Кошлуков за нарушенията по пътищата: Бърз и справедлив процес, както и сериозни, но неизбежни глоби
От Facebook профила на Емил Кошлуков
Малко за санкциите:
Когато учех в Санта Барбара, бях един път на съд поради нарушаване на пътя. Стандартно студентско, както ми сподели красивата полицайка: превишена скорост, неспиране на знака СТОП ( били съм се,,претърколил ", roll over, вместо да спра изцяло, full stop) и още нещо, да речем не ми свети половината заден стоп. Опитах се да разиграя етюда малоумен чужденец, който одеве каца в обетованата земя, крещя аз хвърча от Европа, тя вика да, тъкмо летяхте, с тая скорост, абе занимателно беше.
Общата сметка излезе към 300 Щатски долар, по това време доста пари, един месечен наем. Питах дали мога да апелирам, тя ми сподели да, до две седмици. И аз отидох на съд, дето се вика ще се примоля на съдията, пък каквото стане. Колегите с опит - въпреки всичко това е университет, не колеж за водачи, всички постоянно ги хващаха за нещо, а и в Санта Барбара полицията умираше от досада, единствената ѝ наслада бе да дебне напушени студенти от филантропични специалности, по какъв начин стопират на 100м преди светофара - ми дадоха препоръки: да сложа риза и сако, да изкарам най-хубавия европейски акцент, да се призная за отговорен и да бъда свръхлюбезен и уважителен, че съдията може да те пусне или прибере в тюрмата, както си пожелае. Шантава работа са тамошните съдии, не цепят басма на никого, всички ги гледат в очите и не смеят да гъкнат, като по филмите си е.
Отивам в съда, а там вървят едни конвои с бандити в оранжеви гащеризони, навързани с вериги, крещя си майко блага, бягай бързо, ще ядеш три месеца китайско и ще избиеш парите, тия ги прибират всичките в пандиза, а си влезнал в залата, а са те поставили в тия три синджира плебеи, страшна работа.
Оказа се, че това било различен съд, за пътните санкции си имало обособена зала и арбитър, обърсах потта и влязох. В залата имаше 50% мексиканци, а другите 50% бяха междинна възраст 82 години. Съдията вика по какъв начин пледираш, но аз знам към този момент, в случай че кажа почтен, насрочват дело със заседатели, доста пари коства на щата и се ядосват, и те праскат крепко. Викам виноват, Ваша Чест, той ми дава думата да обясня и аз, на най-хубавия британски от пловдивската гимназия, апелирам почтително за състрадание. Човекът ми присъди 100 Щатски долар и три месеца да ги платя, аз се поклоних на триждипочитаемия съд и незабавно звъннах на приятелите, щото другите двеста ги бях прежалил към този момент, а в този момент се оказаха налични за поливане на събитието.
Та по този начин, бърз и обективен развой му е майката, както и съществени, само че неизбежни санкции. После карах като муха, повече санкции нямах.
П.С. Един сътрудник от Индиана не заплати санкцията, сподели, че тя е единствено в този щат, а той повече няма да им стъпи в тъпата Калифорния, има един учебен срок останал и се прибирал у тях. След месец влязоха измежду нощ в квартирата, арестуваха го, тъй като имало висяща заповед за арест, дето не си платил. Изкара два дни в локалния затвор и го пуснаха. Пак заплати.
FaceBookTwitterPinterest




