Дали подобни нива на цинизъм не са вдъхновили превратите и безпартийните режими
От Фесбук профила на Борис Станимиров
Отказах дълго изявление в огромна медия с цялостна независимост да кажа всичко, което мисля за локалните избори.
Критичен съм в анализите си, само че виждам смисъл в тях, в случай че мога да посоча нещо позитивно, да дам позиция за пътя напред. Вярвам, че отговорността на обществените персони и представители е да възпитават оптимизъм.
Не тъпанарско " положително мислене " " трептения " и прочие нелепости, а християнския оптимизъм на вярата, вярата и любовта. Ако не предложиш решение, а просто мрънкаш, няма никаква причина ти да си във вестника, а другите мрънкала да те четат. Всеки кисел таксиджия или квартален алкохолик може свободно да те размени.
Ако не може да уточни нишката на светлината, човек по-добре да не се бута пред микрофоните. Най-голямото проваляне, което нанася хибридната война не е в неуместните неистини, легенди и конспирации, с които мъти главите на по-глупавите хора, а в мрънкането за основателни неща, с което отчайва тези другите, с най-малко две мозъчни кафези и дипла сред тях.
В момента виждам някакво злокобно приплъзване на полезностите. Нещо тотално по Оруел, в което противоположностите се подменят непосредствено и без чистилище, войната е мир, истината е неистина, положителното е неприятно, робството е независимост... Всичко, което изживяхме, което постигнахме и което осмислихме през последните 30, а и 40 години (защото включвам и към този момент забележимите процеси в късния соц), сега се обезсмисля, нулира се, анулира се по малоумен, бърз и решителен метод.
Това е злокобно по отношение на живота на последните 2 или 3 генерации, очакванията и напъните им. Има една страст във въздуха на това време, която в сегашните дни изчезва по тъп метод.
Мисля си, дали сходни равнища на цинизъм след краха от 1918 година не са въодушевили военните преврати и безпартийните режими. Не виждам нишката светлина, която може да ни изведе от тъмното откакто извъртим този кръг на лъжата. Нищо друго от дърпане на покривката и превръщане на масата не може да е решение. А обръщането на масата е проклятието на България. Не избрана идеология, съответен зложелател или минус, а това, че от Възраждането до през днешния ден на всеки две генерации обществото се обръща с главата надолу, стойностите и престижите се срутват като бесове от камбанен звън и всичко стартира изначало. Незряло, кресливо и плитко.
Отказах огромно изявление, тъй като не мога да кажа нищо хубаво
Отказах дълго изявление в огромна медия с цялостна независимост да кажа всичко, което мисля за локалните избори.
Критичен съм в анализите си, само че виждам смисъл в тях, в случай че мога да посоча нещо позитивно, да дам позиция за пътя напред. Вярвам, че отговорността на обществените персони и представители е да възпитават оптимизъм.
Не тъпанарско " положително мислене " " трептения " и прочие нелепости, а християнския оптимизъм на вярата, вярата и любовта. Ако не предложиш решение, а просто мрънкаш, няма никаква причина ти да си във вестника, а другите мрънкала да те четат. Всеки кисел таксиджия или квартален алкохолик може свободно да те размени.
Ако не може да уточни нишката на светлината, човек по-добре да не се бута пред микрофоните. Най-голямото проваляне, което нанася хибридната война не е в неуместните неистини, легенди и конспирации, с които мъти главите на по-глупавите хора, а в мрънкането за основателни неща, с което отчайва тези другите, с най-малко две мозъчни кафези и дипла сред тях.
В момента виждам някакво злокобно приплъзване на полезностите. Нещо тотално по Оруел, в което противоположностите се подменят непосредствено и без чистилище, войната е мир, истината е неистина, положителното е неприятно, робството е независимост... Всичко, което изживяхме, което постигнахме и което осмислихме през последните 30, а и 40 години (защото включвам и към този момент забележимите процеси в късния соц), сега се обезсмисля, нулира се, анулира се по малоумен, бърз и решителен метод.
Това е злокобно по отношение на живота на последните 2 или 3 генерации, очакванията и напъните им. Има една страст във въздуха на това време, която в сегашните дни изчезва по тъп метод.
Мисля си, дали сходни равнища на цинизъм след краха от 1918 година не са въодушевили военните преврати и безпартийните режими. Не виждам нишката светлина, която може да ни изведе от тъмното откакто извъртим този кръг на лъжата. Нищо друго от дърпане на покривката и превръщане на масата не може да е решение. А обръщането на масата е проклятието на България. Не избрана идеология, съответен зложелател или минус, а това, че от Възраждането до през днешния ден на всеки две генерации обществото се обръща с главата надолу, стойностите и престижите се срутват като бесове от камбанен звън и всичко стартира изначало. Незряло, кресливо и плитко.
Отказах огромно изявление, тъй като не мога да кажа нищо хубаво
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