От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Историците назовават „ Векът на революциите “ интервалът от края на XVIII в. доникъде на XIX в. Тогава се разпростират няколко обилни „ протести на масите “ на териториите на Европа, Северна и Южна Америка, които довеждат до построяването на национални страни. Повечето откриватели смятат, че Американската война за самостоятелност (1775 – 1783 г.) е искрата, която разпалва последвалата поредност от революции. Тринадесетте колонии в началото отхвърлят властта на британския парламент и данъчната система, която той им постанова.

Започват с искане да им бъде позволено самоуправление, което прераства в битка за единна американска страна. През 1776 година американците публични афишират основаването на самостоятелните Съединени Щати, които не се намират под властта на британския монарх. От създалата се обстановка се възползват други европейски сили. Франция, Испания и Нидерландия застават на страната на американците, а Британската империя е подкрепена от армиите на някои немски княжества. Американците основават Континентална войска, отпред на която застава военачалник Джордж Вашингтон.

Реално преди основаването й, американците нямат никакви въоръжени сили. Първите доброволци, които се записват в редиците й са по-скоро опълченци и колониалисти. Именно заради неналичието на централизирана наборна система, в редиците на Континенталната войска съумяват да попаднат и дами. Част от дамите заселници на континента са минали през много компликации, умеят да боравят с огнестрелно оръжие и са привикнали с лишенията.

Когато се афишира войната, някои от тях се предрешават на мъже и се записват доброволци. Те не са разкрити дълго време по редица аргументи, най-баналните от които са – неналичието на медицински инспекции, ниското равнище на персонална хигиена, модата да се носят перуки и така нататък Дегизирани, тези дами съумяват да се отличат със своите бойни умения и даже получават самопризнание за това, техните скулптури или паметни плочи могат да бъдат открити през днешния ден в редица градове.

Дебора Сампсън Ганет се ражда на 17 декември 1760 година в Плимут, Масачузетс в дома на своите баба и дядо. Кръстена е на майка си и е второто от общо седемте деца в фамилията. Има по-голям брат – Джонатан и пет сестри. И от двете страни на рода Дебора произлиза от първите заселници, пристигнали в Америка на борда на кораба Мейфлауер. Когато е още дребна, татко й напуща фамилията и си взима втора брачна половинка, с която живее в противозаконен брак и по този начин и не се завръща. Оставена да се грижи сама за децата си, майката на Дебора ги настанява в разнообразни роднински и другарски фамилии, с цел да може да им обезпечи прехраната.

През годините дребната мис Сампсън живее в разнообразни фамилии. Когато е на пет – е под покрива на далечна родственик на име мис Фулър, на осем годинки е изпратена при една вдовица – мис Тачър, която я учи, с цел да може момиченцето да й чете пасажи от Библията. Поради напредналата възраст на остарялата дама, момиченцето е преместено в друго домакинство – в дома на фермера Джеремая Томас, където остава до навършване на пълноправие.

С годините Дебора се образува като скромна, добре възпитана госпожица, която почита възрастните, има бърз и съобразителен разум и видимо възприятие за комизъм. Освен четенето и писането, друго което й носи огромно наслаждение през тези години е развъждането на растения. Когато напуща семейство Томас, Дебора стартира да се устоя посредством преподаване и шиене, само че приходите й стигат едвам да свърже двата края. Обикновено живее в фамилиите, за които работи. Допълва приходите си плетене на кошници, изработката на столчета за доене и зимни шейни.

В началото на 80-те години на XVIII в. тя се облича като мъж и се пробва да се запише в армията под името Тимъти Тейлър. Ротата е планувано да се образува в Мидълборо, Масачузетс, само че Дебора не съумява да дойде в точния момент. Смята се, че неин комшия, който тя среща инцидентно, а разпознава, когато тя подписва документите си за набор. Обществото е скандализирано, армията я отпраща, а баптистката черква, която тя посещава я отлъчва от лоното си, до момента в който тя не се покае.

И до през днешния ден претекстовете на Дебора да се запише в армията остават неразбираеми за историците. Според някои, защото тя е живеела в последна беднотия, армията е била форма на избавление, където да получи издръжка и положително парично заплащане. Други нейни биографи като Херман Ман, разказват в елементи, взети от нейните дневници, сън, който тя получава. В него, градът е потопен в реки от кръв и тя е преследвана от страшилище. Уплашена до гибел тя чува глас: „ Изправи се, застани на краката си, препаши се и се приготви да се срещнеш с врага си. “

Тогава насън тя се изправя против чудовището. Същият господин Ман загатва и че Дебора е била влюбена в един мъж, който умира по време на войната, само че името му е прикрито с многоточие в биографита й и липсват други източници в поддръжка на това изказване. Вероятно аргументите довели до това съществено решение в живота й са сложни – от една страна подбудени от национализъм и религия в ориста и от друга – чисто стопански, плод на тежкото й финансово положение.

