От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини

Етимологията на думата „ челник “ е фразеология от думите за „ война “ и „ лидер “. В българската история, в началото това са така наречен военачалници, в полските хроники – това са ръководители на административни области, а във Влашко, Молдова и Трансилвания – това е било послание към владетелите. През интервала на османска власт смисъла на думата „ челник “ се променя за българите.

Така стартират да се назовават хората, които не могат да понесат непознатата власт и избират пътя на битката, оттегляйки се в планини и гъсти гористи местности и събирайки правилни приятели, към себе си, наречени „ хайдути “. В съзнанието елементарните хора, това са „ герои “, които те възхваляват в песни, защото самоуверено се опълчват на омразните „ поробители “. За чиновниците на султана обаче хайдутите и техните водачи са просто „ разбойници “, които нямат никаква дисциплинираност и единствената им цел е да плячкосват и да осуетяват използването на закона.

Реално истината за тези борци е някъде по средата. Те не са били добре подготвени, всяка чета си е съставяла собствен лични правила, налагало се е да прибягват до обири, с цел да могат да оцелеят и въпреки да има образци за юначни борби, те не са нито толкоз огромни, нито по този начин сантиментални, както ги разказват. Въпреки това, те са носели значимо обръщение – че  има кой да пази българите, че те не са се примирили и че измежду тях има водачи, подготвени да ги поведат против османците.

Често, когато се каже „ челник “, в съзнанието на хората незабавно изникват имената на смели мъже като Индже челник, Чавдар челник, Капитан Петко челник, Дельо челник, Жельо челник и доста други. Рядко някой си спомня, че измежду тях е имало и значително героични дами – водачи, които с остротата на езика си и с хубостта на войнствеността си са нанасяли значително тежки удари върху самочувствието на султана. Преди време представихме историята на някои от най-големите имена като Сирма челник, Румяна челник и Янка челник, само че те са единствено част от цяла палитра войнствени дами, избрали оръжието пред покорството към османската власт. В идващите редове, ще ви срещнем с имената на други „ амазонки “, които са всявали смут измежду враговете си.

Родена е в края на XVIII в. в махала край Малко Търново. Ранните й години са обгърнати в мъгла, само че с помощта на откъслечни сведения, историците имат две хипотези за това, какво е предиздвикало младата жена да избере пътя към гората. Според някои сведения, тя е била омъжена по обич и тъкмо, когато се е радвала на първите безоблачни дни на своя брак, щастието е било изтръгнато от ръцете й.

Кърджалии атакуват града, където живее, вилнеят и убиват безнаказано. Една от падналите жертви е брачният партньор на Кера.  Според други източници, обичаният й е бил лишен по-рано, още, когато са били сгодени. Макар събитията да се разминават, едно е общото – обичаният на Кера й е бил лишен, виновниците напущат обитаемото място безнаказано и тя взема решение да вземе правораздаването в свои ръце и да потърси възмездие.

Инфо: Българска Филмова видеотека – „ Воевода “

За разлика от други жени-войводи, тя взема решение да разчита единствено и само на женска мощ. Кера търси други потърпевши като нея дами в резултат на кърджалийските нападения в края на XVIII в. и началото на XIX в. Фокусът на търсенето й не са просто жертви на османската власт, а мощни и бойки представителки на нежния пол, които мечтаят за същинско възмездие и постепенно и методично ги открива.

Представа за естеството на хайдутството Кера получава от небезизвестният Вълчан челник, който й дава насоки и препоръки. Тя вкарва строги правила в своята чета – дамите би трябвало да са правилни единствено на желанието за отплата и не би трябвало да позволяват никакви мъже до себе си. Скоро те стартират да работят като първи под прицела им са кърджалиите, отговорни за гибелта на обичания на Кера. Според легендата жените-хайдути ги откриват и ги възпламеняват в съня им. Хората стартират да назовават Кера – Калъч Кера или Айдут Кера и нейната „ тайфа “ продължава да работи против османците.

Правилата, които Кера вкарва не остават просто на думи. През идващите години има сведения за най-малко две нейни спътнички, които пристъпват правилата на четата и се сближават с мъже. Наказанието е бързо и безпощадно – те биват обесени. Такава е ориста на хайдутите Руска и Гена. Според някой източници откакто четата работи известно време, самата Кера среща наново любовта. Ужасена от личните си усеща, тя предава воеводството на своята дясна ръка – Райна и по-късно сама поставя завършек на живота си като се хвърля от една канара.

„ Босилека, мамо, не пораства без вода,

Пък моминската красота, пораства на независимост.

Събрала съм, мамо, до триста юнака,

До триста юнака, все върли хайдути. “

Рада се ражда в края на XVIII в. в  с. Власатилите, Тревненско, или с. Чолакова махала (дн. квартал във Велико Търново). Сведенията са спорни, дали семейството й е обвързвана с татко й, който е бил част от рода на Бараците, или тя е приела името на майка си, която е била състоятелна за оня интервал вдовица, позната под името Барачката. За Рада се носят митове още от най-ранната й детска възраст. Когато е едвам на 12 години, тя избавя от удавяне друго дете от селото. След време, едвам навършила 17 години, съумява да влезе в горяща къща и да изнесе на ръце от нея стара жена. Някои извори я разказват като сърдечна, спретната и красива. Други, че е „ красива, една на растеж и физически доста мощна “.

