От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

През февруари 1845 година в Съединени американски щати излиза книга, която ще се трансформира в една от огромните произведения на американския феминизъм. Заглавието й е „ Жените през ХIX в. “ и е действително уголемение на публикацията „ Големият правосъден спор. Мъже против мъже. Жени против дами “, излязла в списание „ Дъ Дайл “ две години по-рано. Книгата не е общоприета феминистка творба за времето си. В нея не се загатва придвижването на суфражетките.

Съдържанието на „ Жените през ХIX в. “ е безредно, съгласно някои критици – преизпълнено с литературни и типичен препратки, само че това, с което печели читателите в Съединени американски щати и Англия е персоналния и открит жанр на авторката, в който централна роля заема въпроса за равните права на дамите.

Заключението е, че феминизмът е една от достойните дела за човешка равноправност, която дамите би трябвало да поддържат наред с аболюционизма, завръщането на евреите в Палестина и освобождението на Ирландия. Използвайки правни проблеми и въпроси от съвремието си, авторката се обръща с открит апел към мъжете: „ Питате ме какви позиции могат да заемат; И аз давам отговор – всевъзможни. Няма значение какъв образец ще дадете; в случай че желаете позволете им да бъдат капитани на кораби. “

Дамата, която написа тези пламенни редове е считана за първата американска феминистка. Самата Сюзан Б. Антъни, която има основна роля в американското придвижване на суфражетките, признава приносите й. Тя е изпреварила времето си, получила е извънредно високо обучение и е считана за един от видните интелектуалци в онази ера. Известен преводач, книжовен критик, редактор и публицист, тя е и първата американка-кореспондент, изпратена в Европа.

Сара Маргарет Фулър се ражда на 23 май 1810 година в Кеймбриджпорт, щата Масачузетс. Тя е най-голямото дете на Тимъти и Маргарет Фулър. Дори през днешния ден в случай че се посети града може да се види родния й дом. Кръстена е на баба си – Сара и на майка си – Маргарет, само че още като дете не харесва първото си име и упорства да я назовават единствено „ Маргарет “. Още от най-ранна възраст, родителите й концентрират вниманието си в нейното развъждане, което може да се дължи и на обстоятелството, че двойката губи друго момиченце през този интервал. Освен Маргарет, те имат и още двама сина – Уилям Хенри и Артър.

Госпожа Фулър преподава на щерка си всички тънкости на домакинската работа, шиенето и плетенето. Баща й има различен метод. Тимъти, който е приключил Харвард, взема решение да даде на щерка си познания, които единствено най-добре образованите момчета получават по това време. Още ненавършила 4 години, Маргарет се научава да написа и да чете. Когато е на пет към часовете й се включва и латински език, прозаичност, лирика и комбинация, гръцки език, антична философия и естествени науки. Така още ненавършила 7 години тя може да превежда стихове от Вергилий. Този метод обаче оказва и някои отрицателни страни върху нея. Маргарет израства със мощни упования към самата себе си и мощна самокритичност км всичко, което прави.

През 1817 година Тимъти е определен за конгресмен на Масачузетс, пост, който той заема до 1825 година Покрай новите си отговорности, той не може да продължи да отделя прекомерно огромно внимание върху образованието на Маргарет, по тази причина през 1819 година тя е записана на учебно заведение. Две години по-късно тя продължава образованието си в Бостънския колеж за млади дами, а по-късно и в Училището за млади дами в Гротън.

Там тя продължава образованието по гръцки и латински език, а наред с това се среща с творчеството на представителите на Романтизма. След края на мандата на татко й, той взема решение да не се кандидатира наново, а да поддържа Джон Куинси Адамс в неговата предизборна президентска акция. Когато получава поста, президентът не връща услугата.

По това време Маргарет от ден на ден се утвърждава в интелектуалния кръг на Масачузетс. В началото на 20-те си години тя е считана за най-четящият човек в щата, изпреварвайки всички останали мъже и дами. През 1833 година фамилията се мести във плантация в Гротън, Масачузетс, където тя се грижи за образованието на своите братя, оказва помощ в семейството и работи върху биография на Йохан Волфганг декор Гьоте.

Всички се надяват, че нещата скоро ще потръгнат, само че това по този начин и не става. Първо Маргарет боледува, в резултат на което до края на живота си получава от време на време тежки мигрени, а по-късно татко й се разболява от холера и скоро по-късно издъхва. През 1835 година, защото Тимъти не е оставил наследство, фамилията се оказва оставено на милостта на неговите братя. Едва 25-годишна Маргарет е принудена да поема финансовата прехрана на майка си и по-малките си братя.

Именно в този интервал тя се среща с американския мъдрец и публицист Ралф Уолдо Емерсън. По-късно той споделя, че на първата им среща тя го е „ предиздвикала да се смее, повече в сравнение с желае “. Писателят я среща с концепциите на трансцедентализма, съгласно които човешката душа е по-висша от тялото, а природата е облик на Бога. Емерсън е впечатлен от Маргарет и двамата остават другари до края на живота й.

