От една страна проблемът е в създаването на нови болници

От една страна казусът е в основаването на нови лечебни заведения при съществуващи здравни структури, само че от друга стои въпросът дали политиците ще се решат да преминат към публично-частно партньорство предвид на това, че част от държавните и общински лечебни заведения не съумяват да задоволят критериите за качество на здравната услуга, нито за възнаграждение на експертите.

Това сподели пред БНР здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) по отношение на прекосяването на медици от цели структури от едно лечебно заведение в друго.

Той подсети, че по закон всички лечебни заведения са равни, без значение от техния статут. По думите му преход на фрагменти има освен към частните лечебни заведения, само че и от държавни към държавни, както и от общински към държавни.

„ Другият значим въпрос при сходен вид структури е дисперсията на фрагменти в страната, или там, където има търсене, да има и предложение. Едно лечебно заведение се устоя значително от пациентопотока, в случай че няма пациенти – няма пари. Пациентът взема решение къде да се лекува. Нито една болница не може да го накара да се лекува при нея, както е и право на фрагментите в обещано лечебно заведение да избират къде да работят “, сподели Шарков.

Аркади Шарков разяснява и проблемите на Спешна помощ в страната. „ Дълго време тлее промяната. Имаше нарастване на заплатите на част от фрагментите в незабавната помощ през годините, само че те не съумяват да догонят растежа на цените в стопанската система. Сега плануваното в бюджета 5% нарастване е меко казано обидно и смешно на база на инфлацията “, сподели той.

По данни на Национален статистически институт от февруари тази година по отношение на същия месец предходната година в бранш „ Здравеопазване “ няма инфлация, а има дефлация – минус 7,2%, акцентира Шарков. „ Това се дължи на намаляването на болничната от такса от 5,90 лева на 1 лева По калкулации на ЕКИП обаче инфлацията в бранша февруари 2026 по отношение на февруари 2025 година действително е сред 4 и 5% предвид на тежестите на всяка една от групите. Лекарствата са една от групите с растеж, при които е към 2%, при медицинските произведения е към 2,5%, при защитните и защитните произведения е към 5%. При питателните добавки инфлацията може да бъде каквато си желае – там регулация няма. Нараснали са услугите за извънболнична помощ с 16,3% - прегледите при експерт. Изкривяването на инфлацията води до там, че в действителност има повишаване на разноските в болничната и извънболничната помощ – за електричество, за заплати (между 70%-80% от разноските на държавните и общинските лечебни заведения), и когато това не може да бъде обезщетено през клиничните пътеки, чиято последна актуализация е 2024 година, тогава това избива в преразходи и неспособност за отплата на възходящите цени “, сподели още той.

Шарков посочи и въпроса с доплащането в системата, което се е нараснало фрапантно от 2018 година до момента. „ 37% са доплащанията на семействата в системата, а приблизително в Европейски Съюз е 17% “, сподели той и припомни от предходната седмица.

По думите на Шарков има няколко метода за компенсиране на недофинансирането на системата. „ Единият метод е да се вдигне здравната вноска, само че това би трябвало да бъде придружено с понижение на доплащането и ангажимент държавните чиновници да стартират да заплащат своя дял, с цел да има в действителност взаимност с работещите в частния бранш, които дават 60% от бюджета на НЗОК. От друга страна са акцизите, от които в този момент ще има още по-големи приходи и може да се отделя % за опазването на здравето, а от трета страна са спомагателните налози върху използването на артикули с високо наличие на захар. Всяко в допълнение финансиране на здравната система би трябвало обаче да бъде директно обвързано с съответна промяна “, сподели здравният икономист.