От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Хилъри Клинтън е жена, чието име е тясно обвързвано със актуалната американска история. Тя е брачната половинка, на която всички съчувстваха след аморалното държание на половинката й. Политикът, който беше назначен за държавен секретар по време на Гражданската война в Либия (2011). Човекът, чийто авторитет бе опетнен при избухналия имейл скандал през 2015 година Хилари е и първата дама, номинирана за президент от името на огромна политическа мощ – Демократическата партия. Тя обаче не е първата американка, която се кандидатира за президент на Съединени американски щати. Поколения дами, също като нея,       тестват своя шанс, политически усет и борбеност, пробвайки се да влязат в Овалния кабинет. Началото на този блян към най-високия пост в страната е положено от една спорна персона в далечната 1872 година

Във вътрешнополитически проект втората половина на XIX в. е белязана от едно мощно и ново за времето си придвижване за пълноправие на дамите. В разнообразни точки по света, нежната половина на човечеството стартира да се бори за правото да бъде чут нейния глас. Появява се така наречен придвижване на „ суфражетките “, което се бори за приемане на равни политически и стопански права с тези на мъжете. В Съединени американски щати се основава така наречен „ Партия за пълноправие “, чието друго название е „ Партия на народа “, която освен се пробва да издигне избрани дами в политиката, само че също и някои представители на афро-американската интелигенция.

На 10 май 1872 година точно тази партия издига името на една жена, чиято известност измежду американския публичен хайлайф е много противоречива. Тя е освен първата дама претендент за президент на Съединени американски щати, само че и първата жена притежател на сполучлива брокерска компания на Уолстрийт в съдружничество със сестра си. Автор на голям брой публикации, покровител на свободната обич и едно от водещите имена в американското суфражетско придвижване – Виктория Уудхъл е дама, оставила своя отпечатък в историята на Щатите.

Началото на славния й живот обаче е орисано от доста мизерия и болежка. Виктория Клафлин се ражда на 23 септември 1838 година в дребното градче Хоумър, щата Охайо. Тя е седмото от 10 деца в фамилията на Рокси и Бък Клафлин. Някои от биографите на фамилията разказват живота на оживелите до зрялост 6 деца в фамилията като покруса в жанр Дикенс. Рокси Клафлин е необразована стопанка, увлечена по спиритуализма, а Бък Клафлин е малък шарлатанин, с незадълбочено юридическо обучение, който се занимава с бизнес с подправени реклами и артикули.

Децата израстват в последна беднотия и в своите мемоари техни съседи ги разказват като „ диви “, „ мръсни “ и „ гладни “. От голям брой източници също по този начин е известно, че бащата е извънредно нападателен и е злоупотребявал с децата физически. Виктория е записана да учи чак когато е на 8 години и действително рядко посещава учебно заведение в продължение на 3 години преди дефинитивно да бъде спряна от родителите си.

В своите търсения по какъв начин да припечелва пари, Бък Клафлин подпалва фамилния дом и се пробва да завоюва застраховката от него, само че не се получава и фамилията е изгонено от Хоумър. Тогава бащата взема решение да трансформира дъщерите си в известни медиуми. По това време както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати е необятно публикувано течението спиритуализъм и в Ню Йорк работят три известни дами, наречени „ Сестрите Фокс “, които построяват цяла кариера с помощта на своите сеанси. Бък взема решение, че и неговите деца би трябвало да поемат по този път и през 1852 година стартира да реклами спиритуалните умения на Виктория и най-малката й сестра – Тенеси, която е едвам на 7 години. Този негов проект за замогване се оказва печеливш и двете девойки стартират да устоят фамилията, добивайки известна известност освен като предсказателки на бъдещето, само че и като лъже-чудодейни лечителки.

