Васил Терзиев да оттегли кандидатурата си, клише до клише и липса на политическа култура
От Facebook профила на Георги Гочев
Мисля, че най-хубавото, което Васил Терзиев може да направи, е да си отдръпна кандидатурата. Има време за това и би било градивен жест към гласоподавателите. Защото от всичко, което чета, реакциите ескалират. В последна сметка, дебатът за столицата не е обществена психотерапия. Въпросът за връзката със фамилията е надълбоко персонален и човек самичък взема решение дали да си го зададе, или не. Дали Васил Терзиев си е го е задавал и дали желае да си го зададе, си е негова работа. Тя няма и не би трябвало да има общо с ръководството на София.
Но би трябвало да се отбележат две неща. Едното е, че е добре да престанем да омаловажаваме отрицателните усеща на гласоподавателите. Оправдани или не в нашите очи, те са достоверни. Гневът и неприемането не могат да се симулират. И не става просто да кажеш на хората: вие сте някакви рептили, че живеете в предишното и контузиите си. Арогантно е и не лекува, а изостря опълчването.
И второто: явно имаме сериозен проблем с идентичността си като демократична общественост. Кои сме, какви сме, по какъв начин желаеме да ни виждат другите... Представяме се по някакъв метод, а хората виждат в нас друго и не ни одобряват.
Вярно е, изцяло правилно изречението, че децата не би трябвало да заплащат за вините на родителите си. Но се не помни нещо. Това изречение е правилно, когато родителите са платили за вините си. Иначе виновността се предава в поколенията, до момента в който някой най-после я изкупи. А това в България не се случи, репресивните органи на Държавна сигурност не заплатиха по никакъв метод за своите закононарушения. Платиха тези, които комисията по досиетата разкри като сътрудници - постоянно хора с големи качества и заслуги, които общественото отвращение смаза.
Та считам, че най-хубавото, което Васил Терзиев може да направи, е да се отдръпна. Съдейки по изявленията му за София, доколкото те въобще се чуват, всичко е факсимиле до факсимиле и общи приказки. И това прави неприятно усещане, тази неопитност и липса на политическа просвета, с изключение на наивността, че никой няма да реагира на родовата връзка с Държавна сигурност. Имал си най-малко месец да се подготвиш, аз персонално не чакам да чуя в изявление, че най-големият проблем на столицата бил неналичието на упоритост. Булшитинг, както се споделя в средата на господин Терзиев.
Всичко стартира да наподобява като прекомерно опасен опит с неразбираем резултат, който евентуално може да бъде преустановен отрано.
Мисля, че най-хубавото, което Васил Терзиев може да направи, е да си отдръпна кандидатурата. Има време за това и би било градивен жест към гласоподавателите. Защото от всичко, което чета, реакциите ескалират. В последна сметка, дебатът за столицата не е обществена психотерапия. Въпросът за връзката със фамилията е надълбоко персонален и човек самичък взема решение дали да си го зададе, или не. Дали Васил Терзиев си е го е задавал и дали желае да си го зададе, си е негова работа. Тя няма и не би трябвало да има общо с ръководството на София.
Но би трябвало да се отбележат две неща. Едното е, че е добре да престанем да омаловажаваме отрицателните усеща на гласоподавателите. Оправдани или не в нашите очи, те са достоверни. Гневът и неприемането не могат да се симулират. И не става просто да кажеш на хората: вие сте някакви рептили, че живеете в предишното и контузиите си. Арогантно е и не лекува, а изостря опълчването.
И второто: явно имаме сериозен проблем с идентичността си като демократична общественост. Кои сме, какви сме, по какъв начин желаеме да ни виждат другите... Представяме се по някакъв метод, а хората виждат в нас друго и не ни одобряват.
Вярно е, изцяло правилно изречението, че децата не би трябвало да заплащат за вините на родителите си. Но се не помни нещо. Това изречение е правилно, когато родителите са платили за вините си. Иначе виновността се предава в поколенията, до момента в който някой най-после я изкупи. А това в България не се случи, репресивните органи на Държавна сигурност не заплатиха по никакъв метод за своите закононарушения. Платиха тези, които комисията по досиетата разкри като сътрудници - постоянно хора с големи качества и заслуги, които общественото отвращение смаза.
Та считам, че най-хубавото, което Васил Терзиев може да направи, е да се отдръпна. Съдейки по изявленията му за София, доколкото те въобще се чуват, всичко е факсимиле до факсимиле и общи приказки. И това прави неприятно усещане, тази неопитност и липса на политическа просвета, с изключение на наивността, че никой няма да реагира на родовата връзка с Държавна сигурност. Имал си най-малко месец да се подготвиш, аз персонално не чакам да чуя в изявление, че най-големият проблем на столицата бил неналичието на упоритост. Булшитинг, както се споделя в средата на господин Терзиев.
Всичко стартира да наподобява като прекомерно опасен опит с неразбираем резултат, който евентуално може да бъде преустановен отрано.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