От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Първите частни детективи се появяват близо половин век преди великият детектив Шерлок Хоумс да произнесе „ Елементарно, драги ми Уотсън “. За татко на актуалната криминалистика и създател на първата частна детективска адвокатска фирма през 1833 година се счита Йожен Франсоа Видок. Той е удивителна персона – някогашен нарушител, трансформирал се в необикновен следовател, вдъхнал живот на литературни облици, герои в творби на Едгар Алан По и Оноре дьо Балзак. Модата се придвижва бързо оттатък океана. През 50-те години на XIX в., шотландският бежанец Алън Пинкертън основава в Съединени американски щати своя национална детективска организация.

Неговите хора са освен умели детективи, само че и шпиони. Той и сътрудниците му взимат интензивно присъединяване в събитията към Гражданската война (1861-1865). С времето организацията става една от най-големите и известни частни правни и охранителни организации в международен мащаб, а от края на XIX в. стартират да ги наемат, с цел да наблюдават от близо работата на профсъюзите. Това, което отличава организацията още през цялото време от други нейни събратя на европейския континент е обстоятелството, че те наемат дами за детективи и шпиони.

Алън Пинкертън в ляво.

Алън Пинкертън изпреварва своето време и бързо осъзнава, че за избрани деликатни задачи е доста по-успешно да бъдат инфилтрирани дами. Една от неговите агентки оставя дълготраен отпечатък в историята освен като дамата, отворила вратите на дамите в детективската специалност, само че и като индивида, съумял да разкрие скрит план, избавил живота на американския президент Ейбрахам Линкълн.

Самият Пинкертън я разказва като „ тактична, извънредно ловко преценяваща човешкия темперамент, с вродена вътрешен глас да отгатва претекста на причинителя и притежаваща рядкото качество да бъде дискретна “. За нейният разум могат да се открият суперлативи като „ брилянтна “ и „ скъпа в работата “. Нейната просветеност и изключителни качества са повода, Пинкертън да реши да наема още дами и по този метод да ги допусне в считаната до тогава за мъжка специалност.

Кейт Уорн не е красива и външният й тип не притегля излишно внимание. Еднакво добре се дегизира и като дама, и като мъж. Има кестенява коса и тъмносини очи, които „ изпепеляват “ събеседника. Съществуват спекулации, че на някои от непокътнатите ранни фотографии на детективска организация Пинкертън може да се види самата тя, предрешена като млад благородник или боец. Във висшите кръгове на обществото тя остава като „ Мис Чери “, очарователната дама от Юга, на която всеки е подготвен да разкрие мислите си.

Кейт Уорн се ражда през 1833 година в гр. Ерин, в графство Чемунг, Ню Йорк. Семейството й е доста оскъдно и на нея й се постанова да стартира работа още от ранна възраст. В началото тя работи като прислужница в домовете на заможните жители в града. Няма информация дали е приключила учебно заведение. Типично за това време, Кейт се дами доста ранно, може би преди да навърши 18 години. И също толкоз ранно тя остава вдовица, след по-малко от четири години брак. Със брачният партньор й нямат деца. Така на 23 години, тя се оказва вдовица, без личен приход, обучение или финансова поддръжка от фамилията си. В търсене на по-добри условия за месторабота, Кейт се мести в Чикаго.

В тези години градът се издига като един от процъфтяващите търговски центрове. През него минават значими железопътни направления, аграрни артикули и манифактурни произведения. Малко откакто идва, Кейт вижда реклама във вестника на Чикаго, че детективска организация Пинкертън си търси детектив. За страдание не са останали дневници или персонални бележки за какво тя е впечатлена от тази специалност и взема решение да кандидатства, само че е реалност, че един прохладен късен следобяд на 1856 година мис Уорн почуква на вратата на адвокатската фирма и упорства да приказва персонално с господин Алън Пинкертън. Самата компания се състои от 9 мъже и когато Кейт потропва на вратата, първата реакция на Алън е да я попита дали е пристигнала за позицията „ секретарка “.

За тази тяхна първа среща научаваме от непокътнатите архиви на организацията. Уорн обаче се показва и му дава отговор, че идва да кандидатства за позицията „ детектив “. Алън е меко казано изумен и споделя, че за тази позиция не се наемат дами. Тук Кейт му апострофира обяснявайки в елементи за какво счита, че една жена би била потребна в тази сфера. По нейни думи е доста по-лесно една дама да отиде тук-там, където мъжкото наличие не е разрешено и по този метод да се добере до информация, която те другояче няма по какъв начин да съберат. Тя му изяснява, че може да се сприятелява със съпруги, любовници или други близки от женското обграждане на даден мъж, който наблюдават и по този метод да извлече това, което й е належащо.

Също по този начин тя натъртва на някои присъщи за дамите качества – това да виждат и най-малките детайлности. Макар цялата тази защита да е забележителна, това което тормози Пинкертън е, че във физическо отношение Кейт не е равна на мъжете от адвокатската фирма. Веднъж един от сътрудниците му тича зад една карета над 10 благи. Въпреки това Алън взема решение да я наеме. По-късно той написа: „ Истина е, че това бе първият сходен опит, само че ние живеем в прогресивна ера и в прогресивна страна, по тази причина взех решение най-малко да опитам. “

Само два дни откакто я наема, Пинкертън слага на Кейт първата й задача и доста скоро схваща, че е взел вярното решение. През идващите няколко години, Кейт влиза в разнообразни облици и от време на време работи под прикритие в продължение на месеци. В един от случаите тя се показва за врачка, с цел да извлече информация от обвинен, пристрастен по окултното. В различен – тя се сприятелява със брачната половинка на обвинен в ликвидиране и съумява да открие улики в дома на фамилията.