На 23 ноември 1853 година, 15 годишната Виктория Клафлин става брачна половинка на лекар Кънинг Уудхил, който среща, когато той я лекува. Би било отлично в случай че той е рицар на бял кон, избавил оскъдно и нещастно момиче, само че в реалност се оказва не по-лош от татко й. Скоро Виктория схваща, че Кънинг е тежък пияч, който намира развлечение в голям брой извънбрачни афери. Двамата имат общо две деца, единствените, които Виктория има през живота си – наследник Байрон и щерка Зулу. Момчето е бавноразвиващо се, защото до момента в който е малко при тежък разгулен припадък, татко му наранява главата му.

Сестра му израства като добродушно и мъдро дете. По-късно Зулу работи като публицист в периодическите издания на майка си. Тя по този начин и не основава семейство. През 1860 година фамилията се мести в Ню Йорк, където Виктория още веднъж стартира да работи като медуим дружно със сестра си Тенеси. Те непрекъснато се местят от град на град, с цел да не бъдат разкрити измамите им. В края на 1864 година Виктория съумява да се разведе със брачна половинка си, само че резервира фамилното му име – Уудхил.

Оттук нататък живота на Виктория се развива възходящо. През 1866 година тя среща и се дами за полковник Джеймс Харви Блъъд, който е деец от Гражданската война (1861-1865). Виктория и сестра й Тенеси стартират да провеждат литературни кръжоци и сбирки, в които се разясняват и наболели въпроси като правата на дамите и правото на свободна обич. Въпросът за правото на независимост в персоналните взаимоотношения е значим за Виктория. Паметна остава една нейна тирада, която тя държи през 1871 година, известна като „ Речта Стийнуей “, поради мястото, където се организира полемиката.

В тази своя тирада Виктория споделя, че „ Имам неотменното, конституционно и непроменяемо право да обичам, който си желая и колкото дълго искам, да променям своите желания даже всеки ден в случай че реша и никой бил той човек или закон, няма правото да се намесва в моя избор. “ Според Уудхил не е почтено обществото да толерира мъжете, които намерено демонстрират своите любовници и парадират с това, а в същото време да ругатни дамите, даже в случай че те решат да се разделят със брачен партньор, който оказва физическо принуждение над тях.

По същото време Виктория и Тенеси стават персонални медиуми на известния корабен магнат Корнелиус Вандербилт. По това време той е към 70-годишен и се пробва да се свърже с духа на умрялата си брачна половинка. Злите езици приказват, че той даже стартира спекулация с по-малката сестра – Тенеси. Макар интимните връзки сред Вандербилт и сестрите да не са изцяло ясни, факт е, че той им има цялостно доверие и стартира финансово да поддържа техните инициативи. През 1870 година с негови средства е открита брокерската адвокатска фирма „ Уудхил, Клафлин и компания “ на Уолстрийт.

Двете сестри се оказват изключително положителни финансови спекуланти и за малко време натрупват солидно благосъстояние. Те даже поучават своя покровител Вандербилт, който с помощта на тях реализира няколко сполучливи  борсови удара. Съвсем естествено конкуренцията не е очарована от това дами да се „ бъркат “ във финансовите въпроси и постоянно стартират да се появяват обидни карикатури на двете сестри в периодическия щемпел. Въпреки това двете дами остават известни като „ кралиците на финансите “ и „ омагьосващите брокери “.

Скоро Виктория и Тенеси вземат решение да влагат в собствен личен вестник и по този начин се появява –  „ Клафлин Уикли “ (Claflin Weekly). На неговите страници излизат материали в поддръжка на придвижването за права на дамите и на теми-табу като прокламирането на „ свободната обич “, половото обучение, легализирането на проституцията, контрола над раждаемостта, спиритуализма и други В „ Клафлин Уикли “ също по този начин се помества първият британски превод на „ Манифестът “ на Карл Маркс.

