От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Една от християнските светици се изобразява, държаща колело с шипове в едната си ръка. Тя е била високообразована дама, от заможно семейство, която отхвърлила всички кандидати за ръката си. Макар да е възпитана като богохулник, тя приема християнството и става един от най-пламенните му почитатели. Почти няма човек, който да беседва с нея и да не е притеглен към Христовата религия.

През IV в. тя е наказана на гибел, само че даже мъчителното колело с шипове не устоя пред нейната непорочност и се разпада, а когато в последна сметка я екзекутират, ангели се спускат и отнасят тялото й. Самото й име значи „ непорочност “. Заради своята непоквареност и всеотдайна религия, християнският свят я уважава и до през днешния ден, а в православието празникът й се отбелязва на 24 ноември. Името й носят завладяващи и мощни дами, оставили своята следа в историята като Катерина Медичи и Екатерина Велика.

Българските летописи също съхраняват загатна за една изключителна жена, носеща името на светицата. Тя е преподавател, публицист, преводач, политически деятел, а в един интервал от живота си даже милосърдна сестра. Тя безрезервно пази редица дела и се бори за правата, както на дамите, по този начин и на българските евреи. Личният й живот е белязан от поредност нещастия, само че макар тях тя съумява да се задържи на крайници и намира разтуха в това да оказва помощ на другите.

Съпругът й, Петко Каравелов, четири пъти е избиран за министър-председател на България, а неговата половинка е непроменяемо до него. Съвременниците й я разказват като „ невероятна “ и „ мощна “ българка, някои се обръщат към нея с галеното име „ Катинка “. Чертите й са нежни, само че това с което очарова събеседниците си е острият разум, а не физическата хубост.

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68925294

Екатерина Каравелова се ражда на 21 октомври 1860 година в гр. Русчук (Русе) в влиятелния квартал Вароша. Баща й, Велико Пенев, е кожухар. Сведенията за майка й са извънредно нищожни. Семейство Пеневи има общо четири деца – три дъщери: Екатерина, Сия и Мариола и един наследник – Атанас. Трагедиите в персоналния живот на младото момиче стартират от най-ранна възраст. Когато тя е едвам девет годишна, татко й умира и фамилията изпада във финансово усложнение.

Грижите за Екатерина поема нейната заможна вуйна – Кирияки Минкова, брачна половинка на русенския търговец Тодор Минков. Именно по нейна концепция младото момиче е изпратено да учи в Русия. Първоначално тя е изпратена в пансиони в Николаев и Киев, само че на 10 години е записана в IV Московска женска гимназия. Докато е в Москва, тя е настанена в дома на запасния съветски военачалник Всеволод Николаевич Лермонтов и брачната половинка му Елисавета Андреевна.

След осемгодишно учене, Екатерина приключва гимназията със златен орден и с знания по съветски, френски, немски и британски език. След завръщането си в родния град тя става учителка. Първоначално образова частно  дребните деца на богатите семейства, а по-късно е назначена за учител в русенското девическо учебно заведение. В Русе тя среща още веднъж един другар от ученическите години в Москва – Петко Каравелов, брат на известния публицист Любен Каравелов, който живее в Дунавския град. Двамата се срещат през 1872 година в Москва по време на представлението „ Дванадесета нощ “.

Докато за Екатерина Петко е единствено другар, младият мъж е мощно притеглен от нея. Той три пъти й предлага брак преди тя да склони и да даде единодушието си. По мотив ухажването му, по-късно тя записва в дневника си, че една вечер, за удивление на самата нея, той съумява да получи заветното „ да “. Двамата се сгодяват през октомври 1879 година, а сватбата им става действителност в русенската черква „ Св. Троица “ през януари на идната година. Екатерина го разказва като „ упорит “, „ разгорещен “ и „ експлозивен “ и също по този начин споделя, че чак след раждането на първото им дете стартира да го обиква. По мотив на брака си тя самата споделя: „ Ние живеехме, без да се командуваме “.

