Димитър Стоянов към Петков и Константинова: Демонстрирате грозно чиновническо бездушие, срам сте
От Facebook профила на Димитър Стоянов
" Това въпреки всичко са бежанци ", сподели Кирил Петков, министър-председател на Република България, в свое телевизионно включване. И първо би трябвало да кажа, че нямам спомен да съм изпитвал подобен позор от българско държавно управление, какъвто изпитвам през последните два дни след изказванията на вицепремиера и през днешния ден от изказванията на Кирил Петков.
Кирчо, Кирчо... знам, че си българин от скоро и българският език очевидно още ти е сложен. Но, Кирчо, преди два дни пристигнаха на посетители. Беше вечер изпълнена с диалози. Говорихме си за войната, за Украйна, за Русия, за бежанската орис, за родния дом и по какъв начин човек го тегли към родното, какво е вик на земята, вик на кръвта.
Разказаха ми за 23 февруари - по какъв начин са легнали да спят умерено в един естествен ден - с цел да се разсънят в напълно друг свят часове по-късно. Как 04:30 сутринта стартират да се чуват взриове в Харков в посока летището в Чугуев, по какъв начин за една нощ съветските войски излизат към града от региона на Белгород, по какъв начин магазините се опразват, по какъв начин се чака филантропична помощ, по какъв начин живееш две седмици в мазе под бомбите без да можеш да си покажеш главата на открито и да видиш слънцето... Говорихме си за доста неща.
И ще помня едни думи - " Димитър, нека в никакъв случай не ти се постанова да чуеш бомби, снаряди и ракети " (да, апропо децата на едни фамилни другари, които живеят в Източна Украйна към този момент разграничават по звука какво по кое време лети към тях - дали е крилата ракета, дали е снаряд, дали е реактивна артиелрия). Ще помня и думите на вуйна ми Рая от Днепропетровск, която сподели по телефона, че край нейния блок падат бомби, една бомба дори е избила входната врата и изпочупила прозорците, само че тя няма да върви в бомбоубежището - " не ме е боязън, в случай че ще загивам, ще умра на личния си диван в личния си апартамент, няма да се укривам ".
Да, Кирчо, това е храброст, която нито ти, нито ще познаеете от висотата на личното си благоденствие. Имаше една национална мъдрост, че ситият на гладния не има вяра. Но даже и това не е. Не знам какво е - дали е вашето чиновническо безсърдечие, дали е някакъв килнат или строшен честен компас, дали е нещо друго... Но не е единствено грозно. Срамно е.
Защото, Кирчо, това са хора в потребност. Има една доста хубава имитация от " Време разделно ", където Манол споделя на Исмаил бей " баща Исмаиле, това са хора подгонени ". И да кажеш " това въпреки всичко са бежанци ", като че ли са някаква друга категория хора, е доста, доста грозно. И изисква най-малкото опрощение (макар че ме съмнява, че имаш доблестта да го направиш).
И най-после ще преподам един къс урок по история и за теб, Кирчо. Правих си една историческа информация - като изключим няколко обособени епизода (сръбската блокада на Видин, влизането на гръцката войска в Кресненското дефиле и т.н.) в България от времето на последната руско-турска война през 1877-1878 година не са се водили дейни, сухопътни бойни дейности с опустошения, каквито вижда Европа изключително през Първата и през Втората международна война.
И нека не ни се постанова на нашето потомство да би трябвало да вижда и чува падащи бомби и ракети, а още по-малко да бяга от вкъщи си в непозната страна. Където може би ще се откри някой безчувствен служител, краткотрайно талантлив с власт, да прояви към нас същото отношение, каквото сега представители на държавното управление демонстрират по отношение на украинските бежанци.
И, да, трябват оставки.
" Това въпреки всичко са бежанци ", сподели Кирил Петков, министър-председател на Република България, в свое телевизионно включване. И първо би трябвало да кажа, че нямам спомен да съм изпитвал подобен позор от българско държавно управление, какъвто изпитвам през последните два дни след изказванията на вицепремиера и през днешния ден от изказванията на Кирил Петков.
Кирчо, Кирчо... знам, че си българин от скоро и българският език очевидно още ти е сложен. Но, Кирчо, преди два дни пристигнаха на посетители. Беше вечер изпълнена с диалози. Говорихме си за войната, за Украйна, за Русия, за бежанската орис, за родния дом и по какъв начин човек го тегли към родното, какво е вик на земята, вик на кръвта.
Разказаха ми за 23 февруари - по какъв начин са легнали да спят умерено в един естествен ден - с цел да се разсънят в напълно друг свят часове по-късно. Как 04:30 сутринта стартират да се чуват взриове в Харков в посока летището в Чугуев, по какъв начин за една нощ съветските войски излизат към града от региона на Белгород, по какъв начин магазините се опразват, по какъв начин се чака филантропична помощ, по какъв начин живееш две седмици в мазе под бомбите без да можеш да си покажеш главата на открито и да видиш слънцето... Говорихме си за доста неща.
И ще помня едни думи - " Димитър, нека в никакъв случай не ти се постанова да чуеш бомби, снаряди и ракети " (да, апропо децата на едни фамилни другари, които живеят в Източна Украйна към този момент разграничават по звука какво по кое време лети към тях - дали е крилата ракета, дали е снаряд, дали е реактивна артиелрия). Ще помня и думите на вуйна ми Рая от Днепропетровск, която сподели по телефона, че край нейния блок падат бомби, една бомба дори е избила входната врата и изпочупила прозорците, само че тя няма да върви в бомбоубежището - " не ме е боязън, в случай че ще загивам, ще умра на личния си диван в личния си апартамент, няма да се укривам ".
Да, Кирчо, това е храброст, която нито ти, нито ще познаеете от висотата на личното си благоденствие. Имаше една национална мъдрост, че ситият на гладния не има вяра. Но даже и това не е. Не знам какво е - дали е вашето чиновническо безсърдечие, дали е някакъв килнат или строшен честен компас, дали е нещо друго... Но не е единствено грозно. Срамно е.
Защото, Кирчо, това са хора в потребност. Има една доста хубава имитация от " Време разделно ", където Манол споделя на Исмаил бей " баща Исмаиле, това са хора подгонени ". И да кажеш " това въпреки всичко са бежанци ", като че ли са някаква друга категория хора, е доста, доста грозно. И изисква най-малкото опрощение (макар че ме съмнява, че имаш доблестта да го направиш).
И най-после ще преподам един къс урок по история и за теб, Кирчо. Правих си една историческа информация - като изключим няколко обособени епизода (сръбската блокада на Видин, влизането на гръцката войска в Кресненското дефиле и т.н.) в България от времето на последната руско-турска война през 1877-1878 година не са се водили дейни, сухопътни бойни дейности с опустошения, каквито вижда Европа изключително през Първата и през Втората международна война.
И нека не ни се постанова на нашето потомство да би трябвало да вижда и чува падащи бомби и ракети, а още по-малко да бяга от вкъщи си в непозната страна. Където може би ще се откри някой безчувствен служител, краткотрайно талантлив с власт, да прояви към нас същото отношение, каквото сега представители на държавното управление демонстрират по отношение на украинските бежанци.
И, да, трябват оставки.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