От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Да си преподавател е не просто специалност, а предопределение. Към теб са отправени очите на цялата класна стая и се чака, че имаш подготвен отговор на всеки теоретичен или житейски въпрос. В твои ръце е силата да събудиш интерес и обич в своите възпитаници към познанието или с извънредно затворения си метод да ги отблъснеш вечно.

Това предопределение не е за всеки и не всеки път носи популярност и признателност. В епохата на Българското възобновление редица мъже и дами посвещават живота си на това да пробудят своя народ и да му оказват помощ да откри пътя към свободата. Една от първите дипломирани български учители е Анастасия Тошева.

Тя се ражда на 18.01.1837 година в Стара Загора в фамилията на Миху Каличков и Гана Маркова. Когато навършва десетгодишна възраст, родителите й я записват в локално учебно заведение при уважавания преподавател Паню Ангелов. Освен базови знания по четене и писане, Анастасия научава и гръцки език, който се преподава на по-напредналите възпитаници. След към година и половина, Анастасия приключва началното си образование в Калоферския манастир, където образованието се води от х. Анна, калугер на манастира.

Калоферски манастир

Анастасия се демонстрира като интелигентна и надарена ученичка и притегля вниманието на просветния деятел Захари Княжески. Той се завръща от Русия в България, с цел да обезпечи стипендии за избран брой възпитаници, които да получат приблизително обучение в Руската империя и по-късно да се завърнат като учители в българските земи.

През 1850 година Княжески се свързва с родителите на Анастасия и получава тяхното единодушие да я води в Одеса. Към Русия той повежда общо 5 деца: три момчета и две девойки – Анастасия и личната му племенница – Санда Милкова. Страхувайки се от османските управляващи, Княжески преоблича девойките в мъжки облекла и ги кара да употребяват подправени имена. Едва в Гюргево, достигайки влашка територия, на девойките е разрешено още веднъж да облекат рокли.

След още към месец пътешестване и изчакване на разнообразни инспекции на документи, децата доближават до Одеса. Там са посрещнати от локалната българска общественост, измежду които и фамозното семейство Палаузови. Момичетата са настанени в града и записани в локален девически интернат, а момчетата отпътуват за Петербург, където да продължат образованието си. По време на престоя си в Одеса, Анастасия се среща с редица известни български дейци и интелектуалци. Един от тях е Сава Филаретов, бъдещия основател на първото девическо учебно заведение в София, с който стават положителни другари.

Стара карта на Одеса от XIX век

Анастасия прекарва седем години в Одеса. Изучава всички съвременни всемирски науки, научава свободно съветски и френски и даже превежда няколко книги и текстове от френски на съветски език. За да не не помнят децата български, Захари Княжевски ги кара да живеят през лятото в села на бесарабските българи, където девойките да поддържат говоримия български език, който са почнали да не помнят, защото в пансиона им е позволено да приказват единствено на съветски и френски.

През 1857 година, откакто приключва цялостния курс на гимназиално обучение, Анастасия се връща назад в българските земи. В Стара Загора са посрещнати като герои – целият град се стича по улиците, с цел да ги поздрави. Организирано е особено тържество, всеки желае да види новите български учителки, които са се прибрали от далечна Русия.

През септември, същата година, Анастасия стартира да образова първите си 24 ученички. Успешното довеждане докрай на първата образователна година е помрачено от разразила се заразна болест, която в спомените си тя назовава „ зараза от гърлобол “. Много от девойките заболяват тежко и девическото учебно заведение бива закрито за шест години.

Година по-късно, на 15.XII.1858 година, Анастасия се сгодява за локалния търговец Тошо Тошев, с който се женят на 1.02.1859 година Оказва се, че седемте години образование в интернат не са подготвили Анастасия за живота на българска стопанка. В спомените си тя отбелязва, че на дамите в пансиона е била неразрешена всякаква домакинска работа, а връзката с прислугата се е наказвала с неодобрение и привързване на специфичен парцал към облеклата като знак за срам. Благодарение на поддръжката, която получава от фамилията на брачна половинка си, Анастасия съумява да усвои тънкостите на семейството, а през декември 1859 година на младото семейство се ражда и първото им дете – бъдещият военачалник Стефан Тошев.

През 1863 година обстановката в Стара Загора постанова още веднъж да бъде отворено девическо учебно заведение. Причината за това е появяването на протестантски мисионери, които отварят лично девическо учебно заведение с разрешение на османските управляващи. Притеснени да не би дъщерите им да се подведат по „ сатанинската разкол “, старозагорци се примолват на Анастасия да се върне в класната стая. В последна сметка, на 25.VIII.1863 година отваря порти девическото класно учебно заведение към църквата „ Св. Никола “.

