От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Eтимологията на думата „ корсар “ идва от гръцки и безусловно значи „ човек, който се пробва да направи нещо “. С времето тя стартира да се употребява за всеки, който атакува за обир в морета и реки. Няма непокътнати сведения кой е първият корсар в историята, само че е публикувана тезата, че първите сходни набези са се случили в Средиземноморието, най-вероятно от финикийци или илирийци. С времето обликът на пиратите стартира да се романизира. Описват ги като кръвожадни, безмилостни, жестоки, алчни, само че и смели, засегнати, даже безсмъртни.

1845. Library of Congress Digital Collections.

Те като че ли не могат да бъдат победени, защото духовете им остават да бродят из моретата на техните призрачни кораби. Въображението на хората се разпалва от несметните им съкровища, които се крият на тайнствени острови и до тях водят комплицирано кодирани карти. В реалност пиратите или са елементарни морски разбойници, или служат на дадена политическа мощ, или самите те са изгнаници от обществото в резултат на персонална покруса, принудени да търсят различен път за живот.  От Дългия Джон Силвър, през Черната брада до Джак Спароу, пиратите кръстосват историята и литературата, внасяйки ужас и щипка сексапил, където и да се появят.

Погрешно е обаче да се счита, че тези морски разбойници са единствено мъже. През вековете не една и две дами като Грейс О’ Мали, Чинг Ши, Мери Рийд кръстосват морската простор и будят боязън у всичките си врагове. През XIV в. като част от Стогодишната война, се разпростира един местен спор, така наречен Войната за бретанското завещание. Той се води сред родовете Блоа и Монфор, които спорят за овакантения престол на Херцогство Бретан.

Понякога този спор е именуван също по този начин и „ Войната на двете Жани “ заради огромната роля на двете враждуващи владетелки, които носят това име – Жана Фландърска и Жана от  Пентиевър. Съществува обаче и трета Жана, която остава в историята като „ Лъвицата на Бретан “ и която също остава своя отпечатък върху това историческо събитие. История и митология се смесват и основават облика на една безстрашна жена-пират, чиято „ поразяваща хубост “ и ужасяваща „ Черна флота “ в продължение на 13 години всяват смут у една от най-силните армии през онази ера.

Жана дьо Белвил се ражда в богато аристократично семейство през 1300 година във Вандея, Западна Франция. Тя е щерка на благородниците Морис IV Мантагьо и Летис дьо Партене. Родителите й се занимават и с търговия, главно на вино и имат контакти с речните търговци по протежението на река Вии и по крайбрежието на провинциите Поату и Бретан. Съдбата нанася тежък удар на Жана още когато е дете, тъй като тя губи татко си едвам четири годишна. Съгласно законите за унаследяване по това време, наследството на фамилията отива в ръцете доведения й брат, който е от първия брак на татко й.

Шато Клисон

Когато е на 12 години Жана се омъжва за Джефри дьо Шатобриан VIII, който по това време е на 19 години. Двама имат общо две деца – Джефри и Луис, само че фамилното им благополучие не продължава дълго. През 1326 година Джефри умира и остава 26-годишната Жана вдовица. Според сведенията от това време тя е наричана “една от най-красивите дами ”. Благодарение на тези си качества тя бързо съумява да подписа втори брак, този път с   Оливие дьо Клисон. От него ражда пет деца – Изабел, Морис, Оливие, Гийом и Жана. Макар да не се счита, че двамата съпрузи са бясно влюбени един в различен, бракът им е сполучлив и те се радват на взаимно почитание и другарство.

Когато избухва Войната за бретанското завещание, Оливие застава на страната на своя другар от детските години – Шарл дьо Блоа. В една от борбите дьо Клисон е покорен от англичаните и те желаят в подмяна на освобождението му рушвет. Този миг бележи прелом в връзките сред двамата другари Оливие и Шарл.

Размерът на откупа е толкоз дребен, че дьо Клисон е обвинен в измяна. Дьо Блоа се обръща към краля на Франция – Филип VI със своето обвиняване и двамата замислят проект по какъв начин да се отърват от Оливие. Кралят насочва покана към дьо Клисон да взе участие в шампионат, само че когато благородникът идва, съпроводен от правилните си хора, всички биват задържани. На 2 август 1243 година Оливие е обезглавен за изменничество, а главата му е забучена на прът в Нант като предизвестие към всеки, който реши да оказва помощ на англичаните.

Когато научава за това Жана е покрусена, тъй като знае, че брачният партньор й е почтен. Заради присъдата, кралят конфискува всички земи на дьо Клисон. Според легендата, Жана води децата си в Нант, да видят тленните остатъци на татко си и се заклева да отмъсти за него. По същото време излиза нова заповед на краля – самата Жана е упрекната също в изменничество към страната. Така пред нея остава единствено веднъж – да извърши заръката и да въздаде правдивост.

