Александър Йорданов: Николай Колев-Босия не цепеше басма на властимащите
От Facebook профила на евродепутата от ЕНП/СДС Александър Йорданов:
ПАМЕТ: НЯМА ХРАМ БЕЗ КАМБАНА ИЛИ ЗА БОСИЯ
Отишъл си е поетът бунтовник. Бог да го елементарни!
В края на месец април 1989 година, половин година преди комунистите да изиграят номера със „ свалянето ” на Тодор Живков и " преустройството ", той написа прекрасното стихотворение „ Гладна стачка ”:
Ний всички сме
във гладна стачка.
Нима в действителност
не знаете за какво и по какъв начин?
Огъват се краката ни
при по-голяма крачка.
Боли измъченият
от глада гръбнак.
Гладът за свобода-
всеобща гладна стачка.
Гладът за красота-
безсрочна гладна стачка.
Гладът за истина-
щафетна гладна стачка.
Гладът за светлина-
безкрайна гладна стачка.
Хей, вие, гладните!
Все още ли очаквате от горната страна,
от тази окопана тайфа на баира
хамбарите със светлина да ви отвори
и къшей независимост да ви сервира? ”
От написването на това стихотворение са минали 34 години. Смениха се много " окопани шайки на баира ", само че въпросът, заложен от поета е все по този начин настоящ.
Николай Колев обичаше да повтаря, че с " безучастие не се взема решение нито един проблем ”. И протестираше против неправдата, в това число и излагайки на заплаха здравето си.
Много преди " Демократична България " да стартира да спекулира на тематика " правосъдна промяна ", той бе написал: " Съдебната власт у нас е нереформирана и не може да се разчита на отбрана от закона ”.
Николай Колев-Босия не цепеше басма на властимащите. Нападаше ги непосредствено, иронизираше ги, присмиваше им се.
На 29 юни 2018 година написа в своя блог: „ Имам възприятието, че Народното събрание се е трансформирало на филиал на Централния софийски затвор, в който има фестивал на художествената самоинициатива ”. Няколко дни по-късно показа, че е съумял да си обезпечи инвалиден стол. Знаеше какво го чака.
Бележката за него в Уикипедия е къса: отстъпник, стихотворец и публицист, един от основателите на първия самостоятелен профсъюз в България „ Подкрепа ”, ръководител на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида – от юни 1990 година до юли 1992 година Няколко пъти преди 10 ноември 1989 година лежи в Старозагорския и в Софийския затвор за антикомунистическа активност. Подиграваше във вицове и епиграми правешкият каскет. Автор е и на няколко книги.
От първите му стихотворения ни дели бездна време, само че гражданските послания в тях не престават да са настоящи. Което не приказва добре за нашето демократично време. Но за какво е по този начин? Босия е дал отговор и на този въпрос. На 10 юни 2016 година той написа: „ България се ръководи по съветски модел ”! И разяснява: „ Ако имаше междинна класа, България нямаше да намалее с 3 милиона индивида. Ако имаше междинна класа, това щеше да бъде моделът у нас, а ние вървим по съветския модел, напълно! Аз чувам радио „ Свобода “ на съветски език и това, което слушам, че се случва там виждам, че безусловно става и у нас. “
През есента на 1997 година той издаде една книжица с предълго заглавие: „ Старите легенди умряха. Нови към момента няма. Тогава – накъде? ” Двадесет и шест години по-късно написаното в нея продължава да е настоящо. Ще си разреша един по-дълъг откъс от " петия мит ", който съгласно Босия е „ Дядо Иван ”:
„ Русия е основана след Българското царство. Нещо повече, Русия е наследила държавността, получава християнската религия и писмеността си точно от България. Ние сме по-стара страна от Русия и в случай че някой би трябвало да има уважението на другия, то това е от страна на Русия към България. За огромно страдание нещата не стоят по този начин. Имайки исторически комплекс към България точно заради голямата роля за основаването на Руската страна, Русия постоянно се е стремяла да унищожи основателя си и да стъпи на Проливите. Достатъчно е да бъде прочетена книгата на Татишчев „ История русской дипломатии ”, издадена през 1890 година в Санкт Петербург. Според концепцията на Руската империя …България би трябвало да бъде поделена сред Сърбия, Гърция и Русия, като една забележителна линия към Черно море, почти до Пловдив би трябвало да остане съветска. …Същото се отнася и за някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Не мога да схвана, за какво ние, българите, се стремим да бъдем повече славяни и русофили от чехите, поляците, словенците, хърватите? …Защо българите не се обиждаха, когато елементарните съветски туристи, водени на тумби от кагебистите, приказваха за България като за 16-та руска република? Стигаше се даже до такава степен, че българската комунистическа върхушка разпореждаше на българските спортисти да губят срещите си със руските. И това се приемаше от множеството българи за естествено. Подобно угодничество може да бъде основано единствено от един идиотски мит. А знае се, че идиотският мит дава идиотски резултати и основава полуидиоти ”.
