От Фейсбук профила на Александър СимовДебатът на Доналд Тръмп с

От Facebook профила на Александър Симов

Дебатът на Доналд Тръмп с Камала Харис не беше нито незабравим, нито прекомерно сполучлив за която и да е от двете страни.

Нека да оставим фенщината настрани.

Това си бяха две напълно паралелни действителности, които пращяха от статично електричество щом се допираха, само че като цяло си вървяха редом.

Тръмп си знаеше своето – Байдън и Харис пуснаха милиони незаконни емигранти в Съединени американски щати: нарушители, наркомани, ненормални, заляха улиците на страната, вземат работните места, стопанската система страда. Той има публика за тези послания и не спря да ги върти като зациклил джубокс.

Камала Харис с взор на вманиачен просветител от пустинята пък се отплесна в персонални истории и мелодрами, разля се два милиона пъти в обичаната ми фраза „ време е да отгърнем нова страница “ и се държа по този начин като че ли в този момент президент е Тръмп, а не Байдън.  Харис е слаба актриса – доста си личеше, че е назубрила всичко, което са ѝ написали, само че не съумя да го сервира задоволително вълнуващо или достоверно.

Но дано да бъдем почтени – единствената задача на Камала беше да издържи на дебата и да не се пропука.

Тя просто трябваше да не поддаде, а оттам-нататък медийната машина да си свърши работата.

Вече видях заглавията – тя била смазала Тръмп, занулила го, нейната същинска политическа звезда изгряла на небосклона, естествените американци намерили своя представител.

Камала е търговски политически артикул – всяка огромна медия ще я разнася като смяна.

Аз от нея запомних единствено едно – тя по този начин и не отговори на въпроса: „ По-добре ли живеят американците в този момент, в сравнение с преди четири години? “. Заобиколи го като оръдеен снаряд.

Там, където беше в действителност забавно и двамата претенденти са спокоен смут. 

По нещастието в Газа единият е прям екстремист, а другата се държа като друсана романтичка.

Той я упрекна, че тя ненавижда Израел и избягала от среща с Нетаняху  (това е стабилен неин плюс в моите очи), а тя потегли да се оправдава и да кърши ръце.

После разви някаква розова сапунка за това по какъв начин израелците заслужават сигурност, чест и достолепие и по какъв начин палестинците заслужавали същото. Но по този начин и не изясни по какъв начин счита да реализира тази тиха, кротка и меланхолична химера.

Който и от двамата да завоюва – Близкият изток ще остане кървяща и гнояща рана, която стотици хиляди ще заплащат с отнетите си животи…

И най-сетне.

Нима ще се опитате да хвалите спор, от който най-съществената излязла вест е, че Тейлър Суифт към този момент си имала любимец?