Днес Църквата чества паметта на светите братя Кирил и Методий, не на 24 май
От Facebook профила на Драгомир Младенов
Днес Църквата празнува паметта на светите братя Кирил и Методий.
„ Ама нали беше на 24 май? “ – ще попитат мнозина.
Щяхме да знаем, в случай че някой в миналото ни беше обяснил разликата сред църковния и светския календар. Или в случай че имахме предмет, който да учи децата ни не на доктрина, а на културните, историческите и духовните основи на нашата цивилизация.
Но нямаме.
Затова и не знаем, че нашата книжовност и еднаквост потеглят от духовници. Че духовниците не са единствено попове с бради, а и учени, дипломати, педагози и държавници в тежки времена.
Затова поддържам въвеждането на светския предмет „ Добродетели и вяра “.
Светски, да.
Иисус Христос самичък прави разликата сред двете, когато споделя:
„ Отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога “ (Матей 22:21).
Тоест – ще учим децата, че е значимо да има разделяне сред духовното и светското… само че няма да им споделяме Кой пръв е изказал тази концепция.
Страхотна логичност, както би споделил Ники Кънчев.
Светите братя Кирил и Методий ни демонстрираха, че една страна – даже в геополитическа стихия – може да работи с Църквата, с цел да гради еднаквост, книжовност и култура.
Постигането на тези просветителни цели ни даде да се молим и богослужим, да пишем, да сътворяваме културна самостойност… и даже през днешния ден да пишем статуси – в това число и против Църквата.
Но това през днешния ден не е доста съвременно да се споделя.
Попитайте себе си – и другите – по какъв начин ли биха реагирали самите Кирил и Методий на днешната полемика за предмета „ Добродетели и вяра “?
Дали щяха да кажат, че вярата е персонален избор и няма място в учебно заведение?
Или щяха да припомнят, че посветиха живота си точно на това — да учат, да превеждат, да просвещават, да дават книжовност и религия на цели нации?
Едва ли са извървели пътя от Солун през Великоморавия, Панония и Венеция до Рим, превеждали са книги, обучавали са възпитаници и са отстоявали правото на славяните да имат собствен език и книжовност — с цел да бъде всичко това сведено до две тържества в календара, за които и ние самите не знаем тъкмо за какво са две.
Те не се колебаеха да съчетаят духовното с образованието.
Днес е наш ред да не се колебаем да поучим децата си!
Честит празник!
FaceBookTwitterPinterest




