Стандартът на живот може да се повишава, стандартът ни за морал и добро си остава нейде в петите
От Facebook профила на журналиста Евгени Петров
Не желая да ви скапвам настроението в понеделник заран, само че трети ден " Къщата на ужасите " е в центъра на медийното внимание. И вярно, и популярност Богу. Това, какво мисля за случая, а оттова и за всички нас като общество, не мога да го изразя. Не е по силите ми. И то не е единствено, поради съответния случай.
Има едно показателно съвпадане в следното: през 2007 година ни одобриха в Европейски Съюз. Тогава една млада журналистка от БиБиСи снима един поразителен филм за " Случая Могилино " - който в лента от към час и половина показва няколко месеца от живота на деца с умствени и физически увреждания в русенското село. Филмът е избран като " 90 минути автентичен смут " и хвърля в шок Брюксел, откакто е излъчен, в това число и пред евродепутатите. Какъв позор съм брал тогава, не ви е работа...
Сега, по подигравка на ориста, ще ни одобряват в Еврозоната, минали са 18 години от този непоносим и неприличен случай и попадаме на " Къщата на ужасите "... Нечовешко, антихуманно, безразлично, цинично, брутално, незаконно. И не сме мръднали и на йота за тези години.
Имам опцията да зная повече детайлности и елементи от случая, само че няма да ги споделя. Сигурен съм, че към този момент сте си мислили къде са институциите, по какъв начин по този начин никой не знае, що за родственици и деца са това... Но си дадох сметка и що за публицистика имаме.
Хора, не може чак от БиБиСи да дойдат и с месеци да снимат филм за този шок в Могилино, до момента в който селото е на 15-инакилометра от Русе, където има не просто репортери на разнообразни медии, а и цялостен Радио-телевизионен център на Българска национална телевизия. Не може, и отново не може да не са знаели. Отлично знам опциите на кореспондентите по райони - способени са, знаят всеки, или съвсем всеки проблем. Същото важи и за селски и общински кметове, за обществени и здравни служби... Всички са знаели, просто " не им е тематика ".
А за роднините...тук към този момент думите са безсилни.
Същата работа с " Къщата на ужасите " в този момент. Само дето някоя външна медия не ни наби канчетата.
И на йота не сме мръднали като морал и полезности за близо 20 години. Стандартът на живот може да се покачва, стандартът ни за морал и положително си остава нейде в петите.
Или както написа огромният Димитър Талев: " Ах, какъв народ сме, Милке... "
FaceBookTwitterPinterest
