От Фейсбук профила на Боян Юруков, част от Националния съвет

От Facebook профила на Боян Юруков, част от Националния съвет на „ Да, България “ Бях решил да не се занимавам с тази преживелица, само че поради това, което стана най-после взех решение, че си го заслужават. Така, че ето цялата история... Взех си няколко дни отпуска и в предпоследния ден в хотела ни нямаше съвсем хора. Тогава забелязах, че идват много коли, измежду които най-малко четири на Агенция „ Пътна инфраструктура “ както и няколко прескъпи джипа. Досетих се, че очевидно ще имат конференция или семинар или нещо сходно. Така и се оказа. Напълниха конферентната стая с 80-тина души за 2-3 часа, след което се насочиха към басейна. В началото не бях сигурен кое ме раздразни - че трошаха крепко държавна пара за 5-звезден хотел, че внезапно всичко се изпълни на 100% или че даже не си вършиха труда да наподобяват, че са на публично събитие. Бързо обаче размислих и се помирих - можеше да се изпълни от други посетители, а и въпреки всичко първи ден им е и може да имат друга стратегия за идващите. Дори фактът, че харчат толкоз за пет звезден хотел в изискванията на съществени кавги за разсипничество на организацията отметнах с това, че бледнее пред милиардите, които са раздали без аргументация, поръчка или даже градеж. А и въпреки всичко е форма на бонус към чиновници на държавна работа, която, в случай че не се вкарат в някаква скица, не може да се отхвърли, че е много неблагодарна. Всеки офис и организация имат потребност от някаква форма на team-building, изключително след последната година и макар всички запаси, които имах към тях. Отметнах всичко с ръка. Гледах да не им обръщам внимание, само че не можех да избягам от диалозите им. Явно не им пукаше доста кой ги чува. Темите започнаха от злободневни - какъв брой било скъпо в Гърция в този момент, какъв брой скочили цените, един се жалваше какъв брой малко от хората в организацията са се ваксинирали, а никой не носел маска на никое място в офисите или на конференцията в този момент. После минаха на злословия кой какъв непряк бизнес имал, кой началник съумял да си докара любовницата в хотела и кой не съумял, тъй като я бил уредил в администрацията, а тука били единствено архитектура. После кой началник каква кола под 6 цифрени суми не поглеждал и прочие. Общо взето се бяха разделили на три групи: едни дето се правеха на тежкари (предимно мъже, само че и две жени), младите, които интензивно се любуваха на почивката и „ лелките и чичковци “, които също се радваха на басейна, само че очевидно бяха изтощени от цялата драма. Тежкарите изглеждаха много обезпокоени от самото начало и все висяха на телефона. Единият доста настоя тъкмо до мен да крещи по какъв начин са посмели да пуснат нещо електронно, като трябвало да си стои затворено в директория в бюрото му. Други двама непрекъснато даваха указания какво да се подписва от тяхно име „ все едно са там “. Едната увещаваше, че трябвало да изкарат, че е била на комисия за утвърждение на някакъв план с още двама, които обръщаха коктейли на бара, а служителят в офиса трябвало с подписите на тримата да подпише протокола, тъй като „ всичко сме се разбрали към този момент, по този начин би трябвало да мине “. Имаше диалози и за предстоящите бонуси и по какъв начин нищо не можело да се спре, тъй като „ то към този момент уредено и подписано всичко “. Всички тези подмятания и спорадични изпускания посочваха една добре смазана машина, която очевидно работи даже и от сауната и няма особени терзания кой какво ще чуе. Общо взето комбинация от елементарни хора, които просто желаят да си свършат работата поради обстановката, в която са сложени от други хора, които раздават стотици милиони с един автограф и не им пука, тъй като няма кой да ги съди. Гледах да отбягвам от тях, тъй като въпреки всичко желаех да си умря от тези нелепости. Не смятах, че което и да е от подмятанията или гръмогласните заповеди е толкоз съответно, с цел да си заслужава внимание, а и общата картинка е ясна на всички. Причината обаче да напиша всичко това беше черешката на тортата най-после. Точно когато освобождавах стаята във фоайето бяха седнали няколко от АПИ и обсъждаха сметките. Напред-назад сновеше служителка на хотела обезпокоеното. Темата беше по какъв начин би трябвало да бъде направена фактурата и кое по какъв начин да бъде вписано в касовата записка. За дребното време, в което чаках личната си сметка, на три пъти чух вариации на изявление, че хотелът желае да съблюдава закона и би трябвало да фактурира всичко както е употребявано. От своя страна заобиколилите я държавни чиновници АПИ отчетливо заплашиха, че ще им изпратят данъчните на инспекция и ще „ има доста неприятни обстановки “, в случай че не трансформират сметката. Всички бяха с доста ехидни усмивки, които не се сдържах да фотографирам. Имам право на това, тъй като въпреки някои да бяха по бански, всички бяха официално на работа и обсъждаха неща свързани с разход на бюджетни средства. Скривам лицата им, само че с наслада ще ги дава на виновната институция, в случай че някой все има интерес. Скривам и служителката на хотела, тъй като откровено я съжалих на какъв напън и закани е подложена от държавни чиновници. Надявам се да не се е поддала, само че едва ли. Така работи АПИ и много други институции. Ясно тук е, че е даже да се сменят шапките на тези организации, схемите, връзките и проблемите вътре остават. Разбиването им ще докара непроменяемо до всеобщо овакантяване на хора и рецесия в съответната администрация. Т.е. ще стане по-зле преди да стане по-добре. Никой не изглеждаше обезпокоен от промяната на двама шефове за два месеца, само че очевидно бяха обезпокоени какво следва. И ние като данъкоплатци и гласоподаватели сме обезпокоени какво следва и основен миг тук е освен каква просвета на работа, говорене, държание и непоносимост ще бъде наложена на най-високо равнище в ръководството, само че и да има прокуратура и съд, които да преследват както такива дребни документални измами, по този начин и милиардите подарени на компании близки до ГЕРБ, Движение за права и свободи и каквото различен открият. За първото - виждаме някакъв късмет. За прокуратурата ще би трябвало много работа и битка.