„Лошите момичета“ на историята: Баба Неделя – Първата учителка в София
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.
Годината е 1869 година, мястото – Велес. В продължение на месец, две дами, под прикритието на нощта везат едно неизмеримо знаме. На него е изобразен лъв, ушит от алена коприна, а с бели букви от горната страна е написано – „ Свобода или гибел “. Поръчението за неговата изработка идва не от кого да е, а от самият Апостол на свободата – Васил Левски. Ако те бъдат разкрити – най-малкото ги чака затвор. Нощите минават, а знамето става все по-голямо. Една вечер при тях идва хазяинът им Георги Колев, който им оповестява, че те са предадени и един от чорбаджиите е уведомил османските управляващи за тяхното начинание.
Те разполагат с доста малко време да измислят по какъв начин да се измъкнат от тази обстановка. Тогава им хрумва смела концепция. Те изрязват надписа от знамето, а самият лъв заковават върху портрет, който виси окачен на стената. Бунтовническите думи, дружно с една песнопойка скриват в ботуши. След това двете дами сядат и всяка взима книга в ръка, правейки се, че четат, а сърцата им „ играят ръченица “.
Когато турските управляващи идват, те стартират непосредствено с обвиняването и претърсват цялата квартира радикално. Нищо не намират, само че се заглеждат в картината на стената. Когато питат какво изобразява, дамите им дават отговор, че е куче. Османците се усъмняват, само че двете най-спокойно им споделят, че те не са изучени и дотолкоз могат да извезят куче върху плат. Така им се разминава, най-малко първия път.
По-късно след непрекъснато доносничене, по-възрастната от двете е отведена в Солун за разпити, само че като цяло обстановката утихва и те се разминават със пандиза. Двете дами са майка и щерка, които посвещават живота си на българското просветно дело и със своя труд се включват в битките за национално избавление. Майката е добре позната на жителите на Велес. Тя е толкоз учена, че още на млади години, към нея се обръщат с уважение, назовавайки я „ баба “, поради нейните знания и мъдрост. Тя остава в историята точно с обръщението баба Неделя – първата жена преподавател в София и една от видните дами в родната ни история.
Животът на баба Неделя стартира в Сопот. Там на 13 август 1826 година тя се ражда в дома на Делю. Тя е втората му щерка. Още от дребна Неделя демонстрира мощно увлечение към ученето и по тази причина фамилията взема решение да я изпрати да се образова при по-голямата си сестра – Теофания, която е калугерка в Сопотски манастир. Тази света обител е и мястото, където години по-късно е ръкоположен за дякон Васил Иванов Кунчев от Карлово, приемайки името Игнатий, а Иван Вазов черпи ентусиазъм за своя разказ „ Под игото “. По времето, когато Неделя отива в манастира, в него има основано килийно учебно заведение и певческа школа. Там тя се учи на четене, писане, история и географии. Когато пристигнало време част от възпитаниците да заминат и да продължат своето обучение в Русия, Неделя не била измежду избраниците, защото нямало кой да я предложи, а фамилията й не разполагало с огромни средства.
Съдбата обаче я среща с нейната огромна обич – брачният партньор й Петко Караиванов. Той е търговец от Сопот. Занимава се с покупко-продажба на гайтани и произведения от стъкло. Негов дядо е прочут локален бунтовник – Караиван. Петко и Неделя се радват на благополучен брак, който за жалост трае доста малко. Докато тя е бременна с шестото им дете, той отпътува за панаира в Пирот. Точно тогава в града върлува холера, която го поваля и единствено за едно денонощие той издъхва. Тъй като децата му са дребни, фамилният бизнес отива при неговия брат и съучастник – Христо.
Много млада Неделя остава вдовица и на гърба й пада отговорността за изхранване на децата й. От терзания майка й умира скоро след брачна половинка й и по този начин тя остава да се оправя сама. В последна мизерия и апетит, Неделя е принудена да даде едно от децата си, което е едвам на годинка, на търговеца Христо Апостолов от Пловдив, който да се грижи за него. Въпреки голямата болежка и страдалчество, тя продължава с всички сили да се грижи за останалото домочадие. Научава се на ръкоделие и стартира да създава икони.
След няколко години, когато продава своя икона тя се среща с Найден Геров, който по това време е съветски вицеконсул в Пловдив. Очарован от нейните изкусни умения те се заговарят и той схваща, че тя е освен умела с иглата, само че и доста начетена. По негова рекомендация тя е поканена да стане учителка в новобългарското учебно заведение в София.
То е основано с помощта на финансовата поддръжка на известния търговец Иван Денкоглу, а по това време негов шеф е Сава Филаретов, ученик на Московския университет. По същото време взаимното учебно заведение се преустройва в класно, а през 1858 година към мъжкото учебно заведение е намерено девическо. Именно за него е поканена за преподавател Неделя. Преди да замине тя оставя едно от децата си при вуйчо му, най-голямата си щерка изпраща да учи в Пловдив, а самата тя отпътува с останалите три деца.
Както разказва и в спомените си, началото на нейната преподавателска активност е мъчно. Тя по едно и също време преподава и се учи от по-опитните преподаватели – М. Боботинов и Г. Антонов. Неделя преподава в София в продължение на три години, след което се мести в Самоков. По това време тя е заделила задоволително пари, с които да откупи даденото си дете и по този начин фамилията най-сетне се събира. За страдание, скоро е сполетяно от нова покруса. Неделя омъжва най-голямата си щерка за възрастен вдовец, а момичето е влюбено в различен. Скоро след сватбата тя се разболява и умира едвам на 22 години. Неделя още веднъж не се оставя на болката, а продължава с просветителското си дело.