Има най-малко три версии за аргументите, подтикнали я към хайдутството. Според едната, нейната красота е била толкоз именита, че всички мъже в селото желали да я създадат своя брачна половинка. Разкази за хубостта й се предавали и в други села, където ги чул локален ага и я поискал за брачна половинка. Той изгонил всички евентуални женихи и почнал упорито да я ухажва. За да не я сполети злополучната орис да стане негова брачна половинка, Рада бяга в гората и се причислява към четата на известния Вълчан челник. Според втората версия, един път по време на беритба синът на бея й хвърля око.

Рада Барачкина – източник: YouTube

Знаейки, че тя няма да му се отдаде, той изпраща трима османци да я отвлекат и да му я доведат. Тя прерязва гърлата и на тримата със сърп, след което бяга в гората. Третата версия разказва една малко по-различна история. По това време има значително случаи, когато османци се „ самопоканват “ в българските домове. Една вечер трима въоръжени отиват в дома на Рада и поискали тя да ги нагости и почерпи с ракия. С внезапен звук тя осведомила новодошлите, че това не е механа и ги подканила да изоставен парцела й. Когато те отказали, тя ги набила със тояга, която държала в едната си ръка. След този случай нямало по какъв начин да остане в родното си село.

Която и да е същинската причина, в последна сметка Рада бяга от вкъщи си и се причислява към четата на Вълчан челник. Смята се, че тя го прави предрешена като мъж и че нейна спътница е най-хубавата й другарка Пенка. Заради едрото им телосложение, в продължение на години никой от четниците не подлага на подозрение, че те са мъже. Едва след залавянето на Вълчан, истината става ясно. Част от хайдутите вземат решение да я последват и тя застава отпред на 70-75 души.  

Рада работи по време на Кърджалийските времена и съгласно сведенията главните й дейности са свързани със протекция на локалното българско население в региона на Търновско. Веднъж четата й обира кервана на богат сарафин. Дясната му ръка е отрязана, а благосъстоянието му е отнето със мощ. В по-късните десетилетия стартират да се носят митове измежду иманярите за несметни благосъстояния, скрити от смелата челник в местности в Централна и Западна Стара планина, свързани с нейните дейности. Днес те носят името й – „ Радина гора “, „ Радина планина “, „ Радини кули “ и други

Краят на Рада също е обгърнат в тайнственост. Според някои митове тя умира от дълбока напреднала възраст. Според други – откакто работи известно време като независим лидер, тя бяга във Влашко, с цел да се избави от сигурна гибел. Според трети – Рада губи живота си в стълкновение, покрай с. Пушево.

„ Излязла е бяла Рада

на планина, на ройнина,

та побила три байрака:

първи зелен, втори червен,

а пък трети – бяло сукно… “

Мерджан Рада е родена през втората половина на XVIII в. в село Мисилими (дн. Християново, Старозагорско). Когато достигнала възраст за женене, я задомили в с. Калена. Но още след първата зима, тя напуснала новият си дом. Какви са аргументите за това тя да избере пътя на хайдутството няма сведения. Едно е ясно – тя поема пътя на въоръжената битка и става първата известна жена челник в региона Загоре. Песни за нея са оповестени в съчиненията на Любен Каравелов. Според описанията тя е „ бяла “ – знак на хубост и непорочност. Също по този начин тя носи прякора „ мерджан “, което е арабската дума за корал и демонстрира нейната неотстъпчивост и неотстъпчивост.

Правилата, които тя постанова в четата си са строги. Всеки, който желае да постъпи в редиците й би трябвало да мине сполучливо редица трудности, които в началото самата Рада минава. Тя употребила и една особена, само че доста сполучлива тактичност, с цел да прикрива активността си. През пролетта и лятото, четата й работила и нанасяла тежки удари върху османската власт. С настъпването на есента, когато хайдутите се разпръсквали, Рада Мерджан отивала в някое село и се задомявала. Според легендите тя имала редица съпрузи, само че с нито един от тях не консумирала брака си. По този метод тя прикривала същинската си същина пред формалната власт, а когато настъпвала пролетта, тя още веднъж потегляла към гората и към своята тайфа.

Може да няма изобилни сведения за нейните съответни дейности през годините, само че краят на нейната кариера на челник е ясно разказан. Според сведенията османците я залавят жива в родното й село – Мисилими. Тя трябвало да бъде съдена в Одрин и по пътя за там, обезпокоени от буйния й манталитет, те оковали освен ръцете, само че и цялото й тяло, а краката й били заключени с железа под коня. В Одрин, присъдата й бързо била оповестена. Сложили я в чувал, жива и го зашили, след което я хвърлили в р. Марица и тя се удавила.

Красиви, мощни, целеустремени, жените-войводи заслужават да заемат почтено място наред с имената на своите братя по орис. Легендите ги обгръщат в загадъчност и романтика, делата им се помнят с десетилетия от локалните, а песните придвижват имената им във вечността.