На 23 май 1782 година, на двадесет и една годишна възраст, Сампсън се дегизира още веднъж като мъж на име Робърт Шъртлиф. Този път измамата съумява и тя е записана в Континенталната войска към Четвърти Масачузетски полк. Дебора е по-висока от междинните на растеж мъже по това време. Тя е към 170-173 см., едра, необятна в талията, има дребен бюст, който елементарно скрива с парче плат, намотан към гръдната й обиколка. Има нормално, даже неугледно лъчение, огромен нос и не е красива, според признатите стандарти за женственост. Всичко в нейната визия и конструкция, улеснява предрешаването. Каквото може тя сама си ушива, с помощта на шивашките си умения, а останалото закупува втора употреба под друг предлог.

В Четвърти Масачузетски полк, Дебора служи под командването на капитан Джордж Уеб. Полкът се състои от 50-60 индивида и по-късно се слива в полка на полковник Уилям Шепърд. Дебора съумява сполучливо да се покрие защото е част от първокласен корпус. Заради високия си растеж и забележително телосложение, тя е определена да е част от фланговото покритие на полка. Въоръжена е с карабина и необятен меч. Според източници, събрани в Бруклинския музей, за интервала от войната, в който взе участие, Сампсън е част от редица боеве и получава голям брой пострадвания.

През лятото на 1782 година, в нахлуване наоколо до Таритаун, Ню Йорк, Дебора е улучена от мускет в бедрото, а челото и е прерязано с меч. Въпреки че умолява своите приятели да не я водят на доктор, тъй като се опасява да не разкрият същинската й идентичност, те я откарват в близката полева болница. Лекар прочиства и превързва раната на челото й, само че когато излиза от палатката, тя се измъква. След това Сампсън сама с нож и игла за шиене, се пробва да извади шрапнела от раната си, само че съумява да го направи отчасти. Както излиза наяве от по-късни нейни прошения за приемане на военна пенсия, част от шрапнела остава в бедрото й до края на живота й.

Тъй като кракът й не се възвръща изцяло, през април 1783 година Сампсън е причислена към военачалник Джон Патерсън, при който служи като сервитьор. През юни същата година, генералът получава разпореждане персонално от Вашингтон да замине за Филаделфия, където да потуши протест на американски бойци, които упорстват забавените им заплащания да бъдат раздадени. Докато са във Филаделфия, Сампсън се разболява и лекуващият я доктор – доктор Барнаби Бини, разкрива обстоятелството, че е жена.

Той я скрива в персоналния си дом, където брачната половинка и дъщерите му поставят грижи за нея. Когато тя се възвръща, лекарят е задължен да показа своето разобличаване. По това време, дамите, които са били разкривани, че се подвизават като мъже са били обществено порицавани и унижавани. Когато военачалник Патерсън научава истината, той прави тъкмо противоположното. Заради месеците работа при него и достойното й показване в бойните дейности, той не постъпва по този начин. Вместо това на 25 октомври 1783 година, Дебора Сампсън е уволнена с почести от армията, в която служи в продължение на година и половина.

След края на Войната за самостоятелност, Дебора се завръща в Масачузетс и през 1784 година се омъжва за локален фермер – Бенджамин Ганет. Двамата имат общо четири деца, последното от които осиновяват. Когато разноските по фермата и семейството се усилват, Дебора стартира да тренира интензивно, връща се във форма и облечена в остарялата си униформа стартира да изнася обществено лекции за времето си като боец. Въпреки тези старания, парите не престават да не доближават.

Дебора стартира тежка битка с държавното управление да й изплатят полагащата й се военна пенсия. Веднага след края на войната Сампсън подава петиция до щатския законодателен орган на Масачузетс за последното си възнаграждение за работа, което е било арестувано, защото разкриват пола й. Петицията й е почетена, губернаторът я подписа и на Дебора са изплатена 34 паунда. Тя пуска неведнъж петиции до Конгреса да й бъде изплатена пенсия, от мига на нейното уволняване през 1783 година, на които получава голям брой отводи. Чак през 1816 година, повече от 20 години откакто напуща армията, молбата й най-сетне е призната и получава 76 $ на година за всяка една от годините си на пенсия. С тези средства тя изплаща фамилните заеми и съумява да стегне добре фермата.

На 29 април 1827 година, на 66 годишна възраст, Дебора умира в Шарън, Масачузетс, по време на боледуване от жълта тресчица. Тя е една от най-ранните премери за дами, служещи в редиците на американската войска. На нейния надгробен камък в Шарън е надписано – „ Жената боец “.

Както написа един академични учител в Харвард – Дебора Сампсън е предизвикателна фигура, „ тъй като тя се е пресъздавала толкоз доста пъти – и по-късно е била пресъздадена още веднъж от нейния хипотетичен биограф. “ През 2016 година по време на националната спогодба на Демократическата партия, актрисата Мерил Стрийп, я назовава „ първата жена, поела патрон за страната си “. Макар и да е пресилено, тъй като историята на Съединени американски щати, познава и други дами осмелили се да заловен оръжието и да се борят за независимостта на своята страна, Дебора Сампсън несъмнено е една от първите и нейният дух и героизъм са почетени от сънародниците й.