Кои са циклопите
От една година " Одисея " ме притегля като магнит. Преди това я четях с по-малко наслаждение, в сравнение с " Илиада ", тъй като преводът на Георги Батаклиев надалеч отстъпва пред въодушевеното интерпретаторско изкуство на Блага Димитрова. Но и в този малко спънат превод, съкровищата на втората колосална Омирова творба не стопират да поразяват. Читателят открива все нови и нови, даже в случай че гълтам поемата непрестанно, хвърляйки се да я чете изначало в същия ден, в който е завършил предходния прочит. Няма да приказвам за художествената ѝ мощ, възприятието за необят, свежестта на внушенията, които те карат да усещаш нескрито боцкането на солените морски пръски и мириса на недокоснатите от човешки мирис лесове. Ще отбележа единствено пътем извънредно комплицираната комбинация, разгръщането ѝ в две равнища - земно и божествено - което като че ли провокира моментно прекъсване на времето при прекосяване от едното измерение в другото, многократните разкази в описа, които у всеки различен биха провокирали безпорядък и биха унищожили общата конструкция на творбата, още повече когато тя е в стихове - а у Омир единствено усилват нейната жизнеспособност и динамичност.
Ще отмина невероятните знания на Омир във всички сфери на човешката активност, владеенето на тънкостите във всевъзможни занаяти и науки, които ни оставят с усещането, че поетът е бил поредно и земеделец, и овчар, и тъкач, и зидар, и корабостроител, и астроном, и моряк. Свръхчовешката акуратност и правота на Омировата география и топография, които са по-достоверни от сателитни координати, в " Одисея " - една поема за пътешествия - са получили още по-грандиозен обсег, в сравнение с в " Илиада " - разположена в една единствена, лимитирана във времето и пространството, точка.
(...)
*
" Одисея " надалеч не е единствено приключенска творба, само че и като такава надминава всички творби от този род в международната литература. Това е роман за исторически събития в най-малките им детайлности, документирани от талант. Историческа истина, облечена в гениални хекзаметри, която би трябвало напълно да приемем, с всичките ѝ великани, нимфи, богове и сирени, в случай че желаеме да се изтръгнем най-накрая от заблудата за маймуните.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Срещата с Полифем на острова на циклопите (Девета Песен), разиграла се съвсем незабавно след заминаването на Одисей от Троя, е насочна точка в поемата. С ослепяването на циклопа, Одисей си навлича яростта на бога на моретата Посейдон, която ведно с други по-нататъшни беди (светотатственото заколение на кравите на Хелиос), го обрича на десетгодишно скиталчество. Защото е нездравословно да разсърдиш господ, ръководещ стихията, която те обкръжава.
(...)
Кои са циклопите съгласно Омир? Ето какво разкрива поетът в същата Девета ария от " Одисея ":
" Правдата те не познават, без мяра надменни, опрени
на боговете, не сеят с ръце и не порят земята.
Всичко у тях без сеитба, без оран щедро се ражда -
ръж, ечемик и пшеница, а вейките лозови леят
вино по гроздове тежки, и Зевс ги укрепва с дъжда си.
Нито събрания привикват, ни правни закони познават,
волно сами населяват високите чуки планински
и пещерите дълбоки. А властвува всеки настрана
и над дами, и над чеда. За другия никой нехае. "
Следователно, макар изказванието на Полифем, че " ние, циклопите нехаем за егидоносеца Зевса /за боговете всевечни, тъй като сме доста по-силни/ ", боговете въпреки всичко ги поддържат или иде тирада за други, доста по-древни, всесилни божества, основатели и помощници на еднооките великани? Циклопите са отлични пастири, а както е видно от цитата, събират с лекост и плода на земята, само че по някакъв различен прийом, без да упражняват тежкия аграрни труд. Омир не загатва нищо за ковашкия поминък, в който, по думите на други антични създатели, циклопите са ненадминати майстори, само че неговият роман се отнася, в действителност единствено за живеещите на острова на Полифем. Циклопите не признават закони - най-малко не човешките закони - и живеят разпръснато на фамилии, без да са обединени в общество. Това се удостоверява и от прекомерно вялия интерес, който другите циклопи, съседи на Полифем, демонстрират към нещастието на съплеменника си. Това е знак за разпадащ се, угасващ публичен организъм, който изживява последните си дни и чиито членове са обречени на изгубване.
Въпреки че битът им на острова е първичен, работните им привички загатват за принадлежност към някаква антична цивилизация и общество, учредено на труда и порядъка. Това проличава от усещането, което прави на Одисей и другарите му изключителният ред в пещерата на Полифем, въпреки че дъното ѝ въпреки всичко е цялостно с овчи тор:
" Влязохме ний в пещерата и ахнахме в момент от изненада.
Сирене цели кошове открихме. Гъмжаха кошари
с агнета, още с козлета, от него редени по възраст -
първите чеда настрана, родитбата междинна настрана,
дребните също настрана. Препълваше и суроватка
всички съсъди - ведра и гърнета, в които доеше. "
Подобно е и удивлението на данайците, до момента в който безмълвно следят умелата работа на своя " хазаин ", преди той да забележи наличието им:
" Седна тогава овците си той да дои и козите
всички подред и под всяка наместваше нейното малко.
В същото време отля половина от бялото мляко
и го подсири, изсипа го в кошници, плетени гъсто,
втората част исполинът разля из разнообразни съдини,
щом зажаднее да има напитка и след това вечеря. "
Но, както знаем, обратно на личните му упования и мерки, нея вечер менюто на великана е напълно друго.
(...)
*
Как наподобяват циклопите? Отново имаме единствено описанието на Полифем, най-дивия измежду тях, само че надали и останалите са били красавци по човешките критерии:
" Слисваше страшният урод, не беше по облик порядъчен
на хлебоядните хора - истински бе връх той обраснал
на планина непристъпна, над всички корони възправен.
Чудовищната мощ на колоса може да бъде преценена по тежестта на камъка, служител за врата на пещерата му:
" Скален откъслек повдигна и отвора с него препречи -
толкоз тежък, че двадесет и две колесници огромни
четириколни, не биха го мръднали нито за малко.