През 1880 година Петко Каравелов става за първи път министър-председател и младото семейство се открива в София. Екатерина става негова секретарка и преводач. След като княз Александър I Батенберг суспендира конституцията, Каравелови се местят в Пловдив. Там Екатерина и Петко стават учители. Също по този начин те стартират да издават вестник „ Независимост “, на страниците на който разгласяват творчеството на близкия си другар Пенчо Славейков.

На изборите през май 1884 година Либералната партия печели с голямо болшинство и Петко за повторно заема поста министър-председател. Това е един извънредно сполучлив в професионално отношение интервал в живота му. Съпругата му още веднъж е негова дясна ръка и съвременниците им настояват, че нито един документ не стига до Петко преди тя да го прегледа. Журналистът Димитър Маринов я назовава „ регентката на България “.

По време на Съединението и последвалата го Сръбско-българска война (1885 г.) министерският съвет заседава в дома на Каравелови. Тогава, военният сътрудник Артур Фон Хун написа следното за Екатерина: „ общителната брачна половинка на министър-председателя, неговата неуморна сътрудница го пазеше против всички зли вести… „ Не се бойте – споделяше тя – не е допустимо нашите юнаци да бъдат бити от сърбите и тъй като е невероятно, то няма да бъде… По-късно с право споделяха, че на 6 ноември от цялото население на София единствено госпожа Катина Каравелова бе единственият мъж. “

Времената обаче се менят, както и политическите пристрастия. Когато на власт идва Стефан Стамболов, Каравелов минава в съпротива. През март 1891 година е погубен министъра на финансите – Христо Белчев. По мотив на неговата насилствена гибел, полицията арестува видни представители на опозицията, измежду които Петко Каравелов, Трайчо Китанчев, Кочо Арсениев, Илия Георгов и  доктор Моллов. Мъжете са затворени в Черната джамия (дн. черква „ Св. Седмочисленици “) и съгласно слуховете са подложени на нечовечен побой.

Екатерина не остава безучастна и съумява да убеди майките, съпругите и сестрите на задържаните мъже да подпишат петиция до дипломатическите представители на европейските страни, в която се разказва по какъв начин те са били с торби с пясък и отношението към тях е нечовешко. Директното превръщане към представители на непознати страни обаче е сметнато за държавна машинация и единствено дни по-късно Екатерина е сложена под домакински арест. Смята се, че самият Стамболов упорства тя да получи смъртно наказване. Защитата й поема известният български юрист и политик – доктор Константин Стоилов. Неговата пламенна тирада и думите на самата Екатерина: „ Направих това, което би направила всяка жена на мое място за своя мъж„, вземат решение присъдата в нейна изгода. По-късно и брачният партньор й е освободен.

Снимка: By Неизвестен – Scan from "Като антична покруса. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. София, издателство – Наука и изкуство, 1984, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16949261

През 1888 година Петко Каравелов стартира да издава поредицата „ Свети Климент “. Десетки заглавия от нея са преведени от Екатерина, измежду които произведения на Виктор Юго, Мопасан, Чарлз Дикенс, Толстой и Достоевски. Освен с преводна литература, тя е ангажирана и с писането на политически фейлетони, разкази („ Сенки “), записки („ За Петка Каравелов ”) и литературна рецензия („ Бай Ганю и създателят му ”). През 1901 година

Петко заема поста министър председател за четвърти, финален път. Този път неговото ръководство приключва прибързано, поради огромния заем, който страната би трябвало да тегли от френската банка „ Дьо Пари и Париба “. Въпреки това и този път той остава в историята на демократична България, като първия неодобрен министър председател. Не получил нужното парламентарно болшинство, той си подава оставката.