Църква „ Свети Никола Чудотворец “ – Стара Загора

През идващите месеци сред православното и протестантското учебно заведение стартира открита омраза в опит за привличане на учениците от града.  Използвани са всички средства – от беседи върху Евангелието до чупене на прозорци на учебната постройка. Местната българска общественост застава зад учебното заведение на Анастасия Тошева. Славата му бързо се разнася и в него постъпват възпитаници от разнообразни краища на България, включително и Райна Футекова от Панагюрище – бъдещата героиня от Априлското въстание.

През 1865 година Анастасия Тошева, дружно с настоятелството, основава сдружението „ Майчина Грижа “, което да поддържа по-бедните възпитаници и да подкрепи тяхната самоподготовка. В него се включват редица видни дами от старозагоското общество, които обезпечават дарения за учебното заведение и учениците. Условията на работа са тежки – класните стаи се обитават в избата под мъжкото класно учебно заведение. Анастасия се разболява тежко от непрекъснатата влага и мраз и пропуща образователната 1866 година по гледище на старозагорския доктор доктор Христов, който я праща да се лекува в с. Елена.

Година по-късно тя се връща на работното си място. През 1867 година с дарения на локалното население, в квартал Акарджа, е издигната нова, по-голяма постройка, в която е преместено учебното заведение, което към този момент е повишено до три цялостни класа. Отново с помощта на дарения, няколко от учениците на Анастасия са изпратени да завършат гимназия в Белград, с цел да се върнат като бъдещи учители. Междувременно, Анастасия вкарва в образователния хорариум предметите химия, биология и нравственос. През 1869 година приключва първия випуск от възпитанички. Много от тях на собствен ред стават учителки в разнообразни краища на българските земи, в това число във Велес, Охрид и Ниш.

През 1870 година кариерата на Анастасия Тошева ненадейно е прекратена от обществен скандал, в който се замесва нейното име. След поредност от измами, една от другите учителки заплашва, че ще напусне учебното заведение, защото не желае повече да преподава дружно с госпожа Тошева. Анастасия незабавно подава оставка, която е призната, а уволнението й е написано на откъснато от тетрадка листче, съдържащо единствено едно изречение и подписа на трима настоятели – останалите отхвърлят да го разпишат.

Буквално две седмици по-късно, на 15.04.1870 година от Габрово идва делегация от учебни настоятели, които я уговарят да стартира работа в тяхното девическо учебно заведение. Анастасия склонява и отпътува за Габрово, където дружно с още две учителки се захваща, както тя показва в спомените си, „ да повдигнат учебното заведение до висотата, която заслужава, сходна с тази на мъжкото учебно заведение “. И тук Анастасия бърза да сътвори благотворително сдружение – „ Майчина Любов “, което да поддържа учениците.

Тя открива и девически интернат, в който се настаняват девойки от всички краища на българските земи, които са привлечени от славата на габровското девическо учебно заведение. Анастасия влага доста труд и грижи в ръководството на пансиона и благотворителното сдружение и обезпечава опция за образование на десетки девойки, които при други условия не биха имали късмет да се учат. Сред първият випуск, приключил под нейно управление е и Тота Венкова – след това първата жена-дипломиран доктор в историята на България.

През 1876 година нови здравословни проблеми и безсилие от работата карат учебния доктор да освободи Анастасия Тошева от работа. Тя се прибира в Стара Загора за отмора и възобновяване, само че ориста има други проекти за нея и фамилията й. През пролетта на 1877 година Русия публикация война на Османската империя. През юни съветските войски влизат в Стара Загора и освобождават града.

При посрещането на армията Анастасия води женската делегация и се среща с генералите Гурко и Столетов, както и с великия княз Николай Николаевич. Радостта на старозагорци е ефимерна – безусловно дни по-късно, съветските сили се изтеглят, преследвани от многочислената войска на Сюлейман паша. Османските войски завладяват града и вземат решение да го трансфорат в образец за наставление – Стара Загора е изпепелена, а огромна част от популацията й – ок. 12-15 000 души, са избити.

Семейство Тошеви бяга към Габрово, а от там – в Търново. Тук Анастасия е поканена да води курсове по съветски език към девическото учебно заведение, а в свободното си време служи като здравна сестра. Междувременно, най-големият й наследник Стефан бяга, и възползвайки се от съветския, теоретичен от майка си, се записва доброволец в Опълчението. В писмо до майка си написа, че не може да се върне без да отмъсти на турците за стореното в Стара Загора. Този избор ще предопредели кариерата му – още през декември 1878 година Стефан е признат в първия випуск на Военното учебно заведение в София.

