далил Първи, клетият емигрант - дето го дундуркахме без мярка, даже го лекувахме в чужбина. Накрая му напълнихме джоба и го изпратихме по живо, по крепко в Германия, където той си начеса крастата - самовзриви се и осакати петнайсетина души в Ансбах.
Тази варварщина е приписана и на нашата страна, поради нелепостта на управниците й – все борци с тероризма.
Същият Далил, за който някои неправителствени организации полагаха грижи, като че ли е някаква невиждана драгоценност, даже филм направиха – и най-после станаха негови съучастници, нищо по-малко.
Хрантутниците от всякакви Неправителствени организации и фондации получиха следващия си късмет да охолстват около бежанците, за тях те бяха много по-ценни от тукашните туземци, същинските клетници - днешните българи.
И даже Далил не им отвори очите.
Да съобщаваш по малкия екран примамливи за терористите обекти е безподобна скотщина.
Вече е ясно, че в множеството случаи прекомерната „ приемливост “ е смъртоносна надменност.
Европейският съюз е прогнил и поради безусловната толерантност към бежанците – някои от които елементарно се трансформират в безжалостни наложници на Злото, натоварени да осквернят и унищожат европейските полезности.
Те са предвестниците на една война, която ще бъде по-безмилостна от всички до момента – най-много, тъй като изстъпленията им са безадресни.
Врагът към този момент не е съответно лице - врагът са всички останали.
Атентатът против френския язвителен седмичник „ Шарли Ебдо “ не беше единствено това, за което го представяха; карикатурите на Мохамед бяха заблуждаващият мотив, който трябваше да измами бъдещите жертви – през днешния ден задачата са всички, всички без изключение, и това към този момент е безспорен факт: нападат базари, борси, избиват всяко голям брой, до което се доберат - даже Лондон пострада от тази безмилостна сеч.
Накрая ще трансфорат европейските нации в бежанци в личните им страни.
Ние, тук, от дълго време сме постигнали това – сами.
Трябва да се каже на нашите хвалипръцковци да си налягат парцалите и да внимават, какво дрънкат, тъй като Далиловци има на всички места - и в близост също.
В София има към този момент арабски анклави, някои известни улици са непознати чаршии – за всякаква стока.
Също и за безпричинна отплата – и това може да се допусна.
А идиотите осветяват Парламента.
И не стопират да ругаят „ службите “, все те им са отговорни.
А е цяло знамение, че те към момента някак оцеляват след дивашкия политически напън върху тях.
Оцеляват в една среда на детско кадруване, полит-балерини вършат опит да ги насилват - все поради мерака си да ги употребяват гратис.
И дори не крият желанията си.
ПростоКирчо – спецът по всичко, се оплакваше, че ДАНС не „ хваща “ задоволително непознати шпиони, с цел да може нашият стахановец да се похвали пред света.
Атанасов пък желае да се слеят двете разузнавания - цивилното и военното. Безумно и безсрамно.
От 11 септември до момента броят на американските служби за сигурност неведнъж набъбна - и те съществуват в режим на зверска конкуренция между тях.
И, да - в режим на наяве съмнение посред им, таман това е здравословния климат за съществуването им.
Тук мераците са други: сливаш двете разследващи служби, слагаш отпред някаква баба или някой, който върти педалите, сетне го привикваш, когато ти скимне и за каквото ти скимне.
КирчоНовото, в действителност, много постоянно повтаря остарели номера, само че те са толкоз отвратителни, че груповата памет се е постарала да ги изтрие, с цел да не се унижаваме още повече като страна.
През 2003 година, военачалник Кирил Радев, тогавашният началник на НСБОП, описа във „ Всяка неделя “ умопомрачителни истории от общуването си с премиера Иван Костов – той го привиквал полугол в сауната на държавна болница, с цел да му рапортува за национална сигурност и основно, с цел да му разпорежда поръчки против хора от най-близкия му кръг, захласнат от едно непоносимо лукавство.
Днешните ПростоКирчовски прищявки наподобяват напряко левашки спрямо тия безчинства.
Но той не се отхвърля да надмине бесовщините на Костов.
Две думи за Симеон.
Едно от най-смислените неща, които той е казвал, беше след
11 септември, когато унищожиха Световния търговски център: „ Ние сме дребна страна, да не се месим в тия неща “.
С други думи – налягайте си парцаливия гъз.
Друг път пък сподели – във „ Всяка неделя “ с водещ Антон Стефанов, че НАТО е едно скъпо наслаждение и би трябвало добре да си създадем сметките.
НАТО към момента бе един мираж, та човек можеше да приказва истината.
Специално на евреите нашите напъни в този момент несъмнено им наподобяват нелепи. Те са признателни за спасяването на над
48 хиляди клетници от газовите камери, само че не пропущат, необикновен в последно време, да ни припомнят, че други, повече от
11 хиляди, от териториите под българско ръководство, не бяха избавени.
След изявлението ми със Симеон от февруари 1990 година, което имаше необикновен отзив, още веднъж се видяхме през ноември същата година - тогава той ми подари книгата на Ардити „ Ролята на Цар Борис Трети при изселването на евреите от България “.
Усетих, че се надява на някакво особено отношение към нея, само че не можех към момента да си обясня аргументите за това, като че ли нещо го притесняваше.
Отпечатах фрагмент от книгата в списание „ Всяка неделя “, брой 9 от 1991 година.
Но едвам неотдавна си дадох сметка, какво го е мъчило – още тогава той е предусещал, че ще има някаква смяна в оценката на тази в действителност величава избавително акция.
И арменците сме приютявани от българския народ – отвън другото, и по още един метод, непостижим с нищо сходно - посредством гениалното стихотворение на Яворов.
Това приютяване е нещо в действителност безподобно, по тази причина и благодарността на арменския жанр е безгранична.
Не може да е и другояче, когато става дума за жеста на един от Боговете на българската книжовност и въобще на Българското.
В такива случаи не може да се вършат сметки – какъв брой признателност дължиш, повече или по-малко.
Хайде, дано да кажем на днешните ни политици, че ги признаваме за храбреци – състрадателни освен това.
Само да загасят светлините – светлинните шоута не ги показват по никакъв начин добре, наподобяват като суетни фукльовци.
Че и като нещо по-лошо.
FaceBookTwitterPinterest
