Сиромахов: Не знам за вас. Но аз няма да простя и няма да забравя
От Facebook профила на Иво Сиромахов
На 27 октомври пред нас ще се изправят в целия си искра всички тези над шест хиляди претенденти за властта. Могъща войска от всевъзможни хора, които ни дават обещание прелестно бъдеще.
Когато избираме политици, ние в действителност избираме какви да бъдем самите ние – дали да сме свободни, почтени и самостоятелни хора, или да сме безропотни плебеи, дали ориста си в ръцете на съмнителни видове.
Затова е извънредно значимо да имаме мяра, по която да преценяме качествата на хората, които желаят гласа ни.
Моята мяра е простичка – желая да знам от кое място идват претендентите, какво е фамилията им, в какви полезности са възпитавани.
Недопустимо е да изпращаме във властта хора, които са синове и внуци на нарушителите от Държавна сигурност.
Да изберем такива хора значи да се изгаврим с паметта на хора като Георги Марков и Илия Минев, да поругаем фантазиите за независимост на горяните, да плюем върху страданията на хиляди почтени българи, убити в комунистическите лагери.
Непростимо е да се приказва, че имало и положително Държавна сигурност. Не, не е имало положително Държавна сигурност, по този начин както не е имало положително Гестапо или положително Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Непростимо е някой да се подиграва на фантазиите на милиони българи, които през 1989 година желаеха народна власт и правдивост, а получиха нарушители, които овладяха цялата страна и смачкаха всяка свободна самодейност.
Някои споделят, че не е редно човек да заплаща за греховете на роднините си. Само че за тези грехове към момента не е платено. Те не са получили заслужено отмъщение. Престъпленията до ден сегашен са ненаказани.
Освен машина за репресии Държавна сигурност беше и мръсно дружество – търгуваше с опиати, продаваше оръжия на терористи. Всеки бизнес, учреден с пари на Държавна сигурност, е незаконен бизнес, измърсен с кръв.
Нямаме бъдеще като общество, в случай че не изрежем тумора Държавна сигурност и гибелните му метастази. Защото за кървавите закононарушения на комунистическия режим не може да има отминалост.
На изборите всеки ще вземе решение съгласно съвестта си.
Не знам за вас.
Но аз няма да простя и няма да не помни.
На 27 октомври пред нас ще се изправят в целия си искра всички тези над шест хиляди претенденти за властта. Могъща войска от всевъзможни хора, които ни дават обещание прелестно бъдеще.
Когато избираме политици, ние в действителност избираме какви да бъдем самите ние – дали да сме свободни, почтени и самостоятелни хора, или да сме безропотни плебеи, дали ориста си в ръцете на съмнителни видове.
Затова е извънредно значимо да имаме мяра, по която да преценяме качествата на хората, които желаят гласа ни.
Моята мяра е простичка – желая да знам от кое място идват претендентите, какво е фамилията им, в какви полезности са възпитавани.
Недопустимо е да изпращаме във властта хора, които са синове и внуци на нарушителите от Държавна сигурност.
Да изберем такива хора значи да се изгаврим с паметта на хора като Георги Марков и Илия Минев, да поругаем фантазиите за независимост на горяните, да плюем върху страданията на хиляди почтени българи, убити в комунистическите лагери.
Непростимо е да се приказва, че имало и положително Държавна сигурност. Не, не е имало положително Държавна сигурност, по този начин както не е имало положително Гестапо или положително Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Непростимо е някой да се подиграва на фантазиите на милиони българи, които през 1989 година желаеха народна власт и правдивост, а получиха нарушители, които овладяха цялата страна и смачкаха всяка свободна самодейност.
Някои споделят, че не е редно човек да заплаща за греховете на роднините си. Само че за тези грехове към момента не е платено. Те не са получили заслужено отмъщение. Престъпленията до ден сегашен са ненаказани.
Освен машина за репресии Държавна сигурност беше и мръсно дружество – търгуваше с опиати, продаваше оръжия на терористи. Всеки бизнес, учреден с пари на Държавна сигурност, е незаконен бизнес, измърсен с кръв.
Нямаме бъдеще като общество, в случай че не изрежем тумора Държавна сигурност и гибелните му метастази. Защото за кървавите закононарушения на комунистическия режим не може да има отминалост.
На изборите всеки ще вземе решение съгласно съвестта си.
Не знам за вас.
Но аз няма да простя и няма да не помни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