Текстилните отпадъци: предизвикателства и възможности
От една година страните в Европейския съюз (ЕС) са задължени да събират разделно текстилни произведения за наново потребление и преработване. Това бе въведено на 1 януари 2025 година по силата на Рамковата спогодба за отпадъците.
Всяка година в Европейски Съюз се генерират съвсем 12,6 милиона тона текстилни боклуци. Само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона боклуци. Потреблението на текстилни артикули в Европейски Съюз се усилва - през 2019 година то е било 17 кг приблизително на човек, а през 2022 година е достигнало 19 кг на човек, което е задоволително да запълни огромен куфар с облекла. В същото време 12 кг облекло на човек се изхвърля в Европейски Съюз всяка година, сочат данни на Европейската комисия (ЕК). Проблемът е на единствено европейски, а световен: счита се, че по-малко от 1 % от всички текстилни произведения в света се рециклират в нови артикули.
През юли 2023 година Комисията предложи преразглеждане на разпоредбите на Европейски Съюз за отпадъците, ориентирано и към текстилните боклуци. През септември 2025 година Европейският парламент даде дефинитивно зелена светлина на нови ограничения за попречване и понижаване на отпадъците от текстил в целия Европейски Съюз.
Какво ще се прави?
Според новите европейски правила производителите, които оферират текстилни произведения в Европейски Съюз, ще би трябвало да покриват разноските за тяхното събиране, подбиране и преработване посредством нови схеми за отговорност на производителите (РОП), които ще бъдат основани от всяка страна членка в границите на 30 месеца от влизането в действие на директивата. Тези разпореждания ще се ползват за всички производители, в това число тези, които употребяват принадлежности за електронна търговия, без значение дали са открити в страна членка на Европейски Съюз или отвън Съюза. Микропредприятията ще имат една спомагателна година, с цел да се съобразят с условията на новите схеми за РОП.
Новите правила ще обгръщат артикули като облекло и аксесоари, шапки, обувки, одеяла, спално долни дрехи, покривки и пердета. По самодейност на Европарламента страните от Европейски Съюз могат да основат схеми за РОП и за производителите на матраци.
Държавите членки следва също по този начин да извърнат внимание на практиките на ултрабързата мода и бързата мода, когато вземат решения по отношение на финансовите вноски към схемите за РОП, съгласно решението на Европарламента.
Какво се прави в България?
По данни на Българската асоциация кръгообразен текстил през 2024 година в България са събрани разделно над 8000 тона текстилни боклуци, в това число и индустриални текстилни боклуци. За съпоставяне, през 2023 година количествата са били към 6500 тона, което демонстрира действителен растеж на събираните количества и на публичната ангажираност,, изпълнителен шеф на Българската асоциация кръгообразен текстил.
От текстила, събран посредством контейнерите за разделно събиране, всекидневно най-малко 70 на 100 се приготвя за повторна приложимост или се рециклира, като повторната приложимост остава приоритет с най-висока екологична стойност. За 2025 година, по предварителни данни до края на септември, са събрани над 6000 тона текстил, което демонстрира, че жителите не престават интензивно да употребяват съществуващите системи, споделя Сирма Желева.
По думите й липсва законодателна рамка, която ясно да регламентира отговорностите, финансирането и устойчивото действие на системите за разделно събиране на текстил. На процедура сега системи са доброволните партньорства сред фирмите, занимаващи се със събиране и оползотворяване на текстил, и обособени общини, без национално покритие и без обезпечен дълготраен механизъм за финансиране, сподели още Желева.
Какво следва?
За България нормативното обвързване за разделно събиране на текстилните боклуци е планувано в направения от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ръководство на отпадъците, който е импортиран в Народното събрание.
Разделното събиране на текстилни боклуци в България към момента не е въведено като изцяло наложителна национална система, само че към този момент се ползва на процедура в доста общини посредством доброволни схеми, пилотни планове, както припомниха за Българска телеграфна агенция.
Отговорностите ще бъдат в детайли написани с приемането на Наредбата за отпадъците от обувки и текстил в периодите, дадени от Европейската комисия за транспониране на Директива (ЕС) 2025/1898 на Европейския парламент и на Съвета от 10 септември 2025 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО по отношение на отпадъците. Съгласно директивата срокът за транспониране от страните членки е най-късно до 17 юни 2027 година, показаха от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите.
В новите правила се възнамерява адаптиране на налозите на производителите според от издръжливостта на текстила, който създават. От Министерство на околната среда и водите показват, че екомодулацията на продуктовите такси за текстил е механизъм в границите на разширената отговорност на производителя, при който размерът на таксата, плащана от производителите и вносителите на текстилни артикули, се дефинира съгласно екологичните характерности на продукта. Целта е да се подтиква производството и стартирането на пазара на по-устойчиви текстилни произведения и да се понижи количеството текстилен боклук.