Това е написал поетът. Това са мощни, само че правилни думи. Когато у нас публицисти го интервюираха те нормално бързаха да оповестят " вест " за следващата му акция с " гнили домати ", с които той замеряше тези, които по-справедливо би било да бъдат замеряни с камъни. Питаха публицистите, само че се разсейваха за размишления като тези, които цитирах. Затова пък в информация на Държавна сигурност от 4 ноември 1989 година четем:„ Интелектуалното равнище на Колев е доста положително. Впечатление прави нихилистичното му отношение към всичко основано у нас в годините след социалистическата революция… Особено безочливо и цинично се отнася към Министерство на вътрешните работи и съответно към чиновниците на Държавна сигурност ”.
И още веднъж за Русия: „ В Русия няма политика. Там има единствено силови решения. Руският прочит на историята е извънредно нежелан за нито една европейска страна. Самото битие на една такава територия е рискова за цивилизацията повече от всичко друго. Тя е обречена да се разпадне, само че това няма да стане без огромни пакости. Свръхагресията рано или късно се изявява по най-бруталния метод. ”
Изключително прозорливи думи. Варварската експанзия против Украйна е пред очите ни.
Не всички бяха съгласни с дейностите и думите на Босия. В преходни интервали няма безгрешни. И Босия не бе подобен. Неведнъж грешеше в прецените си за хора и събития. Но все пак той ще бъде запомнен като глас на безгласните в България. С поезията и публицистиката си, с протестните си гладни стачки, той им споделяше: не бойте се, потърсете правата си.
В стихотворение писано в Централния Софийски затвор на 18 август 1989 година Босия изповядва:
" Искаш ли да си непогрешим?
Взимаш шепа гипс.
Пълниш си устата.
Чакаш.
Във ушите
слагаш восък.
Върху очите-
пластир.
Носа
защипваш с менгеме.
Сърцето?!
Сърцето атрофирало
изхвърляш на боклука.
На черепа-
акуратен кюретаж. "
Николай Колев – Босия отхвърли да бъде „ непогрешим ”, отхвърли да „ какавидира ”, да изхвърли сърцето си на боклука. И по тази причина към този момент е в един по-добър свят, където няма да го доближават безумията, в които и през днешния ден е потънал животът ни. В този различен свят той още веднъж ще приказва със собствен глас. Защото няма храм без камбана!
ПАМЕТ: НЯМА ХРАМ БЕЗ КАМБАНА ИЛИ ЗА БОСИЯ
Отишъл си е поетът бунтовник. Бог да го елементарни!
В края на месец април 1989 година, половин година преди комунистите да изиграят номера със „ свалянето ” на Тодор Живков и " преустройството ", той написа прекрасното стихотворение „ Гладна стачка ”:
Ний всички сме
във гладна стачка.
Нима в действителност
не знаете за какво и по какъв начин?
Огъват се краката ни
при по-голяма крачка.
Боли измъченият
от глада гръбнак.
Гладът за свобода-
всеобща гладна стачка.
Гладът за красота-
безсрочна гладна стачка.
Гладът за истина-
щафетна гладна стачка.
Гладът за светлина-
безкрайна гладна стачка.
Хей, вие, гладните!
Все още ли очаквате от горната страна,
от тази окопана тайфа на баира
хамбарите със светлина да ви отвори
и къшей независимост да ви сервира? ”
От написването на това стихотворение са минали 34 години. Смениха се много " окопани шайки на баира ", само че въпросът, заложен от поета е все по този начин настоящ.
Николай Колев обичаше да повтаря, че с " безучастие не се взема решение нито един проблем ”. И протестираше против неправдата, в това число и излагайки на заплаха здравето си.
Много преди " Демократична България " да стартира да спекулира на тематика " правосъдна промяна ", той бе написал: " Съдебната власт у нас е нереформирана и не може да се разчита на отбрана от закона ”.
Николай Колев-Босия не цепеше басма на властимащите. Нападаше ги непосредствено, иронизираше ги, присмиваше им се.
На 29 юни 2018 година написа в своя блог: „ Имам възприятието, че Народното събрание се е трансформирало на филиал на Централния софийски затвор, в който има фестивал на художествената самоинициатива ”. Няколко дни по-късно показа, че е съумял да си обезпечи инвалиден стол. Знаеше какво го чака.
Бележката за него в Уикипедия е къса: отстъпник, стихотворец и публицист, един от основателите на първия самостоятелен профсъюз в България „ Подкрепа ”, ръководител на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида – от юни 1990 година до юли 1992 година Няколко пъти преди 10 ноември 1989 година лежи в Старозагорския и в Софийския затвор за антикомунистическа активност. Подиграваше във вицове и епиграми правешкият каскет. Автор е и на няколко книги.