Макар и подкрепяща с цялостна мощ придвижването за права на дамите, Виктория Уудхил не е приветствана с необятно отворени прегръдки от известни феминистки като Катрин Бийчър, Сюзан Б. Антъни и Изабела Бийчър Хукър, нито от именити писатели като Хариет Бичър Стоу. Тези дами считат възгледите и дейностите на Виктория за прекомерно демократични и неконвенционални. Уудхил твърди, че според 14-тата и 15-тата корекция на конституцията, дамите също имат право да се кандидатират за политически постове, защото в тези документи на никое място не се загатва пола на претендентите, затова не изключва и дамите.

Скоро след „ Речта Стийнуей “, Виктория афишира своята кандидатура за президент. За да скандализира обществото още повече, за собствен вицепрезидент тя показва известния герой против аболюционизма от афро-американски генезис – Фредерик Дъглас. Обществото е скандализирано. Започват да се появяват карикатури, в които Уудхил е изобразявана като дявол, който се пробва да примами покорните дами към пъкъла, само че те избират да носят цялото си задължение на гърба си, единствено и единствено да не тръгнат по нейния неприятен път.

В своята предизборна стратегия Уудхил се афишира за последовател на равното облагане с налози, свободна търговия, обществена политика в поддръжка на безработните, единна валута и възбрана на монополите. Виктория помества своята кандидатура за президент на страниците на „ Клафлин Уикли “, казвайки, че „ Докато други представителки на моя пол, посветиха живота си на кръстоносния поход против законите, оковаващи дамите в тази страна, аз отстоях своята персонална независимост…докато други търсеха да покажат, че дамите не са по-нисши от мъжете, аз смело излязох на политическата и икономическата сцена и упражних правата, които към този момент притежавах. “

Без поддръжка от суфражетките и от обществото неуспехът на цялата акция е съдбоносен. Въпреки това политиците се опасяват от въздействието й и няколко месеца преди изборите Виктория е задържана в обвиняване за изпращане на нецензурирани материали по пощата. Повод за това е серията й от разкриващи материали за противозаконната връзка сред преподобния Хенри Уорд Бийчър и омъжената суфражетка Елизабет Ричардс Тилтън. Тази спекулация е един от най-големите кавги по това време. Виктория Уудхил посреща изборния ден в пандиза. Не са непокътнати данни какъв брой гласове е получила Уудхил по време на изборите. Някои откриватели оспорват и дали изобщо тя може да се смята за законна кандидатура за президент, защото изборите се организират няколко месеца преди тя да навърши 35 години, което е долната възрастова граница за претендент.

След тези политически неуспехи и финансово задлъжняване, Виктория и брачният партньор й се развеждат. По същото време умира и остарелия покровител – Вандербилт. Дали, поради връзката сред него и сестрите или от боязън, че те са част от наследството му, само че най-големият му наследник, подкрепя финансово Виктория и Тенеси с по към 20 000 $ (дн. валута), с които те отначало започват живота си в Лондон. Виктория стартира да изнася лекции в Лондон на тематики свързани с битката на дамите за пълноправие и свободната обич. По време на една от тези лекции, тя притегля вниманието на банкера Джон Мартин. По-късно и макар митингите на фамилията му, двамата подписват брак.

След сватбата Виктория продължава да се занимава с публицистика и в интервала 1892-1901 издава списание „ Хуманитаристика “. В него тя продължава да поддържа придвижването на суфражетките и разнообразни други дела, само че се дистанцира от някои свои радикални визии от младостта. След гибелта на брачна половинка си тя прекъсва дейната си работа и се отдръпва в провинцията, където доживява старините си и издъхва на 88 години на 9 юни 1927 година

Може да се каже, че концепциите на Виктория Уудхил изпреварват времето си. Обществото не е готово за дами финансови акули, претенденти за президент, камо ли за чернокожи вицепрезиденти. Твърдият й темперамент, кален по време на тежкото детство и младежките години, обаче постоянно съумява да изправи Виктория на крайници, макар поредицата от триумфи и провали в живота й. През 2001 година тя е призната в „ Националната зала на славата на дамите “, където и през днешния ден може да се прочете името й като първата жена претендент за президент на Съединени американски щати.

Снимки: Wikipedia