Екомодулацията е принцип, при който продуктовата такса се понижава или усилва според от това дали продуктът е по-лесен за рециклиране; съдържа рециклируеми или рециклирани материали; по-издръжлив е и предстои на ремонт; създаден е посредством екологично съобразени процеси; съдържа рискови химикали; построен е от смесени нишки, които затрудняват преработването. България ще следва общоприетите европейски практики, които ще се приложат и към този тип боклук, показаха от Министерството.
Примерът на Стара Загора
Сред първите общини в страната, почнали въвеждане на работещи решения за преход към кръговата стопанска система в текстилния бранш, е Стара Загора, която е и първата българска община, присъединила се в интернационалния план TEXAD още през 2024 година. В началникът на отдел „ Инвестиции, енергийна успеваемост и зелен преход “ Росица Райкова уточни, че планът съчетава политиките за ръководство на отпадъците с правилата на кръговата стопанска система и Зеления преход посредством интегриран, практико-ориентиран метод, който надвишава обичайното отнасяне на текстилните боклуци като последна фаза от виталния цикъл на продуктите.
В момента в Стара Загора планът TEXAD се намира във фаза на разбор и обмисляне, като през идната година фокусът ще бъде ориентиран главно към работата по актуализиране на Програмата за ръководство на отпадъците, като в нея за пръв път ще бъде включена независима глава, отдадена напълно на ръководството на отпадъците от текстил и обувки. Мерките, които ще бъдат заложени в нея, ще бъдат напълно съгласувани със заинтригуваните страни, което ще подсигурява, че решенията няма да бъдат официални, а на практика използвани и подкрепени от бизнеса и обществото, уточни Росица Райкова. Съвместно следва да бъдат създадени и знаци за оценка на действителния резултат от въведените ограничения, а през март 2026 година градът ще е хазаин на тематичен семинар за финансиране на кръгови решения в текстилната промишленост.
Регламент за екодизайна на продуктите
През 2024 година Европейският парламент одобри нов правилник за екодизайна. Под този термин се схваща проектирането на продуктите по метод, който да ограничи допустимо най-вече тяхното негативно влияние върху околната среда през целия им витален цикъл.
Регламентът визира разнообразни браншове, в това число и стилната промишленост. Той вкарва условия и минимални стандарти за трайността на продуктите, за способността те да бъдат поправяни, за енергийната им успеваемост и за опциите за преработване.
Регламентът за екодизайна задължава огромните компании да оповестяват броя на непродадените произведения, които те изхвърлят всяка година, и аргументите за това. От 2026 година унищожаването на непродадени облекла, обувки и аксесоари ще бъде неразрешено в Европейски Съюз.
Подобряването на трайността на стилните артикули е част от европейските старания за създаване на кръгова стопанска система до 2050 година
Вижте и още материали за използването на европейското законодателство в България в рубриката ни
Всяка година в Европейски Съюз се генерират съвсем 12,6 милиона тона текстилни боклуци. Само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона боклуци. Потреблението на текстилни артикули в Европейски Съюз се усилва - през 2019 година то е било 17 кг приблизително на човек, а през 2022 година е достигнало 19 кг на човек, което е задоволително да запълни огромен куфар с облекла. В същото време 12 кг облекло на човек се изхвърля в Европейски Съюз всяка година, сочат данни на Европейската комисия (ЕК). Проблемът е на единствено европейски, а световен: счита се, че по-малко от 1 % от всички текстилни произведения в света се рециклират в нови артикули.
През юли 2023 година Комисията предложи преразглеждане на разпоредбите на Европейски Съюз за отпадъците, ориентирано и към текстилните боклуци. През септември 2025 година Европейският парламент даде дефинитивно зелена светлина на нови ограничения за попречване и понижаване на отпадъците от текстил в целия Европейски Съюз.
Какво ще се прави?
Според новите европейски правила производителите, които оферират текстилни произведения в Европейски Съюз, ще би трябвало да покриват разноските за тяхното събиране, подбиране и преработване посредством нови схеми за отговорност на производителите (РОП), които ще бъдат основани от всяка страна членка в границите на 30 месеца от влизането в действие на директивата. Тези разпореждания ще се ползват за всички производители, в това число тези, които употребяват принадлежности за електронна търговия, без значение дали са открити в страна членка на Европейски Съюз или отвън Съюза. Микропредприятията ще имат една спомагателна година, с цел да се съобразят с условията на новите схеми за РОП.
Новите правила ще обгръщат артикули като облекло и аксесоари, шапки, обувки, одеяла, спално долни дрехи, покривки и пердета. По самодейност на Европарламента страните от Европейски Съюз могат да основат схеми за РОП и за производителите на матраци.
Държавите членки следва също по този начин да извърнат внимание на практиките на ултрабързата мода и бързата мода, когато вземат решения по отношение на финансовите вноски към схемите за РОП, съгласно решението на Европарламента.
Какво се прави в България?
По данни на Българската асоциация кръгообразен текстил през 2024 година в България са събрани разделно над 8000 тона текстилни боклуци, в това число и индустриални текстилни боклуци. За съпоставяне, през 2023 година количествата са били към 6500 тона, което демонстрира действителен растеж на събираните количества и на публичната ангажираност,, изпълнителен шеф на Българската асоциация кръгообразен текстил.