Ето такава канара необхватна сложи на входа. "
Ръстът му е съпоставим с овчарската гега, която по този начин и не съумява да си подготви, тъй като таман тя става оръдието на неговото ослепяване:
"...там до кошарата лежеше голямата негова гега,
дънер от маслина дивачка. Отсякъл го беше циклопът
с него, когато изсъхне, да броди по паша. Той беше
същинска мачта на мрачен, на двадесетвеслен товарен
транспортен съд, който с търбуха преплува голямата пропаст. "
На фона на всичко това, Одисей евентуално е съжалил за екстравагантното си предпочитание от близко " да види циклопа, нека ни предложи гощавка ". Но е късно, входът е заприщен, излаз няма, жертви и главорез са в клопката, исполинът-злодей ехидно се любува на кървавото си предимство, а след това в мрака на пещерата функциите се разменят..
*
Приведох повече цитати, в сравнение с е признато да се употребяват в една историческа публикация, с цел да посоча с какви детайлности изобилства както епизодът с Полифем, по този начин и цялата поема. Омир като че ли преглежда под лупа всяка прашинка. Тези детайлности от време на време нямат никакъв принос за общото течение и подстрекателство на описа - изключително тези, които вършат Полифем ненапълно приветлив, описвайки го като кадърен деец, а освен като свиреп изверг. Защо Омир включва всички тези елементи?
Само по една причина - тъй като споделя за същински лица и случки, а не за мислено странствуване. Те са удостоверение както за достоверност на одисеевото пътешествие, по този начин и неоспорим автограф на едноличното авторство на Омир. Лъжата се бои от детайлностите, въображението няма потребност от тях, а сборното авторство не ги съхранява. Следователно " Одисея " е поема за същински събития, претърпени от един странник и разказани от един единствен създател.
*
Свикнали сме да превеждаме словото " циклоп " като " едноок ", само че то в действителност значи " кръглоок " - безусловно Кръгло око. Преди да стартира тази публикация, узнах и един незнаен до момента за мен медицински факт - съществуването на синдрома " циклопия ". Това е рядко срещана генетична разновидност в ембриона на индивида и животните, при която се визира основния мозък, както и доста други системи в организма. Лицевата част на черепа у новороденото е деформирана, като вместо две очи, то има единствено едно - огромно и кръгло - по средата на челото. Носът липсва или е сменен " нефункциониращ нос във тип на мускулен хобот, който се намира над централното око или на гърба ". Дишането е извънредно затруднено. Такива деца или са мъртвородени или живеят от няколко часа до няколко дни. Смъртността е стопроцентова. Тази особеност обаче ме кара да считам, че действителното битие на циклопите в дълбоката античност е повече от допустимо. Присъствието им в нашите гени значи, че са участвали и в нашето минало. При съременните технологии, които откриват пътя към необозрими благоприятни условия на генното инженерство, концепцията да ги приемем за рожба на генетичните опити на напреднала антична цивилизация, напълно не наподобява толкоз фантастична. Те обаче са били освен жизнеспособни, а и - допуска се - доста по-дълголетни от индивида. Явно от време на време са влизали в полови връзки с представители на човешкия жанр и се е създавало потомство, което обаче бързо се е израждало - за това приказва и посочената генетична разновидност. Природата, както постоянно, е отхвърлила намесата в нейните тайнства, оставайки ни единствено горчив спомен за тях.
Кой е бил кадърен да се отдава на сходни опити? Тук няма да разисквам множащите се доказателства съществуването и мощта на Атлантида. Омир е населил басейна на Средиземно море със странни създания, чийто родител е или Атлас или Посейдон (което всъщност води в една и съща посока). Тези създания обладават свръхчовешка физическа, интелектуална и софтуерна мощ. В епохата на Троянската война и на Одисеевите странствания, материкът Атлантида от дълго време към този момент е потопен, само че огнищата на тази планетарна просвета не престават да блестят. В зоната на Егейско море се следи особена централизация на " аномални " феномени и същества - сфинксове, кентаври, панове, нимфи, че дори и един Минотавър. Причината не може да бъде друга, с изключение на съществуването на научно-експериментална база на остров Крит, която се е помещавала в фамозния Лабиринт. За такава загадка научна лаборатория приказва самото име на острова - Крит - прикрит, крипта, укритие - както и името на града Кносос - гноси, знание. Вече писах в детайли за това в книгата си " Връх България ". Тази лаборатория евентуално е прекратила активността си още по времето на цар Минос - с бягството на Дедал, т.е. две генерации преди Одисей. Твърде допустимо е циклопите, които във времената на " Одисея " към този момент съставляват дребна, изолирана, измираща раса, да са забравени чеда на тази научна база, оставени на произвола на ориста. Разбира се, не е изключено техният генезис да е доста по-древен.
Людоедството на циклопите, както и на великаните лестригони, естествено, не е метод на прехранване, а злобен, обезверен опит за заплашване и отпор против настъпващия човешки мравуняк. Сетна воля да потвърдят, че към момента са по-силни и не престават да владеят света.
