МФ представи проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г.
От една страна влезлите в действие европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо ръководство в Европейски Съюз, с което се разшири времевият небосвод, разпоредбите и условията за качеството на бюджетните рамки, а въпреки това политическата конюнктура и извършените избори за 51-во Народно заседание на 27 октомври 2024 година, и неналичието към момента на определено постоянно държавно управление.
При тези условия с актуалната прогноза времевият интервал е уголемен до 4 години, а задачите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с целите за опазване на фискалната резистентност в средносрочен проект и с нуждата от осъществяване на приходни ограничения и обезпечаване на разходни политики.
Дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ е в размер надлежно на 3,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, 2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2026 година, 3,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2027 и 2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2028 година Това салдо се реализира макар забележителния резултат от отразяването в разходната част на предстоящите доставки в бранша на защитата за интервала 2025 – 2028 година, при към този момент регистрирани касови разноски през предишни години. През обсъждания интервал приходите и разноските демонстрират низходяща наклонност като дял от Брутният вътрешен продукт. При тези стойности на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ ще бъде изпълнен критерият за фискална резистентност за присъединение на България към еврозоната.
Бюджетното салдо по КФП за 2025 година е недостиг от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в границите на който се обезпечават разходните политики, в това число промени в тях, основани на решения от 2024 година, със съответните приходни ограничения. За 2026 година дефицитът е в размер на 3,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в следствие главно от приключването на интервала за реализация на ПВУ, като при опазване на приходните и разходните политики за идващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът внезапно понижава, надлежно до 2,4 и 2,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект се чака резистентен номинален растеж на приходите, в това число на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след растежа през 2025 година понижават леко през идната година и бележат по-значителен спад през идващите две години, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз, главно по ПВУ.
Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите за интервала 2025 – 2028 година е в диапазона 39,9 – 43,0% от Брутният вътрешен продукт с низходяща наклонност. Същата низходяща наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 42,0 – 46,0%.
В средносрочен проект разноските по КФП по 40%-то предписание по ЗПФ (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, в това число обвързваното с тях национално съфинансиране) варират с низходяща наклонност в диапазона 39,5 – 40,8% от Брутният вътрешен продукт за интервала 2025 – 2028 година, като единствено за 2025 година се отклоняват от правилото, доколкото служебното държавно управление не може да въздейства на към този момент поети задължения и законово регламентирани отговорности за застраховане на разходни политики, респективно не може да разчита на парламентарна поддръжка за консолидиращи ограничения, свързани с нуждата от провеждането на промени в секторите, предоставящи обществени услуги.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през интервала 2025 – 2028 година се планува държавният дълг да доближи надлежно до 59,8 милиарда лева (27,8% от БВП) през 2025 година, 66,6 милиарда лева (29,3% от БВП) през 2026 година, 73,7 милиарда лева (31,0% от БВП) през 2027 година и 81,1 милиарда лева (32,8% от БВП) през 2028 година
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2025 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година в размер на 4,5 милиарда лева
Макроикономическата прогноза за прогнозния интервал, направена от Министерството на финансите (МФ), планува растежът на стопанската система да се увеличи до 2,8% през 2025 година и до 3% през 2026 година Подобрението във външното търсене ще докара до ускоряване на растежа на износа и ще се отрази позитивно на частната капиталова интензивност, а растежът на обществените вложения ще продължи да бъде движен от разноските по линия на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). В интервала 2027 – 2028 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се забави до 2% заради привършване на позитивния резултат от вложенията по ПВУ, закъснение в растежа на потреблението на семействата в синхрон с това на приходите и закъснение на повишаването на износа в сходство с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 година до 2% през 2028 година по линия най-много на предстоящата низходяща динамичност при интернационалните цени. Отрицателният принос на енергийните артикули последователно ще понижава към края на прогнозния небосвод.
През интервала 2025 – 2028 година данъчната политика ще е насочена към реализиране на макроикономическа и бюджетна непоклатимост в средносрочен и дълготраен проект и обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Основните цели на данъчната политика за интервала още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект.
С цел повишение на приходите в държавния бюджет са препоръчани следните ограничения в данъчното законодателство, резултатите от които са взети поради при прогнозиране на приходите от налози: Данък върху добива на подземни благосъстояния – мярката се предлага по отношение на нуждата от превъзмогване на бариерите за актуализиране на концесионните такси на добивателите на подземни благосъстояния, които са частна държавна благосъстоятелност. Целта е да се реализиран настоящи равнища на заплащанията за правото на рандеман на подземни благосъстояния.