От текстила, събран посредством контейнерите за разделно събиране, всекидневно най-малко 70 на 100 се приготвя за повторна приложимост или се рециклира, като повторната приложимост остава приоритет с най-висока екологична стойност. За 2025 година, по предварителни данни до края на септември, са събрани над 6000 тона текстил, което демонстрира, че жителите не престават интензивно да употребяват съществуващите системи, споделя Сирма Желева.
По думите й липсва законодателна рамка, която ясно да регламентира отговорностите, финансирането и устойчивото действие на системите за разделно събиране на текстил. На процедура сега системи са доброволните партньорства сред фирмите, занимаващи се със събиране и оползотворяване на текстил, и обособени общини, без национално покритие и без обезпечен дълготраен механизъм за финансиране, сподели още Желева.
Какво следва?
За България нормативното обвързване за разделно събиране на текстилните боклуци е планувано в направения от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ръководство на отпадъците, който е импортиран в Народното събрание.
Разделното събиране на текстилни боклуци в България към момента не е въведено като изцяло наложителна национална система, само че към този момент се ползва на процедура в доста общини посредством доброволни схеми, пилотни планове, както припомниха за Българска телеграфна агенция.
Отговорностите ще бъдат в детайли написани с приемането на Наредбата за отпадъците от обувки и текстил в периодите, дадени от Европейската комисия за транспониране на Директива (ЕС) 2025/1898 на Европейския парламент и на Съвета от 10 септември 2025 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО по отношение на отпадъците. Съгласно директивата срокът за транспониране от страните членки е най-късно до 17 юни 2027 година, показаха от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите.
В новите правила се възнамерява адаптиране на налозите на производителите според от издръжливостта на текстила, който създават. От Министерство на околната среда и водите показват, че екомодулацията на продуктовите такси за текстил е механизъм в границите на разширената отговорност на производителя, при който размерът на таксата, плащана от производителите и вносителите на текстилни артикули, се дефинира съгласно екологичните характерности на продукта. Целта е да се подтиква производството и стартирането на пазара на по-устойчиви текстилни произведения и да се понижи количеството текстилен боклук.
Екомодулацията е принцип, при който продуктовата такса се понижава или усилва според от това дали продуктът е по-лесен за рециклиране; съдържа рециклируеми или рециклирани материали; по-издръжлив е и предстои на ремонт; създаден е посредством екологично съобразени процеси; съдържа рискови химикали; построен е от смесени нишки, които затрудняват преработването. България ще следва общоприетите европейски практики, които ще се приложат и към този тип боклук, показаха от Министерството.
Примерът на Стара Загора
Сред първите общини в страната, почнали въвеждане на работещи решения за преход към кръговата стопанска система в текстилния бранш, е Стара Загора, която е и първата българска община, присъединила се в интернационалния план TEXAD още през 2024 година. В началникът на отдел „ Инвестиции, енергийна успеваемост и зелен преход “ Росица Райкова уточни, че планът съчетава политиките за ръководство на отпадъците с правилата на кръговата стопанска система и Зеления преход посредством интегриран, практико-ориентиран метод, който надвишава обичайното отнасяне на текстилните боклуци като последна фаза от виталния цикъл на продуктите.
В момента в Стара Загора планът TEXAD се намира във фаза на разбор и обмисляне, като през идната година фокусът ще бъде ориентиран главно към работата по актуализиране на Програмата за ръководство на отпадъците, като в нея за пръв път ще бъде включена независима глава, отдадена напълно на ръководството на отпадъците от текстил и обувки. Мерките, които ще бъдат заложени в нея, ще бъдат напълно съгласувани със заинтригуваните страни, което ще подсигурява, че решенията няма да бъдат официални, а на практика използвани и подкрепени от бизнеса и обществото, уточни Росица Райкова. Съвместно следва да бъдат създадени и знаци за оценка на действителния резултат от въведените ограничения, а през март 2026 година градът ще е хазаин на тематичен семинар за финансиране на кръгови решения в текстилната промишленост.
Регламент за екодизайна на продуктите
През 2024 година Европейският парламент одобри нов правилник за екодизайна. Под този термин се схваща проектирането на продуктите по метод, който да ограничи допустимо най-вече тяхното негативно влияние върху околната среда през целия им витален цикъл.
Регламентът визира разнообразни браншове, в това число и стилната промишленост. Той вкарва условия и минимални стандарти за трайността на продуктите, за способността те да бъдат поправяни, за енергийната им успеваемост и за опциите за преработване.
Регламентът за екодизайна задължава огромните компании да оповестяват броя на непродадените произведения, които те изхвърлят всяка година, и аргументите за това. От 2026 година унищожаването на непродадени облекла, обувки и аксесоари ще бъде неразрешено в Европейски Съюз.
Подобряването на трайността на стилните артикули е част от европейските старания за създаване на кръгова стопанска система до 2050 година
Вижте и още материали за използването на европейското законодателство в България в рубриката ни
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