Полифем е наследник на господ Посейдон и нимфата Туза. Интересно е, че думата " туза " (tusa, tuusa) съществува и през днешния ден в езика на жителите на швейцарския кантон Тичино - единственият напълно италофонски кантон в страната - и значи момиче, госпожица, щерка. Според тамошните учени, популацията на кантона произлиза от племето лепонзи (leponzi), които съставляват част от лигурите и етруските. Суфиксът " -zi ", който указва множествено число и подложен след топоним или етноним, значи жителите на обещано населено място (територия, държава) или представителите на даден етнос, на български простичко се превежда с наставката " -ци " - лепонци - също като врачанци, видинци, варненци и така нататък Жителите на село Болгаре в Ломбардия, да вземем за пример, се назовават bolgarenzi, т.е. болгаренци, българенци. Колкото и да се напъват руснаци, поляци и всевъзможни други, да се изкарат най-преки родственици на етруските, паралелите с тоя прочут народ водят непосредствено към тракийския етнос и към най-чистите му наследници - българите. Последните ми проучвания в Италия демонстрират, че съществува една доста антична тракийска поставка, прамайка на италийските нации, влезнала в етногенезиса на италианския народ, обусловила неговия език и просвета, настрана от ранносредновековните български анклави, които съществуват съвсем по цялата територия на Апенинския полуостров. Тепърва ще проучвам смисъла на редица топоними в кантон Тичино, само че един примитивен взор върху тях към този момент ми сервира паралелите сред името на река Тичино и река Тича, сред името на българското село Бошуля и това на тичинското Boscioli, сред думата " проливен дъжд " и името на село Foroglio (което значи тъкмо порой) и доста други. В Тичино съществува и думата " рабош ", чието значение е тъкмо като в българския - изписан, изрисуван.
Ето за какво съвсем несъмнено е, че в тракийския език думата " туза " има същото значение на " щерка, момиче, госпожица ". В тая връзка името Кретуза на брачната половинка на Еней, починала в пожарите на разрушената Троя, би могло да се преведе като " щерка на Крит ".
Името на майката на Полифем - Туза, (момиче, дъщеря) - не ни дава доста сведения. Или в противен случай - дава ни задоволително. Тя е била едно момиче, в чиито гени са се намесили могъщите атланти.
Известно е, че другото име, с което античните са наричали Атлантида, е Посейдония. Това име и през днешния ден носят два града - Сидон в Ливан и Медина-Сидония в Испания. Съдейки по смисъла на античния финикийски град Сидон, прекомерно допустимо е и той, както и иберийският му другар, да са учредени от атлантите. Още повече, че те имат изключително разположение един по отношение на различен - финикийският Сидон се намира в най-източния
завършек на Средиземно море, а иберийската Сидония - в най-западния, съвсем до Гибралтар. Не е изключено в дълбока античност, днешната Медина-Сидония даже да се е издигала на самия морски бряг, директно до Херкулесовите стълбове, а след това морето да се е отдръпнало и очертанията на сушата да са се трансформирали. Диодор Сицилийски оповестява за град-близнак на финикийския Сидон, учреден на иберийския бряг, който обаче учените към този момент отъждествяват с Кадис. За град Посейдония (Пестум) в Кампания, Италия, няма да приказвам, тъй като неговото учредяване се датира (засега) в по-късна ера - тази на гръцката колонизация. Думата " сидон " най-вероятно значи " град ". Това се поддържа и от името Медина - безусловно " град ", което арабите прибавят към към този момент съществуващото Сидония, когато завземат иберийския полуостров. Като " град " или " страна " бихме могли да преведем и името на фамозната Посейдония - Атлантида. Но безусловната власт на Атлантида над международното море още в древността е придала на това слово различен смисъл, който надалеч надвишава дословния превод. Бог Посейдон, олицетворение на самата Атлантида, е " заповедник " на моретата. Ехо от неговото име със значение на " заповедник, стопанин, владетел, несломим ", откриваме в арабската дума " Сид ", чиито генезис евентуално е доста по-стар от арабите. За куриоз, в речника в Интернет, обясняващ смисъла на личните имена, се твърди, че женското име Сидония има френски корен и значи " дюля ".
Така че, дешифрирайки произхода на циклопа Полифем, можем да кажем, че той е наследник на представител на суперрасата на властелините и на едно нормално момиче.
*
Но какво значи името Полифем? Разните показалци, обясняващи имената на омировите герои, настояват в един глас, че смисълът на това име е " този, който приказва доста ". Каквито и недостатъци да има Полифем, надали можем да го обвиним в празно дрънчене. Още повече, че в митологията (наречена " древногръцка ", а в действителност тракийска) съществува и различен воин на име Полифем, брачен партньор на сестрата на Херакъл, който взема присъединяване в похода на аргонавтите, а по-късно умира в стълкновение против халибите. Нима той също е бил празнословец? Явно, това с " многото говорене " е първосигнално пояснение, основаващо се на думата " поли " - доста. Но то не може да бъде ключ към името Полифем. Какво сплотява циклопа Полифем и Полифем, зетя на Херакъл? Сестрата на Херакъл не е показала неприятния усет да си избере циклоп или канибал за брачен партньор, другояче това щеше да бъде категорично указано в митовете. Значи общото сред тях не е нито че са циклопи, нито че са людоеди. Но сестрата на грамадния Херакъл сигурно също е имала голям растеж и не се е омъжила за някой лилипут. Ето кое свързва двамата Полифемовци - и двамата са великани. А великаните живеят в пещери.
"...съзряхме там пещера исполинска накрай в скала до морето. Лаври засеняха входа. "
Така разказва Омир сантименталното обиталище на Полифем. На помощ ми пристигна старинната дума " полый, полая " - непокътната към момента в съветския език - празен, кух. В речника на родопския акцент се открива едно характерно наречие на думата " плъх " - " польх ", създание, което населява изоставените кухини. Това е обяснението и на думата " полюс " - отвор, северен, южен - към кухата земя. Интересна е звуковата непосредственост сред антонимите " поль " (кух) и " полн " (пълен). Доколкото, съгласно легендите, човешкият жанр също е основан в пещерите, може би това е обяснението за произхода и на понятията " полис " (град, държава) и " популус " (народ). Всъщност думата " великан " има същото пояснение - създание, излязло от/из пещерите, кухините. Дали произходът на думите " поле ", " поляна " не е еднакъв - пространство, опразнено от дървета? Ще отбележа в тази връзка, че от дълго време още, замисляйки се над името на селото Каверньо, (Cavergno) в швейцарския кантон Тичино, в което понастоящем пребивавам - и свързвайки го, несъмнено, с каверна, празнина, пещера - ми хрумна, че тази дума значи " къща на змиите " - " са " ( " къща " на локалния диалект) и " vereni " (змия). За мен това е единственото допустимо пояснение на думата " каверна ", обиталище на змейовете ил нагите, наричани от предците ни " колоси " (гигени, гигери - гущери), получовеци-полузмии с грамадни размери, са същества, разнообразни от исполините, които имат напълно човешка телесна форма. В дълбоката античност хората чудесно са съзнавали разликите сред расите на колосите, на исполините, на циклопите и прочие Объркването им става в по-нови времена. Но всички те живеят в пещери.