Той съумява да й откри работа като преподавател в Провидънс, Роуд Айлънд. През 40-те години на XIX в. Маргарет се мести в Бостън, където дружно с Емерсън става съосновател на списанието „ Дъ Дайл “. Тя освен разгласява материал в първия брой на изданието, само че и става негов редактор. Фулър извършва тази служба в продължение на две години, само че по този начин и не й заплащат годишната заплата, която са й дали обещание. Именно поради това тя напуща работата си като редактор на списанието, само че все пак остава един от създателите, които разгласяват на страниците му.

През 1843 година Маргарет подхваща странствуване из региона на Чикаго, Ниагара и Ню Йорк, където се среща с представители на коренното население на страната. Пътуването въодушевява книгата й – „ Лято край езерата “ и разпалва желанието й да опознае по-добре района. Тя стартира изследване на всякаква информация за Големите американски езера и става първата жена позволена до библиотеката на Харвард.

По същото време, Маргарет взема решение да способства повече за придвижването за права на дамите. В продължение на пет години тя провежда т.нар „ диалози “, които действително са уроци за дами в областта на литературата, митологията и философията. През 1845 година излиза и книгата „ Жените през ХIX в. “, считана за едно от класическите творби на феминизма. Там, наред с приканването за тъждество сред мъжете й дамите, Маргарет черпи и от персоналния си горчив опит и се пробва да притегли внимание върху несправедливите закони за унаследяване на поземлена благосъстоятелност, които по това време са признати в Съединени американски щати. Тя също по този начин приказва намерено за брака и за това, че съпрузите би трябвало да са равни в своя съюз. Още първата седмица книгата се разпродава като топъл самун, а нейното наличие провокира развълнуван спор.

През 1844 година Фулър се мести в Ню Йорк и стартира работа като рецензент на книги в известния вестник „ Ню Йорк Трибюн “. Неговият издател – Хорас Грийли, е огромен обожател на работата й и в частност – на книгата „ Лято край езерата “ и това е повода да я предложения да работи за него. Докато „ Дъ Дайл “ има малко читатели, „ Ню Йорк Трибюн “ се радва на публика от над 50 000 души. В идващите пет години, Фулър написа над 250 публикации за този вестник, които с изключение на рецензии за книги, са и на тематики като литература, музика, обществени и политически проблеми. В свободното си време тя написа и лирика, само че стиховете й по този начин и не добиват известност.

Именно до момента в който работи за Трибюн, през 1846 година Маргарет е изпратена в Англия, а по-късно – на италиански полуостров (по това време страната към момента не е обединена). Това я трансформира в първия задграничен сътрудник на Съединени американски щати. Още в Англия тя се среща с двама известни италиански революционери – Джузепе Мацини, който е водач на републиканците и Джовани Анджело Осоли, граф по рождение, само че бунтовник по убеждения. Вторият е тъмнокос, строен и извънредно обаятелен.

Граф Осоли съумява да завоюва сърцето на американската журналистка. Двамата изживяват плевел романс, плод на който е синът им – Анджело Южени Филип Осоли, роден на 5 септември 1848 година Спорно е дали Джовани и Маргарет подписват брак. Ако подобен има, то той е бил скришен и единствено техните близки другари и родственици знаят за него. Популярното мнение е, че двамата се женят след раждането на Анджело.

През февруари 1849 година фамилията се намира в Рим. По същото време там поражда спор сред папата и новосъздадената република, ръководена от Мацини. Републиканците желаят да лишават папската политическа власт в Рим и да му оставят единствено духовната, до момента в който той желае да резервира и двете. В този миг главата на католическата черква се обръща за помощ към Франция. В последвалата война Фулър и фамилията й се оказват в разгара на събитията. Джовани взе участие в конфликтите като боец, а Маргарет – като здравна сестра. Французите са по-добре готови и скоро съумяват да надвият италианските републиканци. Маргарет, Анджело и синът им са принудени да бягат и в търсене на избавление отпътуват за Флоренция.

Поради напрежението на полуострова, фамилията взема решение да отплава за Съединени американски щати, въпреки Джовани на не знае и дума британски. По това време Маргарет е написала чернова на книга за събитията, свързани с италианската гражданска война и късия живот на републиката в Рим. През май 1850 година тримата се насочат към Ню Йорк на борда на кораба „ Елизабет “.

По време на пътуването капитанът на кораба се разболява от варицела и умира, оставяйки управлението в ръцете на своя некомпетентен асистент. Корабът засяда в пясъчна линия покрай Файър Айланд, Ню Йорк. Сутринта на 19 юли се развихря стихия, която го потапя. Пътниците са единствено на 300 ярда от брега и тези, които могат да плуват съумяват да се спасят, само че не и семейство Осоли. Телата на Маргарет и Джовани по този начин и не са открити, вълните изхвърлят на брега единствено останките на Анджело.

Биография на Фулър излиза малко след гибелта й, като околните й считат, че тя няма да е доста известна, само че бъркат. До завършек на XIX в. книгата за живота й е преиздадена 13 пъти и е една от най-продаваните биографии по това време. В гробището Маунт Аубърн, в родния Кеймбридж, Масачузетс, е издигната плоча в памет на Маргарет, която гласи следното: „ По рождение – дете на Ню Ингланд; осиновена като жител на Рим и талант, който принадлежи на света. Като дете тя бе постоянно търсещ възпитаник, който се стремеше към най-висша просвета.  В своята младост беше преподавател, публицист, книжовен и живописен критик. В зрелите си години спомогна за реализирането на съществени промени както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа. “