Как пожарникари и доброволци стоят на 70-80 градуса, а на нас простосмъртните ни става лошо
От Facebook профила на Георги Матеев
Вчера 45-годишен мъж умря от жегите. Бог да го елементарни! На мнозина други им прилоша.
Един от тях бях аз когато тъкмо в най-големия зной бях на открито да карам колело. Реших просто да се опитвам и в един миг усетих, че нещо не е на добре работата. Спрях на сянка и си излях вода на главата и това ми оказа помощ незабавно. По-късно към 19 вечерта играх баскетбол на 38 градуса.
В същото време по новините даваха информация за пожарите. Как на хора им горят къщите, а пожарникари и доброволци стоят на 70-80 градуса до огъня да се борят със стихията. И се чудя по какъв начин по този начин те могат да стоят там с часове в страшната горещина, а на нас простосмъртните ни става неприятно и някои даже умират. Явно нещо не вършим както би трябвало.
Спомням си когато преди към 4 години започнах още веднъж да спортувам и да играя баскетбол. Бях към 116кг. На първата игра ми причерня единствено да играя без топка и да си вардя индивида. Падна ми захарта и щях да припадна - добре че един човек се усети и ми купи някакъв шоколад от магазина. Тогава едвам се движех, избягвах да скачам за топката и даже не си помислях да върша придвижване с изопачаване на коляното.
4 години по-късно и направих първата си забивка от ученическите години насам - таман през вчерашния ден, в най-голямата горещина. 18 кг по-лек оттогава, сега същия човек, който ми взе тока тогава, не може да опази мен, тъй като се движа прекалено много. И към момента съм пълен, дървен и клеясал. Все още ме болят гърба и коленете след всяка игра. Но все по-малко и по-малко.
Какво научих през това време. Научих, че обратно на всеобщото разбиране, хората не остаряваме на 30-35 години. Да, в действителност сме изгубили доста качества. Много от нещата, които можехме да вършим преди с лекост, в този момент наподобяват рискови. Но това не е тъй като сме остарели към този момент и ни е изминал периода на валидност. Това е тъй като не сме ги правили от над 10 години и към този момент сме се обездвижили. А обездвижването се оказва, че е доста огромен проблем.
В хода на тези 4 години видях значително хора от възрастовата група 45-60, които спортуват интензивно. И мога да ви кажа, че са в по-добра форма, в сравнение с аз съм бил в миналото. А аз като възпитаник спортувах доста. Бях в тима на учебното заведение по волейбол и съм печелил градското състезание. Играл съм полуфинали на шампионати по стрийтбол. По през целия ден бягах, скачах и тичах. И въпреки всичко не можех да направя 10 набирания с лекост или 5 силови и не знам си какъв брой коремни. Както прави един почитател на 50+ години всеки ден, откакто пристигна с колелото от някъде си, паркира го до лостовете и първо направи една 5-километрова обиколка на парка.
Ако го видите този човек по какъв начин наподобява и по какъв начин се усеща, ще разберете, че в действителност не остаряваме толкоз от годините, колкото от застояването. Обездвижването пречи на кръвообращението. Пречи и на лимфата да се раздвижва. Пречи на кръвната захар да се усвоява и по тази причина се натрупва под формата на мазнини, а ние имаме все по-малко сила. Дебелият човек е с инсулинова устойчивост. Това значи, че неговият инсулин не успява