Ако първата част на името Полифем (поли -) идва от " пещера ", то какво значи втората му част - " фем "? Евреите прибавят понятието " -филим " (мн.ч.) към названието на всички тези небесни или хтонични раси на великани (и не само). Но древногръцката (тракийската) митология се задоволява с частицата " -фим " най-после и аз съм склонна да ѝ отдам право. Думата " нимфи " удостоверява догадката ми, че " фими " е общо наименование на същности, същества. Понятието " елфи " носи същата наставка. Християнската традиция ни приказва за серафими и херувими (херуфими?), населяващи висшите небесни сфери. Следователно прекомерно допустимо е името Полифем да значи " пещерно създание.
*
Доскоро смятах сцената с Полифем за най-страховита в " Одисея " и ненадмината в международния книжовен паноктикум на ужасите - във всички случаи негов прототип, негова матрица:
"...И дума не ми отговори злодеят.
Само подскочи, ръце към другарите клети протегна
и като хвана двама от тях, ги удари в земята,
паленца като че ли. Опръска потеклият мозък земята.
Той ги раздра на части, подготви ужасна гощавка
и като лъв, в планината закърмен, ги стръвно нагълта,
без да остави по тях ни месо, ни вътрешност, ни кости. "
Това се повтаря още два пъти. Шестима приятели на Одисей умират по тоя непоносим метод. Но Полифем има против себе си изобретателя на Троянския кон. И на собствен ред става жертва на лукавството на Одисей, който избавя себе си и останалите шестима от клопката, в който самичък ги е вкарал:
" Взеха те ствола маслинов със тежкия изострен свършек
и го забиха в окото на спящия. Почнах висящ
другия край да завъртам, така както строител на транспортен съд
свредел в гредата забива, а другите с ремък я дърпат
вляво и вдясно надолу, а свределът стърже безспирно.
Тъй нажежения връх завъртяхме в окото циклопско.
Кръв го обливаше топла, щом стволът навлизаше в него.
Пламъкът задачите клепки с мъхнатите вежди опърли.
Вътре окото гореше, а дъното ужасно цвърчеше.
Както ковачът топор или бойна брадва
в ледена течност потапя и съска звънливо металът,
с цел да получи закалка, по този начин яростта си усилва,
така на циклопа окото засъска под ствола маслинов.
Ревна циклопът ранен, от плача прокънтя канарата.
Скочихме ние настрана ужасени. А той от окото
гневно кола изтръгна, потопен в кипящите кърви,
хвърли го оглупял далеко и размаха юмруци. "
Крайният реализъм на тези картини прави епизода с Полифем най-потресаващ в " Одисея ", по-ужасяващ даже от злокобния роман за Сцила и Харибда, в който Сцила също гълтам шестима моряци, само че най-малко натуралистичното изложение на това човекоядство ни е спестено. Тъй като няма да се спирам въобще на сцената със Сцила и Харибда, ще отбележа пътем, че името Сцила е елементарно разгадаемо. В италианския език, който е събирателен резултат от латинския и другите тракийски диалекти, буквосъчетанието " sc " пред мека гласна се чете като " ш ". Полученото име " Шила " значи безусловно " шия ", защото в старинния български " шил " е просто една вариация в произношението на " шия ". А Сцила е имала цели шест дълги и уродливи шии. " Шила " значи жилка, сухожилие - на санскрит.
Човекът побеждава чудовището. Правдата тържествува. Но чия истина? Нима Полифем е отишъл при Одисей? Нима индивидът - тъкмо този човек, комуто е отдадена " Одисея " - не е надалеч по-ужасно страшилище от циклопа-човекоядец? От няколко години - откогато осъзнах истината за гърците ( " данайците " ) като завоеватели и поробители на тракийските земи - една друга сцена от поемата надалеч надвишава за мен по своя смут и трагизъм класическата история с Полифем. Тя се съдържа в една от финалните песни на " Одисея ", които би трябвало да увенчаят завръщането на славния воин в Итака и повторното отвоюване на неговия заплашен престол. Подир описанието на кървавата баня, която Одисей устройва за женихите на Пенелопа (наричани ту " данайци ", ту " ахейци ", тъй че не се схваща дали става дума за тракийски протест или за просто домогване на гръцката знат към ръката на царицата), Омир хвърля към читателя няколко светкавични стиха, една моментна фотография, запечатала ужасната истина, която поетът изпраща като стрела в сърцата на потомците.
Това е чудовищната отплата, с която гъркът поразява най-беззащитните - своите тракийски плебеи, дръзнали да проявят непокорство и да оспорят властта му. Две от нейните жертви са децата на Долий, тракийски плебей, който Икарий, бащата на Пенелопа, подарява на своята щерка в деня на нейната сватба. Долий сигурно не е елементарен човек, защото господарите му поверяват да ръководи техните имения. Целият му живот минава в робско послушание. Но децата му - момичето Меланто и момчето Мелантий - употребяват отсъствието на Одисей, с цел да се възбунтуват. Това не е просто робско безчинство в неявяване на господаря, а съзнателен протест, който за Мелантий продължава и откакто Одисей оповестява завръщането си. Меланто, дружно с други " порочни робини " е обесена, а за Мелантий са непокътнати всички мъчения, които развилнелият се садизъм е кадърен да изобрети. След като е оставен да прекара цяла нощ на покрива на двореца с вързани в един възел на гърба ръце и нозе, тъй че гръбнакът да се превие до прекаленост и няколко чифта стави да изскочат от гнездата си, той е свален и извлечен в задния двор:
" там му отрязаха с мед безпощадна носа и ушите
и му изтръгнаха пола за манджа на гладните псета,
след това ръце и нозе потрошиха му яростно. "
Никой смут в " Одисея " не може да се мери с този. Това е един от последните акомпанименти в триумфалния край на поемата. Омир не го е вмъкнал инцидентно. Той би трябвало да ехти като тръба, да тътне като гонг в нашето българско схващане. Всъщност името Долий значи тъга, болежка. " Децата на Долий " - бих написала обособен труд с това заглавие.
