От Фейсбук профила на Александър Йорданов За някои със сигурност

От Facebook профила на Александър Йорданов

За някои сигурно е необичайно, че към момента съм в Брюксел. Не ме пуска този Европарламент и това си е. Но, край. Последна работна седмица. Ако въобще може да се назова по този начин, тъй като друга работа с изключение на да върна ключа от офиса, служебният преносим компютър, както и специфичният пропуск за Народното събрание, нямам. Време е да почват работа новите евродепутати. Разписах документите за пенсиониране. От здравната работа ми споделиха, че съм очудващо здрав за годините си. Благодарих им. Ще почерпя. Освободих и гарсониерата, в която живях близо пет години. Сега съм отседнал в двузвезден хотел. Какво друго?

Надявам се, че новите евродепутати ще ви осведомят постоянно през идващите пет години за протичащото се в Европарламента. Аз се стараех постоянно да отпущам най-малко във Facebook информация, както за моите интензивности, по този начин и за най-важното от парламентарната активност. Издадох и най-подробни писмени дневници - доклади за работата ми ден по ден в четири тома. Предстои да излезе и петият том. В тях са включени всички мои изявления в пленарна зала и в комисии, импортираните оферти за резолюции, писма до Комисията и Съвета, цялостна информация за проведени от мен конференции и изнесени на тях отчети, присъединяване ми в всеобщи обществени прояви, срещите ми с членове и симпатизанти на Съюз на демократичните сили и ГЕРБ, както и изразените позиции по вътрешнополитически и външнополитически проблеми. Депозирал съм тези дневници - доклади в Националната ни библиотека, само че също по този начин на драго сърце ги правя подарък на всеки, който има интерес да се запознае от близко с моята парламентарна активност.

Какво следва оттук насетне. И дали въобще ще има нататък? Божа работа! Едно е несъмнено. Ще продължа да разясня българската политика. Приемете го като самоналожено обвързване. Защото днешните ни политически " герои " и техните дейности, имат потребност, както от справедлива оценка, по този начин и от доброжелателен съвет. При някои от тях егоизмът и самохвалството са взели заплашителни за страната ни размери. Липсва им обикновена политическа просвета и познания. И по тази причина ще се постанова от време на време да им се подръпват най-малко във Facebook ушите, да бъдат сваляни на земята, изключително когато оферират шмекирии като " сглобки " и " механически " държавни управления.

Ще проследявам доколкото мога и работата на Европейския парламент.

Участието в политиката е на първо място отговорност на основата на опит. И колкото този опит е по-дълголетен, толкоз е по-ценен. Аз участвах интензивно в политиката 13 години. Не е доста, въпреки някои да са останали с усещането, че от 35 години не съм излизал от нея. През осем от тези тринадесет години бях депутат от Варна в три Народното събрание (36, 37 и 38 НС) и във Седмото Велико национално заседание, в което бях определен не от партийна листа, а мажоритарно. Бях и ръководител на 36-то Народно заседание, а по този начин също и ръководител на Радикалдемократическата партия в България, зам.председател на Съюз на демократичните сили и ръководител на неговата парламентарна група, ръководител на Комисията по външна политика. В последните пет години бях член на Европейския парламент, в който имах чудесно съдействие с сътрудниците ми от Политическа партия ГЕРБ Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Асим Адемов, Ева Майдел и Емил Радев, за което им благодаря. Установих положителни работни връзки по значими за България въпроси с Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков и Илхан Кючюк. Изградих положителни връзки с авторитетни сътрудници от други страни, които бяха потребни при приемането на положителни за нашата страна решения. С някои от тях ще продължа да бъда във връзка. Това е действително присъединяване ми в политиката.

Близо осем години и по-точно в интервала 1998 - 2005 година бях ексклузивен и пълномощен дипломат на нашата страна в Полша, Литва, Латвия, Естония и в Република Северна Македония. Информация за работата ми като дипломат се съдържа в книгата ми " Blogo, ergo sum! " (2012). През останалите години на така наречен преход работех като доцент в Института за литература при Българска академия на науките, където имах достойнството да управлявам първият българо - македонски теоретичен литературоведски план по проблеми на модернизма в българската и македонската литератури на ХХ век. Водих програмата " Европейски полезности и просвета " в Европейския политехнически университет. В биографията ми остава записано и времето, когато бях основен редактор на седмичниците " Век 21 " и " Демокрация ". Издадох няколко научни труда, които се одобриха позитивно от научната литературоведска общественост - " Своечуждият модернизъм " (1993), " Самотен и заслужен " (2012) - първа монография за живота и творчеството на проф. доктор Константин Гълъбов, както и " Непознатият Александър Караманов " (2018) - първо издание у нас на произведения на този трагично умрял млад македонски стихотворец с българско национално съзнание. От политическите ми книги най-търсени бяха и още са " Патриотични уроци " (2019) " Неудобни думи " (2021) и " Украински мемоари " (2020).

Пенсионна възраст навърших преди няколко години, само че все пак не се усещам пенсионер, въпреки да употребявам тази привилегия в градския превоз. В съпоставяне с мераклиите за президент на Съединени американски щати съм напряко юноша!

Искам България да се развива обикновено като заслужен член на Европейски Съюз и НАТО, а приходите на българските жители да бъдат европейски. Защото не може да има европейски жители без европейски приходи.

Желая също по този начин днешните български политици да поумнеят. Но очевидно им е мъчно откакто за три години шест пъти ни изпращат на парламентарни избори. Те би трябвало да се научат, че нормалността в политиката е полезност.

Моля се достойният украински народ с наша и Божия помощ да победи нахлулите в страната му варвари от Изток и Украйна да стане част от нашето европейско семейство. Какво друго искам ли?

Световен първенец по футбол България няма да стане, само че нека доживея да видя още веднъж наше присъединяване на международно футболно състезание. И дано сълзите ми тогава да бъдат радостни.

Не съм от тези политици (идва ми незабавно мислено пресният образец с досегашния ни министър председател Денков!), които все копнеж за пътешестване ги гони. Напътувал съм се. Стига ми толкоз. Най-хубаво си е в България, при фамилията.

Та това е, което желаех да споделя през днешния ден от Брюксел. Ще извърша тия дни някои последни формалности и се прибирам вкъщи! Приятен ден!