Нов календар за акцизите върху тютюневите произведения – мярката е продължение на практиката за еволюционен растеж на акцизните ставки върху тютюневите произведения. Повишаване на акцизите върху алкохолните питиета – мярката има за цел възстановяване на публичното здраве и попречване на злоупотребата с концентратни алкохолни питиета.
Повишаване на акцизите върху бирата и бирата, създавана от самостоятелни дребни пивоварни. Отмяна на лихвата върху просрочени обществени отговорности до 31.12.2023 година – мярката е ориентирана към стимулиране на погасяването на просрочени главници по обществени данъчни и осигурителни отговорности.
Отмяна на лихвата върху просрочени обществени отговорности за локални налози и такси за сметосъбиране до 31.12.2024 година
Отмяна на повишаването на прага за регистрация от 100 000 лева на 166 000 лева от 1 януари 2025 година – мярката цели обезпечаване на равни условия за осъществяване на бизнес. Обявяване на еднократен налог от 15% върху нерегистрирани приходи – мярката цели поощряване на физическите лица да заявяват и заплатят просрочени налози върху приходи, получени в предишни интервали, изключващи приходи от престъпни действия, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм.
Социалната осигурителна политика за интервала 2025 – 2028 планува опазване на обществената осигурителна вноска за Пенсионния фонд на равнището за 2024 година през 2025 година За всички останали фондове съотношението сред осигурителите и работодателите ще остане същото. От 1 януари 2026 година обществената осигурителна вноска за Пенсионния фонд ще бъде увеличена с 3 процентни пункта, а от 1 януари 2027 година ще бъде увеличена с 2 процентни пункта.
Минималният застрахователен приход за самонаетите лица ще бъде 1 077 лева през 2025 година, като остава същият за целия планиран интервал. Минималният застрахователен приход за земеделските производители и тютюнопроизводителите ще бъде също 1 077 лева през 2025 година, като остава неизменен за целия интервал. Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица ще бъде повишен за целия планиран интервал, започвайки от 4 130 лева през 2025 година, 4 430 лева през 2026 година, 4 730 лева през 2027 година и 5 030 лева през 2028 г.
При тези условия с актуалната прогноза времевият интервал е уголемен до 4 години, а задачите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с целите за опазване на фискалната резистентност в средносрочен проект и с нуждата от осъществяване на приходни ограничения и обезпечаване на разходни политики.
Дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ е в размер надлежно на 3,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, 2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2026 година, 3,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2027 и 2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2028 година Това салдо се реализира макар забележителния резултат от отразяването в разходната част на предстоящите доставки в бранша на защитата за интервала 2025 – 2028 година, при към този момент регистрирани касови разноски през предишни години. През обсъждания интервал приходите и разноските демонстрират низходяща наклонност като дял от Брутният вътрешен продукт. При тези стойности на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ ще бъде изпълнен критерият за фискална резистентност за присъединение на България към еврозоната.
Бюджетното салдо по КФП за 2025 година е недостиг от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в границите на който се обезпечават разходните политики, в това число промени в тях, основани на решения от 2024 година, със съответните приходни ограничения. За 2026 година дефицитът е в размер на 3,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в следствие главно от приключването на интервала за реализация на ПВУ, като при опазване на приходните и разходните политики за идващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът внезапно понижава, надлежно до 2,4 и 2,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект се чака резистентен номинален растеж на приходите, в това число на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след растежа през 2025 година понижават леко през идната година и бележат по-значителен спад през идващите две години, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз, главно по ПВУ.
Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите за интервала 2025 – 2028 година е в диапазона 39,9 – 43,0% от Брутният вътрешен продукт с низходяща наклонност. Същата низходяща наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 42,0 – 46,0%.