Големият й пробив обаче идва през 1858 година, когато на нея е поверен случая с изчезнали средства от огромната инвеститорска компания „ Адам Експрес Къмпъни “. От касата на компанията изчезват 50 000 $, която е огромна за времето си сума. Представяйки се за заможна дама от Юга, на име Мадам Имберт, която крие страшна загадка, че брачният партньор й е в пандиза за имитация, Кейт съумява да се сприятели със брачната половинка на основния обвинен – г-Марони. Събирайки значими материални доказателства против него, той бива наказан на 10 години затвор и сумата от 40 хиляди $ е възобновена на компанията.

Благодарение на този случай, Алън взема решение да влага средства в основаването на женски подотдел във компанията си. Начело на него слага Кейт. Мис Уорн е и индивида, който персонално ги образова. Сред тях личат имената на Хати Уолтън, която шпионира силите на Конфедерацията, скулпторката Вини Риъм, която разузнава тайните на Белия дом и Мис Бейкър, която открива проектите на Конфедерацията за ново въоръжение и ги унищожава.

Един от най-големите случаи в кариерата на Кейт Уорн е от 1861 година Тогава новоизбраният президент Ейбрахам Линкълн възнамерява да пътува от вкъщи си в Спригфийлд, Илинойс до Вашингтон с трен, като по пътя стопира в основни градове и се среща със своите гласоподаватели. Един от служащите в жп компанията предизвестява Пинкертън, че се готви скрит план против президента и най-вероятно покушението ще бъде осъществено по време на това няколкодневно пътешестване. Алън включва най-хубавите си сътрудници да работят по случая и несъмнено – Кейт Уорн.

Тя се внедрява във висшето общество в Балтимор, Мериленд, под името Мис Барли – богата южнячка, носеща черно-бяла розета на роклята си, знак на отцепниците, които са съперници на политиката на Линкълн. Скоро тя набира известност из висшите кръгове на Балтимор и се сприятелява със съпругите и дъщерите на евентуалните конспиратори. По-късно Пинкертън написа, че информацията, която тя съумява да събере е скъпа.

Друг детектив от организацията се внедрява в едно от тайните мъжки общества в Балтимор, водено от италианеца-анархист Киприано Фернандина. Те схващат, че проектът планува, когато влакът на Линкълн дойде на 23 февруари в Балтимор, благодарение на локалната полиция, конспираторите да стрелят и по-късно да се измъкнат неусетно. Тогава Пинкертън изпраща Кейт в Ню Йорк да се срещне с делегацията на Линкълн и да ги предизвести за покушението.

Въпреки всички разкрития, Линкълн споделя, че няма да промени срещите си във Филаделфия и Харисбърг. Тогава Алън и Кейт измислят остроумен проект, в който са отдадени единствено те, президента и някои от най-приближените му хора. След събранието в Харисбърг Линкълн е превдварително решен на сакатия брат на Кейт Уорън и скрито качен на влака за Балтимор. Когато идва рано сутринта в града, неговият вагон е заменен с различен и прикачен към влака за Вашингтон. Така новоизбраният президент съумява да дойде незасегнат в града.

Случаят остава в историята като „ Заговора от Балтимор “. След него Пинкертън е назначен за шеф на новата държавна организация: Тайните служби. Той продължава да работи с Кейт. По време на Гражданската война, той я инфилтрира в Тенеси, където тя събира информация за Конфедерацията, представяйки се за богата дама от Юга. По-късно е извършва със същата задача в Мериленд, Вирджиния и Вашингтон.

Изпълненият с боязън и мистерии живот на Кейт обаче приключва дружно с Гражданската война. През 1868 година тя се разболява тежко от пневмония и умира едвам на 35 години. Тя е била на детективска работа в продължение на 12 години, където не просто става един от най-хубавите сътрудници на Алън, само че и негов непосредствен другар. Той я изпраща в сетния й час и по-късно се грижи останките й да бъдат положени в закупения от него имот в гробището Грейсленд, в Чикаго. Там се погребват всички сътрудници на детективската компания. Веднага след гибелта й, Пинкертън е подложен на рецензия от страна на останалите мъже-агенти. Те упорстват да се закрие дамското крило, защото специалността не била за дамите, а също по този начин, съпругите на някои от тях ревнували, че те работят с толкоз „ рискови “ и „ освободени “ дами. Пинкертън отхвърля и не се поддава на провокациите.

Макар Кейт Уорън да поставя основите за появяването на нежния пол в службите на реда, дамите извървяват дълъг път преди да бъдат признати от своите сътрудници и от обществото. В края на XIX – началото на XX в. занапред стартират да се наемат дами в редиците на полицията, а едвам през 1985 година е назначена първата жена шеф на огромно полицейско ръководство в Съединени американски щати. Днес към 73 000 дами са част от американските полицейски сили, което възлиза на едвам 11% от общия брой на чиновниците на реда.