От Фейсбук профила на Боян Рашев, експерт по управление на

От Facebook профила на Боян Рашев, специалист по ръководство на околната среда

Цената на газа в Европа скочи с над 20% тази заран. Това ще вдигне както тока, по този начин и торовете в Европа. Нефтът вид Брент е съвсем $80 за барел или +10%.

Ако всичко това в действителност продължи 4 седмици - както е споделил Тръмп последно - ще забележим надалеч по-смущаващи цени. Ако се закучи с месеци, ще боли доста.

***

Ормузкият пролив е на практика затворен

Бегъл взор върху картата на Vessel Finder демонстрира, че Ормузкият пролив е празен. През него нормално минават десетки кораби по едно и също време в двете направления. Сега те са струпани от двете му страни и чакат.

Не помня в миналото да съм виждал такава обстановка. Напомням, че оттова минават към 25% от петрола, 25% от втечнения природен газ и съвсем 50% от азотните торове в света.

Засега пазарите регистрират скок на цената на нефта с над 6% и още по-големи скокове в цените на акциите на огромните австралийски експортьори на природен газ, които биха спечелили най-вече от прекъсването на износа от Персийския залив. По-късно ще забележим какво ще е отражението на цените на газа и торовете в Европа и акциите в Ню Йорк.

Наблюдавайки тоталната доминация на флота и авиацията на Съединени американски щати и Израел, ми се коства, че това състояние няма да се задържи прекомерно дълго. Очевидно Иран няма сили да затвори протока, само че очевидно удари по 2-3 кораба са изцяло задоволителни, с цел да спрат трафика. Точно съгласно упованията, корабните компании и застрахователите не поемат никакви опасности.

Според мен най-вероятно обстановката ще се позволи за броени дни. За страдание няма по какъв начин да бъдем сигурни, т.е. би трябвало да бъдем готови за най-лошия вид. Прекъсване на корабоплаването в Ормузкия пролив за повече от две седмици би имало доста тежки последици за света. Можем единствено да се надяваме американския флот бързо да влезе в дългогодишната си роля на страж на световната търговия. Лично за мен поражда елементарният въпрос:

Защо да го прави в случай, че най-вече от обстановката печелят американските експортьори на необработен нефт, горива, газ и торове?

Разбира се, тук е моментът да отбележа, че Европейският съюз още веднъж е крещящо беззащитен.

Къде са европейските разрушители и самолетоносачи, които би трябвало да подсигурят енергийната и продоволствената обезпеченост на Стария континент?

Защо продължаваме да съсипваме личните си източници на надеждна сила - като нуклеарни и вълищни централи - когато през няколко години ясно виждаме какъв брой рисково е да разчитаме на импорт на газ?

Защо продължаваме да съсипваме енергийно-интензивните си промишлености - рандеман, металургия, рафинерии, торове?