Да замълчим!
От два дни медиите си откриха тематика, която да нищят непрекъснато. Разбира се, информацията за нещастието с десетките починали на автомагистрала " Струма " е значимо нещо и с право в първия ден македонските кореспонденти получиха упреци, че мълчат. Но, простете, по обедно време през вчерашния ден в интернет имаше... 16 200 000 изявления и излъчвания по тематиката! То не бяха приказки за пътя, за асфалта, за превозвача, за водача, за мантинелата, че и ровене за персоналните ориси и живот на всеки от починалите! Да завираш микрофон в устата на хора, които преди малко са изгубили околните си, и да питате по какъв начин се усещат, не е доста етично, не мислите ли?
Кого ли не привикваха в студията, кого ли не разпитваха кой бил отговорен, по кого ли не хвърляха тиня, преди въобще да е почнало следствието. Дори в Деня на печал. Че стигнаха чак до нелепото в подобен миг запитване по какъв начин ще се отрази нещастието върху политическите договаряния сред България и районен съд Македония. На Заев му се наложи да парира тъпия въпрос и да каже единствено, че случилото се сближава народите ни в скръбта. Защото в действителност хората се сближават най-вече в тъга и в наслада.
Но, сътрудници, замълчете най-малко за малко! Не ровете в бельото на потърпевшите! Възпитанието и специалността го изискват!
От много време сензацията стана главно занятие в медиите, щото се " продавала добре ". Информационните излъчвания стартират със сводка на крими вести, всяко злощастие и покруса се осмукват и оглозгват. Дали остана някой да не знае какво има под юргана на принц Хари и Меган Маркъл? И това е част от опростачването на нацията, приучава хората да се интересуват от нашумели кавги, даже в политиката у нас прочее. А не от същността и от методите да се преодолеят безобразията и публичните кривици.
Журналистиката е отговорност, тя би трябвало да е съвестта на обществото, имунизацията, която да го избави от тежки обществени болести. Да е коректив на властта и камъче в обувката на мощните на деня. А не ръкохватка от микрофон, която преповтаря каквото са ѝ заповядали, или се измъква от отговорностите си посредством значителни напъни за сензации. Или с искрено сатрапство върху някого, който е неуместен на властващия. Много е болно, когато хората ти споделят, че са изгубили религия в честността на публицистиката. " Журналистиката не трябва в никакъв случай да бъде гонене с егоистични подбуди, за просто изкарване на хляба или още по-лошо, трупане на пари " - думи на Махатма Ганди. Дано млади сътрудници не ме попитат кой е той. Защото журналистът би трябвало да бъде и ерудит, с цел да не могат да го лъжат тези, които работят за себе си в ущърб на обществото. Някога по този начин ни учеха във Факултета по публицистика. Дали и през днешния ден го вършат?
Така че професионалните правила и нравственос ни постановат повече почитание и състрадание към потърпевшите и към хората въобще.
Кого ли не привикваха в студията, кого ли не разпитваха кой бил отговорен, по кого ли не хвърляха тиня, преди въобще да е почнало следствието. Дори в Деня на печал. Че стигнаха чак до нелепото в подобен миг запитване по какъв начин ще се отрази нещастието върху политическите договаряния сред България и районен съд Македония. На Заев му се наложи да парира тъпия въпрос и да каже единствено, че случилото се сближава народите ни в скръбта. Защото в действителност хората се сближават най-вече в тъга и в наслада.
Но, сътрудници, замълчете най-малко за малко! Не ровете в бельото на потърпевшите! Възпитанието и специалността го изискват!
От много време сензацията стана главно занятие в медиите, щото се " продавала добре ". Информационните излъчвания стартират със сводка на крими вести, всяко злощастие и покруса се осмукват и оглозгват. Дали остана някой да не знае какво има под юргана на принц Хари и Меган Маркъл? И това е част от опростачването на нацията, приучава хората да се интересуват от нашумели кавги, даже в политиката у нас прочее. А не от същността и от методите да се преодолеят безобразията и публичните кривици.
Журналистиката е отговорност, тя би трябвало да е съвестта на обществото, имунизацията, която да го избави от тежки обществени болести. Да е коректив на властта и камъче в обувката на мощните на деня. А не ръкохватка от микрофон, която преповтаря каквото са ѝ заповядали, или се измъква от отговорностите си посредством значителни напъни за сензации. Или с искрено сатрапство върху някого, който е неуместен на властващия. Много е болно, когато хората ти споделят, че са изгубили религия в честността на публицистиката. " Журналистиката не трябва в никакъв случай да бъде гонене с егоистични подбуди, за просто изкарване на хляба или още по-лошо, трупане на пари " - думи на Махатма Ганди. Дано млади сътрудници не ме попитат кой е той. Защото журналистът би трябвало да бъде и ерудит, с цел да не могат да го лъжат тези, които работят за себе си в ущърб на обществото. Някога по този начин ни учеха във Факултета по публицистика. Дали и през днешния ден го вършат?
Така че професионалните правила и нравственос ни постановат повече почитание и състрадание към потърпевшите и към хората въобще.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