Какво се е трансформирало през днешния ден? Нима не ни ръководят същите чудовища?
Автор: Милена ВЪРБАНОВА, из книгата " Атланти и чудовища ", 2018 година
Ще отмина невероятните знания на Омир във всички сфери на човешката активност, владеенето на тънкостите във всевъзможни занаяти и науки, които ни оставят с усещането, че поетът е бил поредно и земеделец, и овчар, и тъкач, и зидар, и корабостроител, и астроном, и моряк. Свръхчовешката акуратност и правота на Омировата география и топография, които са по-достоверни от сателитни координати, в " Одисея " - една поема за пътешествия - са получили още по-грандиозен обсег, в сравнение с в " Илиада " - разположена в една единствена, лимитирана във времето и пространството, точка.
(...)
*
" Одисея " надалеч не е единствено приключенска творба, само че и като такава надминава всички творби от този род в международната литература. Това е роман за исторически събития в най-малките им детайлности, документирани от талант. Историческа истина, облечена в гениални хекзаметри, която би трябвало напълно да приемем, с всичките ѝ великани, нимфи, богове и сирени, в случай че желаеме да се изтръгнем най-накрая от заблудата за маймуните.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Срещата с Полифем на острова на циклопите (Девета Песен), разиграла се съвсем незабавно след заминаването на Одисей от Троя, е насочна точка в поемата. С ослепяването на циклопа, Одисей си навлича яростта на бога на моретата Посейдон, която ведно с други по-нататъшни беди (светотатственото заколение на кравите на Хелиос), го обрича на десетгодишно скиталчество. Защото е нездравословно да разсърдиш господ, ръководещ стихията, която те обкръжава.
(...)
Кои са циклопите съгласно Омир? Ето какво разкрива поетът в същата Девета ария от " Одисея ":
" Правдата те не познават, без мяра надменни, опрени
на боговете, не сеят с ръце и не порят земята.
Всичко у тях без сеитба, без оран щедро се ражда -
ръж, ечемик и пшеница, а вейките лозови леят
вино по гроздове тежки, и Зевс ги укрепва с дъжда си.
Нито събрания привикват, ни правни закони познават,
волно сами населяват високите чуки планински
и пещерите дълбоки. А властвува всеки настрана
и над дами, и над чеда. За другия никой нехае. "
Следователно, макар изказванието на Полифем, че " ние, циклопите нехаем за егидоносеца Зевса /за боговете всевечни, тъй като сме доста по-силни/ ", боговете въпреки всичко ги поддържат или иде тирада за други, доста по-древни, всесилни божества, основатели и помощници на еднооките великани? Циклопите са отлични пастири, а както е видно от цитата, събират с лекост и плода на земята, само че по някакъв различен прийом, без да упражняват тежкия аграрни труд. Омир не загатва нищо за ковашкия поминък, в който, по думите на други антични създатели, циклопите са ненадминати майстори, само че неговият роман се отнася, в действителност единствено за живеещите на острова на Полифем. Циклопите не признават закони - най-малко не човешките закони - и живеят разпръснато на фамилии, без да са обединени в общество. Това се удостоверява и от прекомерно вялия интерес, който другите циклопи, съседи на Полифем, демонстрират към нещастието на съплеменника си. Това е знак за разпадащ се, угасващ публичен организъм, който изживява последните си дни и чиито членове са обречени на изгубване.
Въпреки че битът им на острова е първичен, работните им привички загатват за принадлежност към някаква антична цивилизация и общество, учредено на труда и порядъка. Това проличава от усещането, което прави на Одисей и другарите му изключителният ред в пещерата на Полифем, въпреки че дъното ѝ въпреки всичко е цялостно с овчи тор:
" Влязохме ний в пещерата и ахнахме в момент от изненада.
Сирене цели кошове открихме. Гъмжаха кошари
с агнета, още с козлета, от него редени по възраст -
първите чеда настрана, родитбата междинна настрана,
дребните също настрана. Препълваше и суроватка
всички съсъди - ведра и гърнета, в които доеше. "
Подобно е и удивлението на данайците, до момента в който безмълвно следят умелата работа на своя " хазаин ", преди той да забележи наличието им:
" Седна тогава овците си той да дои и козите
всички подред и под всяка наместваше нейното малко.
В същото време отля половина от бялото мляко
и го подсири, изсипа го в кошници, плетени гъсто,
втората част исполинът разля из разнообразни съдини,
щом зажаднее да има напитка и след това вечеря. "
Но, както знаем, обратно на личните му упования и мерки, нея вечер менюто на великана е напълно друго.
(...)
*
Как наподобяват циклопите? Отново имаме единствено описанието на Полифем, най-дивия измежду тях, само че надали и останалите са били красавци по човешките критерии:
" Слисваше страшният урод, не беше по облик порядъчен
на хлебоядните хора - истински бе връх той обраснал
на планина непристъпна, над всички корони възправен.
Чудовищната мощ на колоса може да бъде преценена по тежестта на камъка, служител за врата на пещерата му:
" Скален откъслек повдигна и отвора с него препречи -
толкоз тежък, че двадесет и две колесници огромни
четириколни, не биха го мръднали нито за малко.
Ето такава канара необхватна сложи на входа. "
Ръстът му е съпоставим с овчарската гега, която по този начин и не съумява да си подготви, тъй като таман тя става оръдието на неговото ослепяване:
"...там до кошарата лежеше голямата негова гега,
дънер от маслина дивачка. Отсякъл го беше циклопът
с него, когато изсъхне, да броди по паша. Той беше
същинска мачта на мрачен, на двадесетвеслен товарен
транспортен съд, който с търбуха преплува голямата пропаст. "
На фона на всичко това, Одисей евентуално е съжалил за екстравагантното си предпочитание от близко " да види циклопа, нека ни предложи гощавка ". Но е късно, входът е заприщен, излаз няма, жертви и главорез са в клопката, исполинът-злодей ехидно се любува на кървавото си предимство, а след това в мрака на пещерата функциите се разменят..