Тя отпътува за Прилеп, дружно с другата си щерка – Станислава. Там за първи път отваря порти българско девическо учебно заведение и Неделя е една от първите учителки в него. Борбата за българско обучение в Македония е изключително тежка. От една страна българската общественост страда от своеволията на Гръцката патриаршия. В своите мемоари щерка й записва думите на майка си: „ Ех, сподели мама, ще пристигна време, когато българите не ще се плашат от владишкото афоризмо, което е незаконно, а и държавното управление ще престане да слуша гръцките клюки. “ От друга страна, българите са по-склонни да събират средства и да се застъпват за учебните заведения за момчета. Неделя се бори както с съответните ограничавания, налагани от властимащите, по този начин и с предразсъдъците на личните си сънародници. Тези години са разказани от щерка й още веднъж като изпълнени с апетит и мизерия. Въпреки това, Неделя не се отхвърля. Както споделят локалните и на нея, а години по-късно и на щерка й – в случай че си тръгнете – учебното заведение ще затвори порти.
На 11 май 1865 година с помощта на напъните на баба Неделя за първи път в Прилеп се празнува празника на светите братя Кирил и Методий. Събитието е толкоз огромно, че даже има поместена дописка във в. „ Турция “. Подготовката стартира още от предходните дни, когато се урежда да се означи този празник, „ както Великден “ и на него да участват трима свещеници. Когато настава денят на честването, всички български дюкяни затварят порти, като се изключи бакалиите и хората се събират пред църквата. Няколко години по-късно, в гр. Воден, дъщерята на баба неделя – Станислава, също провежда за първи път честването на този празник в града.
Тя върви по стъпките на майка си и едвам на 15 годишна възраст става учителка. Седмица преди 11 май 1868 година Станислава поръчва на своите възпитаници да им бъдат ушити бели облекла и да си подготвят червени панделки. На 10 май дружно с децата, Станислава събира цветя, в това число едно, което се споделя света лоза и дружно с бръшлянени клончета те създават венци, с които украсяват учебното заведение и църквата. На 11 май службата се изнася в двора на църквата, всички са облечени тържествено, а Станислава споделя пред множеството за делото на светите братя. Във времена, когато могат да те арестуват единствено, тъй като си погледнал някого изкривено, организирането на български празник е повече от огромно събитие.
След като напущат Прилеп, Неделя и щерка й за малко преподават във Велес, където изискванията са още по-лоши. Именно там те създават знамето за бъдещото огромно въстание, готвено от Левски. Този интервал от живота на баба Неделя е доста тежък. Дъщеря й си спомня по какъв начин в един миг, майка й съвсем губи религия: „ Къде си благо родно място? Криеш ли се от мен? Няма ли едно кътче да сложа главата си? Къде сте и вие мои благи дечица да видите майка си в какво е злощастие изпаднала? “. Покрай разпитите и недоверието, майка и щерка се местят в Солун. В града опълчването сред българи, от една страна, и гръкомани, от друга е извънредно огромно. Неделя и щерка й от време на време са замеряни с камъни, когато вървят на работа, даже има случай, в който се пробват да отровят Станислава с храна и съвсем съумяват.
Тези премеждия не отклоняват баба Неделя от нейната просветителска задача. Тя съумява да замине за Русия с четири млади девойки, които получават стипендии да следват там. На връщане, тя получава доста църковни и всемирски книги като подарък, както и дребни дотации, а когато минава през Свищов, Неделя влиза в контакт с локалното женско сдружение. Това посещаване, въодушевява Неделя и когато се завръща в Солун през 70-те години на XIX в. основава женско сдружение „ Възрождение “. За страдание то си печели не малко врагове и тя приключва неговата активност, създавайки ново – „ Българска зора “. Отново настава интервал, в който както Неделя, по този начин и щерка й съвсем не разполагат с никакви средства и се постанова да търсят поддръжка и помощи както от по-заможните българи в града, по този начин и от съветския консул. Баба Неделя затъва в задължения, които в последна сметка съумява да изплати, само че за сметка на мощно влошеното си здраве.
Баба Неделя посреща освобождението и след него продължава да преподава в региона на Родопите. Когато възрастта й напредва тя се отдръпва в София, където й оказва помощ щерка й Станислава, като самата тя не разполага с доста средства и би трябвало да изхранва седемчленното си семейство. През 1893 година, когато е на 66 годишна възраст и много болна, баба Неделя изпраща писмо до Седмото нормално национално заседание с молба пенсията й от 40 лева да бъде увеличена, защото й стига едвам да си купи медикаментите. „ Като благоволявате да прочетете в приложената тук книга II … някои къси биографически бележки за моето 27 годишно учителстване при най-трудни времена и тежки условия, като първа българска учителка в градовете София, Самоков, Прилеп, Охрид, Велес, Солун и Родопите и като сравните моите заслуги от една страна. А какви са те, ще попитат! На това отговор дано даде българщината “.
Изпълнената с болежка молба на баба Неделя остава без отговор. В резолюцията към документа в резюме е вписано, че защото тя се е споминала, прошението остава без отговор. В първия ден от новата 1894 година баба Неделя напуща този свят в последна беднотия. Макар нейната битка да не е почетена с медали, през 2006 година, българската експедиция на остров Ливингстън открива нов морски нос, който кръщава на известната просветителка.
Снимки: Wikipedia