От първите му стихотворения ни дели бездна време, само че гражданските послания в тях не престават да са настоящи. Което не приказва добре за нашето демократично време. Но за какво е по този начин? Босия е дал отговор и на този въпрос. На 10 юни 2016 година той написа: „ България се ръководи по съветски модел ”! И разяснява: „ Ако имаше междинна класа, България нямаше да намалее с 3 милиона индивида. Ако имаше междинна класа, това щеше да бъде моделът у нас, а ние вървим по съветския модел, напълно! Аз чувам радио „ Свобода “ на съветски език и това, което слушам, че се случва там виждам, че безусловно става и у нас. “
През есента на 1997 година той издаде една книжица с предълго заглавие: „ Старите легенди умряха. Нови към момента няма. Тогава – накъде? ” Двадесет и шест години по-късно написаното в нея продължава да е настоящо. Ще си разреша един по-дълъг откъс от " петия мит ", който съгласно Босия е „ Дядо Иван ”:
„ Русия е основана след Българското царство. Нещо повече, Русия е наследила държавността, получава християнската религия и писмеността си точно от България. Ние сме по-стара страна от Русия и в случай че някой би трябвало да има уважението на другия, то това е от страна на Русия към България. За огромно страдание нещата не стоят по този начин. Имайки исторически комплекс към България точно заради голямата роля за основаването на Руската страна, Русия постоянно се е стремяла да унищожи основателя си и да стъпи на Проливите. Достатъчно е да бъде прочетена книгата на Татишчев „ История русской дипломатии ”, издадена през 1890 година в Санкт Петербург. Според концепцията на Руската империя …България би трябвало да бъде поделена сред Сърбия, Гърция и Русия, като една забележителна линия към Черно море, почти до Пловдив би трябвало да остане съветска. …Същото се отнася и за някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Не мога да схвана, за какво ние, българите, се стремим да бъдем повече славяни и русофили от чехите, поляците, словенците, хърватите? …Защо българите не се обиждаха, когато елементарните съветски туристи, водени на тумби от кагебистите, приказваха за България като за 16-та руска република? Стигаше се даже до такава степен, че българската комунистическа върхушка разпореждаше на българските спортисти да губят срещите си със руските. И това се приемаше от множеството българи за естествено. Подобно угодничество може да бъде основано единствено от един идиотски мит. А знае се, че идиотският мит дава идиотски резултати и основава полуидиоти ”.
Това е написал поетът. Това са мощни, само че правилни думи. Когато у нас публицисти го интервюираха те нормално бързаха да оповестят " вест " за следващата му акция с " гнили домати ", с които той замеряше тези, които по-справедливо би било да бъдат замеряни с камъни. Питаха публицистите, само че се разсейваха за размишления като тези, които цитирах. Затова пък в информация на Държавна сигурност от 4 ноември 1989 година четем:„ Интелектуалното равнище на Колев е доста положително. Впечатление прави нихилистичното му отношение към всичко основано у нас в годините след социалистическата революция… Особено безочливо и цинично се отнася към Министерство на вътрешните работи и съответно към чиновниците на Държавна сигурност ”.
И още веднъж за Русия: „ В Русия няма политика. Там има единствено силови решения. Руският прочит на историята е извънредно нежелан за нито една европейска страна. Самото битие на една такава територия е рискова за цивилизацията повече от всичко друго. Тя е обречена да се разпадне, само че това няма да стане без огромни пакости. Свръхагресията рано или късно се изявява по най-бруталния метод. ”
Изключително прозорливи думи. Варварската експанзия против Украйна е пред очите ни.
Не всички бяха съгласни с дейностите и думите на Босия. В преходни интервали няма безгрешни. И Босия не бе подобен. Неведнъж грешеше в прецените си за хора и събития. Но все пак той ще бъде запомнен като глас на безгласните в България. С поезията и публицистиката си, с протестните си гладни стачки, той им споделяше: не бойте се, потърсете правата си.
В стихотворение писано в Централния Софийски затвор на 18 август 1989 година Босия изповядва:
" Искаш ли да си непогрешим?
Взимаш шепа гипс.
Пълниш си устата.
Чакаш.
Във ушите
слагаш восък.
Върху очите-
пластир.
Носа
защипваш с менгеме.
Сърцето?!
Сърцето атрофирало
изхвърляш на боклука.
На черепа-
акуратен кюретаж. "
Николай Колев – Босия отхвърли да бъде „ непогрешим ”, отхвърли да „ какавидира ”, да изхвърли сърцето си на боклука. И по тази причина към този момент е в един по-добър свят, където няма да го доближават безумията, в които и през днешния ден е потънал животът ни. В този различен свят той още веднъж ще приказва със собствен глас. Защото няма храм без камбана!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