От една година след изборната победа на Доналд Тръмп светът

От една година след изборната победа на Доналд Тръмп светът живее в икономическа версия на абсурд. Индексите се качиха, златото изпревари всичко, биткойн стана знак на политическа религия, а доларът отстъпи ролята си на категоричен съдия. Само един актив изглеждаше като изключение от закона на гравитацията — американските държавни облигации.

Въпреки рекордните фискални дефицити, политическите земетресения и устойчива инфлация, доходността по 10-годишните бумаги се задържа извънредно ниска. Сега Deutsche Bank взема решение да заложи против този абсурд. Банката предлага къса позиция в 10-годишния дълг на Съединени американски щати, с таргет за доходността 4.45% и стоп на 3.9%. В превод: стратегическият отдел на Франсис Яред счита, че спокойствието на пазара е заблуда, и че цикълът още веднъж завива към по-високи действителни лихви.

Решението идва след един съвсем пропуснат знак — изследването на Федералния запас измежду старши банкови кредитни чиновници (SLOOS). Докато Вашингтон бе неподвижен от следващото краткотрайно държавно прекъсване, този отчет се оказа един от дребното действителни прозорци към стопанската система. Изводът му: кредитните стандарти леко се разхлабват, търсенето на ипотечни и потребителски заеми пораства за първи път от 2021 година, а банките демонстрират подготвеност да отпускат средства. Това не е рецесионна фотография, а по-скоро кадър от стопанска система, която пораства към капацитета си. Deutsche Bank вижда в това не начало на рецесия, а доказателство, че стопанската система още веднъж диша по-бързо, в сравнение с доходността допуска.

Обикновено облигациите се показват по-добре, когато стопанската система се забавя. Но когато даже при понижен инфлационен напън и централна банка в пауза растежът се задържа постоянен, тогава салдото се измества. Фискалната агресия на Тръмп 2.0 продължава да излива ликвидност в действителния бранш, данъчните облекчения се трансформират в тласък за ползване, а корпоративните вложения стартират да се уголемяват оттатък „ AI “-икономиката. Всичко това подкопава аргумента за 4% рентабилност като натурален таван. Яред и екипът му виждат евентуален обхват до 4.45% – предел, който би върнал действителните лихви в зоната на фундаментално равновесие с възходящ номинален Брутният вътрешен продукт.

Тази смяна в гледната точка идва след година на парадокси: показателят S&P 500 е нагоре с 19%, златото – с 46%, биткойн – с 54%, а доларът – надолу с 4%. Пазарът живее по едно и също време в свят на инфлационни терзания и на религия в безкрайна ликвидност. Когато активи с лимитирано предложение порастват редом с акции и облигации, това значи едно – капиталът не има вяра, че системата ще остави действителните лихви да се възстановяват. Deutsche Bank залага, че този баланс ще се наруши точно оттова, откъдето стартира всяка рецесия на оценките — от дългия завършек на кривата.

Късата позиция по 10-годишните е не просто пазарен залог, а знак за смяна на времето. След месеци на оптимизъм и „ мека приземяване “ вложителите наподобява не помнят, че напредък „ към тренда “ не значи сигурност за облигациите. Ако банките в действителност стартират да отпускат заеми по-лесно, това ще поддържа вътрешното търсене, а при номинален Брутният вътрешен продукт над 4% действителната рентабилност на 10-годишната облигация под 2% е просто анахронизъм. В този смисъл Deutsche Bank не къси хартия. Тя къси самата концепция, че лихвената крива може да остане неутрална в свят на фискална хиперактивност.

На пазара реакцията е мигновена: фючърсите на S&P и Nasdaq отварят по-ниско, доларът леко укрепва, биткойн губи над 2%, а златото отстъпва. Това не е суматоха, а увещание, че кривата на доходността е гръбнакът на всяка оценка – от акции до парцели. Ако 10-годишната рентабилност в действителност тръгне към 4.45%, тя ще изтрие част от арбитражната стойност на растежните акции и ще натежи върху бранша с висок P/E. С други думи, Deutsche Bank не просто предлага договорка, а предизвестие: „ действителността “ може да стартира да коства повече от обещанията.

В по-дълбок смисъл това е и политическа прогноза. При Тръмп фискът е инструмент на растежа, а не на дисциплината. Силният вътрешен пазар значи мощен трудов напън, постоянна претовареност и по-трудно „ намаляване “ на лихвите. В този сюжет доходността по дългите облигации не е зложелател, а естествена цена за разточителния цикъл на Америка.

Така Deutsche Bank в действителност не играе против пазара, а против самозалъгването му. 4.1% не е новото обикновено. Това е междинна спирка по пътя към нова крива на действителността.

Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.