ДБ имат шанс да отключат зазиданите врати или да останат в плен на политическите лумпени
От фейсбук профила на Евгени Петров
От месеци се поканвам да го напиша, само че след коментара на Иван Стамболов - Сула за негативизма и интелектуалното предимство у симпатизантите на Демократична България съм задължен да го допълня.
Във време, когато антагонистични партии изгориха всички мостове между тях и обезверено търсят излаз от политическия тупик субективизмът, озлоблението, експанзията и даже вулгарните обиди, които се сипят върху политическия конкурент и най-много ГЕРБ от най-твърдите последователи на Демократична България в обществените мрежи вземат невиждани размери. Критика, необективност и груби нападки има и измежду електората на други партии, чета всевъзможни конгреси, само че такова знамение няма.
Този електорат си изпроси иронични избрания като умно-красиви, жълтопаветници, само вършиме и непогрешими, мажоритарни притежатели на демокрацията.
Ако е правилно, а то е правилно, че една партия това е нейния електорат, то с огорчение ви оповестявам, че в огромната си част този на Демократична България не е нито интелигентен, нито образован, а твърдото му ядро са нападателни, озлобени некомпетентни и облъчени до нивото на най-закоравелите и идеологически подковани комунисти. Преди време ги нарекох „ наследник болшевизъм “ и в този момент разбирам какъв брой рисково е това за партийните им водачи. Същите, които са станали заложници в политическите си решения на партийните „ ултраси “. И по тази причина пеят в един хор, самосугестират се, представяйки мечтаното за фактически - едно от най-вредните внушения в действителната политика.
Иначе казано от години ни се пропагандира една /псевдо/елитарност и предимство над плебса, който непрестанно би трябвало да бъде назидаван и поучаван. И когато в ненавистта си са подготвени да жертват бъдещето на страната си, която безусловно е изправена на ръба на пропастта в името на посмачканото си его и личното си оцеляване, си заслужават мястото в долната част на парламентарното класиране.
Въпреки това Демократична България имат избор - могат да изиграят ролята на ключа, който да отвори съвсем зазидани порти. И да останат с същински исторически компромис. Или пък да останат в плен на политическите лумпени, които все ще им обезпечават по 150-200 000 гласа. Между другото манталитетът на политическите ултраси е като на футболните - в случай че тимът им загуби ще пият по 2 бири, ще попържат треньора и съдиите и на идващия мач отново ще бъдат на стадиона и ще поддържат тима.
Както споделя проф. Дъмбълдор нашата същина са нашите избори.
От месеци се поканвам да го напиша, само че след коментара на Иван Стамболов - Сула за негативизма и интелектуалното предимство у симпатизантите на Демократична България съм задължен да го допълня.
Във време, когато антагонистични партии изгориха всички мостове между тях и обезверено търсят излаз от политическия тупик субективизмът, озлоблението, експанзията и даже вулгарните обиди, които се сипят върху политическия конкурент и най-много ГЕРБ от най-твърдите последователи на Демократична България в обществените мрежи вземат невиждани размери. Критика, необективност и груби нападки има и измежду електората на други партии, чета всевъзможни конгреси, само че такова знамение няма.
Този електорат си изпроси иронични избрания като умно-красиви, жълтопаветници, само вършиме и непогрешими, мажоритарни притежатели на демокрацията.
Ако е правилно, а то е правилно, че една партия това е нейния електорат, то с огорчение ви оповестявам, че в огромната си част този на Демократична България не е нито интелигентен, нито образован, а твърдото му ядро са нападателни, озлобени некомпетентни и облъчени до нивото на най-закоравелите и идеологически подковани комунисти. Преди време ги нарекох „ наследник болшевизъм “ и в този момент разбирам какъв брой рисково е това за партийните им водачи. Същите, които са станали заложници в политическите си решения на партийните „ ултраси “. И по тази причина пеят в един хор, самосугестират се, представяйки мечтаното за фактически - едно от най-вредните внушения в действителната политика.
Иначе казано от години ни се пропагандира една /псевдо/елитарност и предимство над плебса, който непрестанно би трябвало да бъде назидаван и поучаван. И когато в ненавистта си са подготвени да жертват бъдещето на страната си, която безусловно е изправена на ръба на пропастта в името на посмачканото си его и личното си оцеляване, си заслужават мястото в долната част на парламентарното класиране.
Въпреки това Демократична България имат избор - могат да изиграят ролята на ключа, който да отвори съвсем зазидани порти. И да останат с същински исторически компромис. Или пък да останат в плен на политическите лумпени, които все ще им обезпечават по 150-200 000 гласа. Между другото манталитетът на политическите ултраси е като на футболните - в случай че тимът им загуби ще пият по 2 бири, ще попържат треньора и съдиите и на идващия мач отново ще бъдат на стадиона и ще поддържат тима.
Както споделя проф. Дъмбълдор нашата същина са нашите избори.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