*
Приведох повече цитати, в сравнение с е признато да се употребяват в една историческа публикация, с цел да посоча с какви детайлности изобилства както епизодът с Полифем, по този начин и цялата поема. Омир като че ли преглежда под лупа всяка прашинка. Тези детайлности от време на време нямат никакъв принос за общото течение и подстрекателство на описа - изключително тези, които вършат Полифем ненапълно приветлив, описвайки го като кадърен деец, а освен като свиреп изверг. Защо Омир включва всички тези елементи?
Само по една причина - тъй като споделя за същински лица и случки, а не за мислено странствуване. Те са удостоверение както за достоверност на одисеевото пътешествие, по този начин и неоспорим автограф на едноличното авторство на Омир. Лъжата се бои от детайлностите, въображението няма потребност от тях, а сборното авторство не ги съхранява. Следователно " Одисея " е поема за същински събития, претърпени от един странник и разказани от един единствен създател.
*
Свикнали сме да превеждаме словото " циклоп " като " едноок ", само че то в действителност значи " кръглоок " - безусловно Кръгло око. Преди да стартира тази публикация, узнах и един незнаен до момента за мен медицински факт - съществуването на синдрома " циклопия ". Това е рядко срещана генетична разновидност в ембриона на индивида и животните, при която се визира основния мозък, както и доста други системи в организма. Лицевата част на черепа у новороденото е деформирана, като вместо две очи, то има единствено едно - огромно и кръгло - по средата на челото. Носът липсва или е сменен " нефункциониращ нос във тип на мускулен хобот, който се намира над централното око или на гърба ". Дишането е извънредно затруднено. Такива деца или са мъртвородени или живеят от няколко часа до няколко дни. Смъртността е стопроцентова. Тази особеност обаче ме кара да считам, че действителното битие на циклопите в дълбоката античност е повече от допустимо. Присъствието им в нашите гени значи, че са участвали и в нашето минало. При съременните технологии, които откриват пътя към необозрими благоприятни условия на генното инженерство, концепцията да ги приемем за рожба на генетичните опити на напреднала антична цивилизация, напълно не наподобява толкоз фантастична. Те обаче са били освен жизнеспособни, а и - допуска се - доста по-дълголетни от индивида. Явно от време на време са влизали в полови връзки с представители на човешкия жанр и се е създавало потомство, което обаче бързо се е израждало - за това приказва и посочената генетична разновидност. Природата, както постоянно, е отхвърлила намесата в нейните тайнства, оставайки ни единствено горчив спомен за тях.
Кой е бил кадърен да се отдава на сходни опити? Тук няма да разисквам множащите се доказателства съществуването и мощта на Атлантида. Омир е населил басейна на Средиземно море със странни създания, чийто родител е или Атлас или Посейдон (което всъщност води в една и съща посока). Тези създания обладават свръхчовешка физическа, интелектуална и софтуерна мощ. В епохата на Троянската война и на Одисеевите странствания, материкът Атлантида от дълго време към този момент е потопен, само че огнищата на тази планетарна просвета не престават да блестят. В зоната на Егейско море се следи особена централизация на " аномални " феномени и същества - сфинксове, кентаври, панове, нимфи, че дори и един Минотавър. Причината не може да бъде друга, с изключение на съществуването на научно-експериментална база на остров Крит, която се е помещавала в фамозния Лабиринт. За такава загадка научна лаборатория приказва самото име на острова - Крит - прикрит, крипта, укритие - както и името на града Кносос - гноси, знание. Вече писах в детайли за това в книгата си " Връх България ". Тази лаборатория евентуално е прекратила активността си още по времето на цар Минос - с бягството на Дедал, т.е. две генерации преди Одисей. Твърде допустимо е циклопите, които във времената на " Одисея " към този момент съставляват дребна, изолирана, измираща раса, да са забравени чеда на тази научна база, оставени на произвола на ориста. Разбира се, не е изключено техният генезис да е доста по-древен.
Людоедството на циклопите, както и на великаните лестригони, естествено, не е метод на прехранване, а злобен, обезверен опит за заплашване и отпор против настъпващия човешки мравуняк. Сетна воля да потвърдят, че към момента са по-силни и не престават да владеят света.
Полифем е наследник на господ Посейдон и нимфата Туза. Интересно е, че думата " туза " (tusa, tuusa) съществува и през днешния ден в езика на жителите на швейцарския кантон Тичино - единственият напълно италофонски кантон в страната - и значи момиче, госпожица, щерка. Според тамошните учени, популацията на кантона произлиза от племето лепонзи (leponzi), които съставляват част от лигурите и етруските. Суфиксът " -zi ", който указва множествено число и подложен след топоним или етноним, значи жителите на обещано населено място (територия, държава) или представителите на даден етнос, на български простичко се превежда с наставката " -ци " - лепонци - също като врачанци, видинци, варненци и така нататък Жителите на село Болгаре в Ломбардия, да вземем за пример, се назовават bolgarenzi, т.е. болгаренци, българенци. Колкото и да се напъват руснаци, поляци и всевъзможни други, да се изкарат най-преки родственици на етруските, паралелите с тоя прочут народ водят непосредствено към тракийския етнос и към най-чистите му наследници - българите. Последните ми проучвания в Италия демонстрират, че съществува една доста антична тракийска поставка, прамайка на италийските нации, влезнала в етногенезиса на италианския народ, обусловила неговия език и просвета, настрана от ранносредновековните български анклави, които съществуват съвсем по цялата територия на Апенинския полуостров. Тепърва ще проучвам смисъла на редица топоними в кантон Тичино, само че един примитивен взор върху тях към този момент ми сервира паралелите сред името на река Тичино и река Тича, сред името на българското село Бошуля и това на тичинското Boscioli, сред думата " проливен дъжд " и името на село Foroglio (което значи тъкмо порой) и доста други. В Тичино съществува и думата " рабош ", чието значение е тъкмо като в българския - изписан, изрисуван.