Тя афишира война на Франция, разпродава всичко, което й е останало и събира армия от 400 души, с която стартира да води война в Бретан. Когато нападна палат в Туфу, покрай Биньон се счита, че портите се отварят пред нея, тъй като я разпознават като благородна дама. Това е и последната им неточност. Войската на Жана избива всички, без един, който да съобщи какво се е случило и да всее боязън у враговете й.

В един миг тя взема решение, че в случай че продължи бойните дейности по вода, това ще е по-ефективно. С насъбраните от грабежи средства тя закупува три кораба, които боядисва в черно и издига червени флагове на мачтите им. Това е началото на именитата й „ Черна флота “, която самата Жана кръщава – „ Моето възмездие “.

Първоначално флота й работи в Бискайския залив, по-късно  измества своето разположение наоколо до Ламанша, където стартира да атакува френски търговски кораби. При всяко нахлуване, Жана оставя преднамерено по един-двама оживели, по които да изпрати кървавото си обръщение до крал Филип VI. Тактиката, която употребява е да причаква корабите на основни места, по-късно посредством рейд те да се завземат, стигайки до ръкопашен пердах с мечове и ками.

Познавайки добре крайбрежията на Бретан, заради фамилната си история, Жана се открива в крепостта Йейо, трансформирайки я в база на своите интервенции. Екипажът й се състои от доста опитни моряци, които също познават добре региона. Крайбрежието на Сен Матийо, устието на Шаран и островите Олерон, Ре и Екс са изключително рискови. Скритите им заливи и пещери разрешават изненадващи офанзиви, като изключително чести са към региона на Понт дьо Раз.

Смята се, че Жана не се е ограничавала единствено в пиратски борби, само че е нападала и крайбрежните селища на Бретан, подлагайки популацията на грабежи и убийства. При всички тези дейности, които са в помощ на англичаните, по този начин и не са открити писмени доказателства за сделка сред мадам дьо Клисон и британския двор. За разлика от други пирати от онази ера, тя не се употребява от отбраната на който и да е крал, нито има писмо за прошка при положение, че бъде хваната. Интересно е обаче, че по време на акцията в Креси, Северна Франция, Жана употребява своите кораби, с цел да достави англичаните с продоволствия.

Макар индиректно, дейностите й оказват помощ на британската идея. Това води до спор в историографията дали пиратските дейности на Жана са плод на възмездие и мощна болежка от загубата на обичания или са доказателство за това, че тя е изменник и работи в поддръжка на претенциите на херцог Жан дьо Монфор, подкрепян от британския крал Едуард III.

Истината евентуално е някъде по средата. Дори първоначално семейство дьо Клисон да не са били другари и цялата екзекуция да е била за да се унищожи евентуален съперник и да се съберат пари за френската хазна, в последна сметка Жана индиректно застава на страната на англичаните, защото с тях има общ зложелател – френския крал.

Не всички борби обаче са печеливши за тази рискова жена-пират. В една борба французите съумяват да контраатакуват и потапят основния транспортен съд на флотата й, на който се намират тя, дружно с двамата си синове – Оливие и Гийом. Тримата оцеляват по знамение, като прекарват пет дни в морето, без храна и вода. Гийом не устоя и издъхва пред очите на околните си.

На петият ден оживелите двама са открити от последователи на херцог Жан дьо Монфор и избавени. Дори след гибелта на крал Филип VI, Жана продължава да се бие против френските сили. Смята се, че тя доминира в морските ширини на Бретан в продължение на 13 години.

Не са известни аргументите, заради които тя приключва своята пиратска кариера. Това, което се знае е, че през 1350 година Жана се дами за трети път за рицаря Уолтър Бентли, един от военните съветници на крал Едуард III по време на Войната за бретанското завещание.

Той се отличава в голям брой борби и се радва на щедростта на краля, която се мери в земи и крепости. Така Жана доживява последните си години като брачна половинка на аристократ. Семейството се открива в замъка Хенебонт, в Бретан. В края на 1359 година Уолтър умира по незнайни аргументи, а няколко седмици по-късно, Жана го последва.

Красивата Жана оставя своя отпечатък в историята на Стогодишната война. Наранена и търсеща възмездие тя се изправя пред доста по-могъщ зложелател от нея, само че съумява да лавира на политическата сцена, също както нейните кораби маневрират около крайбрежията на Бретан. Днес, в Нант, може да се види улица, кръстена на нея, която бележи мястото, където една жена оставя охолния живот и поема по пътя на пиратството.