В средносрочен проект разноските по КФП по 40%-то предписание по ЗПФ (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, в това число обвързваното с тях национално съфинансиране) варират с низходяща наклонност в диапазона 39,5 – 40,8% от Брутният вътрешен продукт за интервала 2025 – 2028 година, като единствено за 2025 година се отклоняват от правилото, доколкото служебното държавно управление не може да въздейства на към този момент поети задължения и законово регламентирани отговорности за застраховане на разходни политики, респективно не може да разчита на парламентарна поддръжка за консолидиращи ограничения, свързани с нуждата от провеждането на промени в секторите, предоставящи обществени услуги.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през интервала 2025 – 2028 година се планува държавният дълг да доближи надлежно до 59,8 милиарда лева (27,8% от БВП) през 2025 година, 66,6 милиарда лева (29,3% от БВП) през 2026 година, 73,7 милиарда лева (31,0% от БВП) през 2027 година и 81,1 милиарда лева (32,8% от БВП) през 2028 година
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2025 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година в размер на 4,5 милиарда лева
Макроикономическата прогноза за прогнозния интервал, направена от Министерството на финансите (МФ), планува растежът на стопанската система да се увеличи до 2,8% през 2025 година и до 3% през 2026 година Подобрението във външното търсене ще докара до ускоряване на растежа на износа и ще се отрази позитивно на частната капиталова интензивност, а растежът на обществените вложения ще продължи да бъде движен от разноските по линия на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). В интервала 2027 – 2028 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се забави до 2% заради привършване на позитивния резултат от вложенията по ПВУ, закъснение в растежа на потреблението на семействата в синхрон с това на приходите и закъснение на повишаването на износа в сходство с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 година до 2% през 2028 година по линия най-много на предстоящата низходяща динамичност при интернационалните цени. Отрицателният принос на енергийните артикули последователно ще понижава към края на прогнозния небосвод.
През интервала 2025 – 2028 година данъчната политика ще е насочена към реализиране на макроикономическа и бюджетна непоклатимост в средносрочен и дълготраен проект и обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Основните цели на данъчната политика за интервала още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект.
С цел повишение на приходите в държавния бюджет са препоръчани следните ограничения в данъчното законодателство, резултатите от които са взети поради при прогнозиране на приходите от налози: Данък върху добива на подземни благосъстояния – мярката се предлага по отношение на нуждата от превъзмогване на бариерите за актуализиране на концесионните такси на добивателите на подземни благосъстояния, които са частна държавна благосъстоятелност. Целта е да се реализиран настоящи равнища на заплащанията за правото на рандеман на подземни благосъстояния.
Нов календар за акцизите върху тютюневите произведения – мярката е продължение на практиката за еволюционен растеж на акцизните ставки върху тютюневите произведения. Повишаване на акцизите върху алкохолните питиета – мярката има за цел възстановяване на публичното здраве и попречване на злоупотребата с концентратни алкохолни питиета.
Повишаване на акцизите върху бирата и бирата, създавана от самостоятелни дребни пивоварни. Отмяна на лихвата върху просрочени обществени отговорности до 31.12.2023 година – мярката е ориентирана към стимулиране на погасяването на просрочени главници по обществени данъчни и осигурителни отговорности.
Отмяна на лихвата върху просрочени обществени отговорности за локални налози и такси за сметосъбиране до 31.12.2024 година
Отмяна на повишаването на прага за регистрация от 100 000 лева на 166 000 лева от 1 януари 2025 година – мярката цели обезпечаване на равни условия за осъществяване на бизнес. Обявяване на еднократен налог от 15% върху нерегистрирани приходи – мярката цели поощряване на физическите лица да заявяват и заплатят просрочени налози върху приходи, получени в предишни интервали, изключващи приходи от престъпни действия, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм.
Социалната осигурителна политика за интервала 2025 – 2028 планува опазване на обществената осигурителна вноска за Пенсионния фонд на равнището за 2024 година през 2025 година За всички останали фондове съотношението сред осигурителите и работодателите ще остане същото. От 1 януари 2026 година обществената осигурителна вноска за Пенсионния фонд ще бъде увеличена с 3 процентни пункта, а от 1 януари 2027 година ще бъде увеличена с 2 процентни пункта.
Минималният застрахователен приход за самонаетите лица ще бъде 1 077 лева през 2025 година, като остава същият за целия планиран интервал. Минималният застрахователен приход за земеделските производители и тютюнопроизводителите ще бъде също 1 077 лева през 2025 година, като остава неизменен за целия интервал. Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица ще бъде повишен за целия планиран интервал, започвайки от 4 130 лева през 2025 година, 4 430 лева през 2026 година, 4 730 лева през 2027 година и 5 030 лева през 2028 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