От езически времена на 1 март българите се закичват за

От езически времена на 1 март българите се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. В българските фолклорни обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха на възраждащата се природа.
По ексцентричен метод посрещнаха тази година празника 720 възпитаници от ОУ „ Отец Паисий “ в Русе като направиха най-голямата жива мартеница. Така те уважиха Баба Марта и към знаците на аления и белия конец прибавиха съединението, което прави силата. В двора на учебното заведение децата направиха фигури на Пижо и Пенда – емблематични първомартенски знаци. Естественият свършек на забавното решение за празника бе кръшното българско хоро, с което бе почетен и идния народен празник- 3 март.
Традицията да се носят мартенички продължава да се съблюдава и в територии, които от дълго време не са български, само че помнят величието на Първата и Втората български страни, по времето на царете Симеон, Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Старите етнически граници на българите се препокриват с днешните граници на мартениците. Те са: Северна Гърция, Южна Румъния и Банат, Молдова, Македония, Източна Албания и Източна Сърбия. Закичването с мартенички в тези земи е отражение на неосъществената фантазия на българите за национално обединяване.