От едно смело, самоуверено и леко пълно дете тя се

От едно самоуверено, самонадеяно и леко цялостно дете тя се трансформира в една от най-големите модерни международни кинозвезди.

В сряда Кейт Уинслет навърши 47 години и напълно не е изгубила оня свободен дух, който родителите ѝ отглеждат у нея от дребна. Тя към този момент е печелила две награди " Еми ", един " Оскар " и седем номинации за премията на филмовата академия.

Уинслет е родена през 1975 година в Рединг, Англия в семейство с лимитирани финансови благоприятни условия, само че все пак тя споделя, че родителите ѝ постоянно са обгрижвали и подкрепяли децата си.

Тя споделя пред " Брут Америка ", че е свободно, щастливо дете, което постоянно влиза в студената морска вода през зимата преди всички останали, не живее в стрес и обича да похапва. Отдава това на майка си, която избира децата да се катерят по дърветата, в сравнение с да карат изпити.

Уинслет взема решение, че желае да е актриса от дребна и постоянно взе участие в театрални пиеси, само че в началото рядко е избирана за основни функции поради наднорменото ѝ тегло по това време. Съучениците ѝ също ѝ се подиграват от време на време. Тя обаче не оставя това да я спре и последователно стартират да я избират и за телевизионни и кино продукции.

През 1997 година е определена да играе Роуз - основната роля в паметния " Титаник " на Джеймс Камерън. Първоначално канадският режисьор си показва други актриси за ролята, а и Уинслет си мисли, че най-вероятно ще изберат някоя американска актриса.

" О, те ще изберат Уинона Райдър или Ума Търман, за какво биха избрали мен? ", споделя тя. " Не можах да допускам, когато я получих ".

Това се оказва вярно решение за режисжора, откакто филмът става извънредно печеливш, а Уинслет се трансформира в международна звезда, макар че тогава към момента избира да взе участие в дребни продукции и не се усеща подготвена за славата.

На снимачната площадка се среща и с Леонардо ди Каприо, с който остават близки другари и до през днешния ден. " Свързани сме доживот ", споделя тя години по-късно пред Гардиън.

През 2004 година взе участие в различен паметен филм - " Блясъкът на чистия разум " с Джим Кери, а четири години по-късно получава водещата роля в продукция за холокоста, която ще сбъдне фантазията ѝ за Оскар - " Четецът " на Стивън Долдри. " За мен беше фикция. И когато се случи, беше сбъдната фантазия ", споделя актрисата.

Сред последните ѝ функции е тази на полицайка в минисериала " Мер от Ийсттаун " . Той реализира голям триумф и печели на Уинслет втора премия " Еми ". Актрисата получава високи оценки от рецензията за това, че изиграва ролята си доста реалистично и съумява да съобщи изтощението, скръбта и всички останали страсти, които изпитва една героиня, изгубила сина си.

Уинслет по-късно споделя, че ѝ е било мъчно да пресъздаде „ тази мрачна тишина " и се е подготвяла за ролята повече, в сравнение с за която и да е друга. " Защото съм радостен, ангажиран, деен, прегръщащ човек. Това съм аз ".

Едно от най-важните неща за актрисата е да играе многопластови, забавни героини с богата история. Тя държи също в тях да се припознават повече хора: " Трябва да използваме гласа си от името на хора, които нямат подобен. Това има значение за мен в този момент по способи, които даже не са ми минавали през мозъка през 20-те ми години ", споделя още тя.

Днес тя е майка на три деца от трима разнообразни съпрузи. Последният от тях е Едуард Ейбъл Смит или както Уинслет го дефинира, " супер прелъстителен, гигантски татко, който стои вкъщи ".