Ето за какво съвсем несъмнено е, че в тракийския език думата " туза " има същото значение на " щерка, момиче, госпожица ". В тая връзка името Кретуза на брачната половинка на Еней, починала в пожарите на разрушената Троя, би могло да се преведе като " щерка на Крит ".
Името на майката на Полифем - Туза, (момиче, дъщеря) - не ни дава доста сведения. Или в противен случай - дава ни задоволително. Тя е била едно момиче, в чиито гени са се намесили могъщите атланти.
Известно е, че другото име, с което античните са наричали Атлантида, е Посейдония. Това име и през днешния ден носят два града - Сидон в Ливан и Медина-Сидония в Испания. Съдейки по смисъла на античния финикийски град Сидон, прекомерно допустимо е и той, както и иберийският му другар, да са учредени от атлантите. Още повече, че те имат изключително разположение един по отношение на различен - финикийският Сидон се намира в най-източния
завършек на Средиземно море, а иберийската Сидония - в най-западния, съвсем до Гибралтар. Не е изключено в дълбока античност, днешната Медина-Сидония даже да се е издигала на самия морски бряг, директно до Херкулесовите стълбове, а след това морето да се е отдръпнало и очертанията на сушата да са се трансформирали. Диодор Сицилийски оповестява за град-близнак на финикийския Сидон, учреден на иберийския бряг, който обаче учените към този момент отъждествяват с Кадис. За град Посейдония (Пестум) в Кампания, Италия, няма да приказвам, тъй като неговото учредяване се датира (засега) в по-късна ера - тази на гръцката колонизация. Думата " сидон " най-вероятно значи " град ". Това се поддържа и от името Медина - безусловно " град ", което арабите прибавят към към този момент съществуващото Сидония, когато завземат иберийския полуостров. Като " град " или " страна " бихме могли да преведем и името на фамозната Посейдония - Атлантида. Но безусловната власт на Атлантида над международното море още в древността е придала на това слово различен смисъл, който надалеч надвишава дословния превод. Бог Посейдон, олицетворение на самата Атлантида, е " заповедник " на моретата. Ехо от неговото име със значение на " заповедник, стопанин, владетел, несломим ", откриваме в арабската дума " Сид ", чиито генезис евентуално е доста по-стар от арабите. За куриоз, в речника в Интернет, обясняващ смисъла на личните имена, се твърди, че женското име Сидония има френски корен и значи " дюля ".
Така че, дешифрирайки произхода на циклопа Полифем, можем да кажем, че той е наследник на представител на суперрасата на властелините и на едно нормално момиче.
*
Но какво значи името Полифем? Разните показалци, обясняващи имената на омировите герои, настояват в един глас, че смисълът на това име е " този, който приказва доста ". Каквито и недостатъци да има Полифем, надали можем да го обвиним в празно дрънчене. Още повече, че в митологията (наречена " древногръцка ", а в действителност тракийска) съществува и различен воин на име Полифем, брачен партньор на сестрата на Херакъл, който взема присъединяване в похода на аргонавтите, а по-късно умира в стълкновение против халибите. Нима той също е бил празнословец? Явно, това с " многото говорене " е първосигнално пояснение, основаващо се на думата " поли " - доста. Но то не може да бъде ключ към името Полифем. Какво сплотява циклопа Полифем и Полифем, зетя на Херакъл? Сестрата на Херакъл не е показала неприятния усет да си избере циклоп или канибал за брачен партньор, другояче това щеше да бъде категорично указано в митовете. Значи общото сред тях не е нито че са циклопи, нито че са людоеди. Но сестрата на грамадния Херакъл сигурно също е имала голям растеж и не се е омъжила за някой лилипут. Ето кое свързва двамата Полифемовци - и двамата са великани. А великаните живеят в пещери.
"...съзряхме там пещера исполинска накрай в скала до морето. Лаври засеняха входа. "
Така разказва Омир сантименталното обиталище на Полифем. На помощ ми пристигна старинната дума " полый, полая " - непокътната към момента в съветския език - празен, кух. В речника на родопския акцент се открива едно характерно наречие на думата " плъх " - " польх ", създание, което населява изоставените кухини. Това е обяснението и на думата " полюс " - отвор, северен, южен - към кухата земя. Интересна е звуковата непосредственост сред антонимите " поль " (кух) и " полн " (пълен). Доколкото, съгласно легендите, човешкият жанр също е основан в пещерите, може би това е обяснението за произхода и на понятията " полис " (град, държава) и " популус " (народ). Всъщност думата " великан " има същото пояснение - създание, излязло от/из пещерите, кухините. Дали произходът на думите " поле ", " поляна " не е еднакъв - пространство, опразнено от дървета? Ще отбележа в тази връзка, че от дълго време още, замисляйки се над името на селото Каверньо, (Cavergno) в швейцарския кантон Тичино, в което понастоящем пребивавам - и свързвайки го, несъмнено, с каверна, празнина, пещера - ми хрумна, че тази дума значи " къща на змиите " - " са " ( " къща " на локалния диалект) и " vereni " (змия). За мен това е единственото допустимо пояснение на думата " каверна ", обиталище на змейовете ил нагите, наричани от предците ни " колоси " (гигени, гигери - гущери), получовеци-полузмии с грамадни размери, са същества, разнообразни от исполините, които имат напълно човешка телесна форма. В дълбоката античност хората чудесно са съзнавали разликите сред расите на колосите, на исполините, на циклопите и прочие Объркването им става в по-нови времена. Но всички те живеят в пещери.