Ако публичната активност на Екатерина е изпълнена с възходи и падения, то в персонален проект тя претърпява същинска покруса, защото погребва освен брачна половинка си, само че и всичките си деца. Първият удар понася доста млада, когато първородната й щерка – Радка умира едвам две годишна. През 1903 година, след тежко боледуване, Петко Каравелов издъхва и Екатерина претърпява тежко неговата гибел. Втората й дете – Виола се дами за журналиста Йосиф Хербст. След атентата в църквата „ Св. Неделя “, той изчезва безследно. Виола губи разсъдъка си и прекарва остатъка от живота си в Карлуково, където и издъхва през 1934 година

Най-известна е покъртителната история на най-малката й щерка – Лора. Тя е извънредно красива и умна. Още доста млада тя се среща с известния български стихотворец Пейо Яворов, който майка й въобще не утвърждава. Когато ги разказва дружно тя подчертава върху качествата на щерка си и не особената прелест на Яворов. Въпреки че знае за възприятията на Лора, Екатерина я кара да се ожени за политика от Демократическата партия – Иван Дренков. Двамата имат две деца: Кирил, който умира скоро след раждането и Петко, който след това е отгледан от баба си.

Лора съумява да разтрогне брака си през 1912 година и по-късно незабавно се дами за Яворов. Връзката им приключва съдбовно, когато на идната година тя се самоубива, прострелвайки се в гърдите, а той прави опит да приключи живота си стреляйки в слепоочието си. В своя дневник майка й записва: „ Чувствам се разрушена. Не зная за кого плаче сърцето ми: за Лора, която изчезна преди време в разцвета на младостта си, или за оная, която и каквато тя можеше да бъде. “

В опит да избяга от болката, Екатерина продължава интензивно да се занимава с социална активност. Близо 25 години тя е ръководител на софийското женско сдружение – „ Майка ” и на основаното към него девическо професионално учебно заведение „ Мария Луиза “. По-късно тя става и основен секретар, както и съпредседател на Българския женски съюз. Също по този начин Екатерина основава и е ръководител на Съюза на българските писателки.

Включвайки се интензивно в битката за пълноправие на дамите, тя става ръководител на Българската секция към Международната женска лига за мир и независимост. Вследствие на това тя изнася голям брой лекции както в страната, по този начин и във Вашингтон и Дъблин. През 1924 година точно от трибуната на ирландската столица тя споделя следното: „ Нашият блян не е мирът, който подписват държавните управления, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на същинската народна власт. “

През целия си живот Екатерина Каравелова е неотклонен бранител на човешките права. Тя написа публикации в отбрана на потърпевшите по време на септемврийските събития през 1923 година,  написа и до двореца след атентата в църквата „ Св. Неделя “, застъпвайки се за някои от хората, които са задържани като поета Гео Милев, да вземем за пример. По време на Балканските войни (1912-1913) и на Първата международна война (1914-1918), Екатерина работи като здравна сестра и се грижи за ранените и болните.

Изключителното й въздействие в съдбините на България се вижда при честването на 50-годишната социална активност на Каравелова през ноември 1929 година в спектакъл „ Роял “ се, когато на церемонията участват цар Борис III и министър председателят Андрей Ляпчев.

Снимка: By Vassia Atanassova – Spiritia – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57528465

Една от неособено известните й заслуги е от интервала на Втората международна война (1939-1945) и е обвързвана със спасяването на българските евреи. Заедно с писателя Антон Страшимиров и проф. Асен Златаров, Екатерина Каравелова взе участие интензивно в основаването на Комитет в отбрана на евреите. Дейността му е прекъсната, само че тя продължава да се интересува живо от еврейския въпрос. Когато става явен проектът за депортиране на евреите, в дома й идва основният равин доктор Ашер Хананели я моли за поддръжка. Тогава Екатерина написа петиция до цар Борис III, в която споделя следното: „ Синко, и ти си татко, не прави никому зло “. Благодарение на близкото си другарство с княгиня Евдокия, тя съумява да съобщи писмото в двореца.

Екатерина Каравелова съумява да доживее края на Втората международна война и издъхва през 1947 година на 87 години в гр. София. Тленните й остатъци са положени до тези на брачна половинка й в църквата „ Св. Седмочисленици “. За своята неуморна активност тя е приета още приживе и е наградена два пъти с орден „ Червен кръст “, както и с Орден „ За Гражданска заслуга “ I степен.