Зимните месеци, които носят победа за Русия и независимост за България са трагични за семейство Тошеви. През декември 1877 година до момента в който лекува заболели, Анастасия се разболява от тиф. Изпада в кома и се буди дни по-късно, а здравето й в никакъв случай не се възвръща изцяло. През март 1878 година фамилията се готви да се върне в Стара Загора, само че заради тежките зимни условия Тошо Тошев получава мозъчно инфектиране и умира. Останала сама с по-малките си деца – Светослав и Марийка, Анастасия и майка й Гана, която е пристигнала в Търново, отпътуват назад за Стара Загора.

По пътя Марийка, която също се разболява от тиф, умира в ръцете на майка си. В спомените си Анастасия сбито отбелязва „ дребното ми дете, заболяло от тифоз, умря в ръцете ми на коня; закопахме го до едни колиби, Маневци (дн. с. Маневци), неопято и продължихме пътя си. “ Завръщането в Стара Загора не носи разтуха – градът е срутен до основи, локалното население живее сбутано в дребното оживели турски къщи, в които по няколко души, от време на време цели фамилии, разделят една единствена стая. Анастасия заживява дружно със фамилията на сестра си.

Стара Загора след опожаряването

През юни 1878 година Анастасия е потърсена от началника на краткотрайното съветско ръководство – княз Дондуков, който я изпраща в Киев да докара българки, приключили локалния девически колеж, с цел да се включат в построяването на новото българско обучение. Това предписание дава опция на Анастасия да се откъсне от тежкото състояние в Стара Загора. По време на престоя си в Киев се среща и с един от значимите църковни дейци на българското Възраждане – архиепископ Йосиф Соколски.

След завръщането си в България, Анастасия взема решение още веднъж да се заеме с преподаване, с цел да устоя двамата си сина. Пише до габровското настоятелство, откъдето й оферират да работи за 12,000 гроша годишна заплата (през 1880 година грошовете са сменени с левове при съответствие 1:5  – т.е. заплата й става 2400 лв. тогавашни пари). Госпожа Тошева преподава на новото потомство възпитаници в продължение на три години, които тя дефинира като спокойни и щастливи.

През лятото на 1881 година, Йоаким Груев, шеф на просвещението на Източна Румелия, я кани да стане шеф на Старозагорската девическа гимназия, която се открива същата година. Новата задача е колкото почтена, толкоз и сложна. Първоначално учебното заведение се обитава в една турска къща, а Анастасия би трябвало да се учи в придвижване по какъв начин се провежда деловодство и регистри на образователно заведение, да управлява административните въпроси и по едно и също време с това да преподава по 21 образователни часа на седмица. През 1882 година е издигната специфична общинска постройка на учебното заведение. В нея е основан интернат за възпитаници, който също е подложен под отговорността на госпожа Тошева.

Анастасия Тошева остава отпред на старозагорската девическа гимназия до 1892 година Отново по съвет на лекарите, тя моли да бъде освободена от работа и пенсионирана – молба, която е задоволена от Министерство на образованието. В спомените си отбелязва две паметни за нея събития. През 1906 година тя участва на честването на 25 години от основаването на Девическата гимназия в Стара Загора и е горда от това да види осъществили се плодовете на труда й.

През 1910 година Народното събрание приема нови закони, с които месечната й пенсия се редуцира на половина. Българската страна се възползва от ниския приход на учителите през османското господство, с цел да регистрира по-ниски пенсии на база общото възнаграждение, което са получили през живота си. Оказва се, че госпожа Тошева, която е посветила над 28 години на българското обучение, би трябвало да върне на страната 960 тогавашни лв. (размерът на 8 пенсии), които „ милостиво “ са разсрочени на вноски от по 40 лв. месечно, които седемдесет и четири годишната жена се надява да доживее да изплати, когато разгласява спомените си през 1911 година

Анастасия Тошева доживява да види присъединяване на сина си Стефан в двете Балкански Войни и в Първата Световна война. Дори и след пенсионирането си, продължава да се занимава с просветителска активност и превежда голям брой книги от съветски и френски. Смята се, че за близо тридесетте й години като преподавател образова над 6000 деца. Умира на 8.02.1919 година През 1985 година в нейна памет община Стара Загора учредява премия „ Анастасия Тошева “, която се присъжда за високи заслуги в областта на образованието.