Ако първата част на името Полифем (поли -) идва от " пещера ", то какво значи втората му част - " фем "? Евреите прибавят понятието " -филим " (мн.ч.) към названието на всички тези небесни или хтонични раси на великани (и не само). Но древногръцката (тракийската) митология се задоволява с частицата " -фим " най-после и аз съм склонна да ѝ отдам право. Думата " нимфи " удостоверява догадката ми, че " фими " е общо наименование на същности, същества. Понятието " елфи " носи същата наставка. Християнската традиция ни приказва за серафими и херувими (херуфими?), населяващи висшите небесни сфери. Следователно прекомерно допустимо е името Полифем да значи " пещерно създание.
*
Доскоро смятах сцената с Полифем за най-страховита в " Одисея " и ненадмината в международния книжовен паноктикум на ужасите - във всички случаи негов прототип, негова матрица:
"...И дума не ми отговори злодеят.
Само подскочи, ръце към другарите клети протегна
и като хвана двама от тях, ги удари в земята,
паленца като че ли. Опръска потеклият мозък земята.
Той ги раздра на части, подготви ужасна гощавка
и като лъв, в планината закърмен, ги стръвно нагълта,
без да остави по тях ни месо, ни вътрешност, ни кости. "
Това се повтаря още два пъти. Шестима приятели на Одисей умират по тоя непоносим метод. Но Полифем има против себе си изобретателя на Троянския кон. И на собствен ред става жертва на лукавството на Одисей, който избавя себе си и останалите шестима от клопката, в който самичък ги е вкарал:
" Взеха те ствола маслинов със тежкия изострен свършек
и го забиха в окото на спящия. Почнах висящ
другия край да завъртам, така както строител на транспортен съд
свредел в гредата забива, а другите с ремък я дърпат
вляво и вдясно надолу, а свределът стърже безспирно.
Тъй нажежения връх завъртяхме в окото циклопско.
Кръв го обливаше топла, щом стволът навлизаше в него.
Пламъкът задачите клепки с мъхнатите вежди опърли.
Вътре окото гореше, а дъното ужасно цвърчеше.
Както ковачът топор или бойна брадва
в ледена течност потапя и съска звънливо металът,
с цел да получи закалка, по този начин яростта си усилва,
така на циклопа окото засъска под ствола маслинов.
Ревна циклопът ранен, от плача прокънтя канарата.
Скочихме ние настрана ужасени. А той от окото
гневно кола изтръгна, потопен в кипящите кърви,
хвърли го оглупял далеко и размаха юмруци. "
Крайният реализъм на тези картини прави епизода с Полифем най-потресаващ в " Одисея ", по-ужасяващ даже от злокобния роман за Сцила и Харибда, в който Сцила също гълтам шестима моряци, само че най-малко натуралистичното изложение на това човекоядство ни е спестено. Тъй като няма да се спирам въобще на сцената със Сцила и Харибда, ще отбележа пътем, че името Сцила е елементарно разгадаемо. В италианския език, който е събирателен резултат от латинския и другите тракийски диалекти, буквосъчетанието " sc " пред мека гласна се чете като " ш ". Полученото име " Шила " значи безусловно " шия ", защото в старинния български " шил " е просто една вариация в произношението на " шия ". А Сцила е имала цели шест дълги и уродливи шии. " Шила " значи жилка, сухожилие - на санскрит.
Човекът побеждава чудовището. Правдата тържествува. Но чия истина? Нима Полифем е отишъл при Одисей? Нима индивидът - тъкмо този човек, комуто е отдадена " Одисея " - не е надалеч по-ужасно страшилище от циклопа-човекоядец? От няколко години - откогато осъзнах истината за гърците ( " данайците " ) като завоеватели и поробители на тракийските земи - една друга сцена от поемата надалеч надвишава за мен по своя смут и трагизъм класическата история с Полифем. Тя се съдържа в една от финалните песни на " Одисея ", които би трябвало да увенчаят завръщането на славния воин в Итака и повторното отвоюване на неговия заплашен престол. Подир описанието на кървавата баня, която Одисей устройва за женихите на Пенелопа (наричани ту " данайци ", ту " ахейци ", тъй че не се схваща дали става дума за тракийски протест или за просто домогване на гръцката знат към ръката на царицата), Омир хвърля към читателя няколко светкавични стиха, една моментна фотография, запечатала ужасната истина, която поетът изпраща като стрела в сърцата на потомците.
Това е чудовищната отплата, с която гъркът поразява най-беззащитните - своите тракийски плебеи, дръзнали да проявят непокорство и да оспорят властта му. Две от нейните жертви са децата на Долий, тракийски плебей, който Икарий, бащата на Пенелопа, подарява на своята щерка в деня на нейната сватба. Долий сигурно не е елементарен човек, защото господарите му поверяват да ръководи техните имения. Целият му живот минава в робско послушание. Но децата му - момичето Меланто и момчето Мелантий - употребяват отсъствието на Одисей, с цел да се възбунтуват. Това не е просто робско безчинство в неявяване на господаря, а съзнателен протест, който за Мелантий продължава и откакто Одисей оповестява завръщането си. Меланто, дружно с други " порочни робини " е обесена, а за Мелантий са непокътнати всички мъчения, които развилнелият се садизъм е кадърен да изобрети. След като е оставен да прекара цяла нощ на покрива на двореца с вързани в един възел на гърба ръце и нозе, тъй че гръбнакът да се превие до прекаленост и няколко чифта стави да изскочат от гнездата си, той е свален и извлечен в задния двор:
" там му отрязаха с мед безпощадна носа и ушите
и му изтръгнаха пола за манджа на гладните псета,
след това ръце и нозе потрошиха му яростно. "
Никой смут в " Одисея " не може да се мери с този. Това е един от последните акомпанименти в триумфалния край на поемата. Омир не го е вмъкнал инцидентно. Той би трябвало да ехти като тръба, да тътне като гонг в нашето българско схващане. Всъщност името Долий значи тъга, болежка. " Децата на Долий " - бих написала обособен труд с това заглавие.
Какво се е трансформирало през днешния ден? Нима не ни ръководят същите чудовища?
Автор: Милена ВЪРБАНОВА, из книгата " Атланти и чудовища ", 2018 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