От древността образът на жената се свързва с този на

„Лошите момичета“ на историята: Ана Карима – стихийният дух на равноправието

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Да получат обучение не е рождено право на дамите, само че още от древността нежната половина на човечеството се пробва да извоюва своето място измежду кръга на интелектуалците. През IX в. високообразованата Фатима ал-Фихри основата мадраса (ислямско училище) в град Фес, Мароко, която през днешния ден е Университетът „ Карауин “, най-старото висше учебно заведение в света. Чак през XIII в. се появяват първите сведения за жена-преподавател в университет. Тя е правист от Болоня и името й е Бетисия Гоцадини.

Докато през по-голямата част от историята обстоятелствата за сходни високообразовани дами са спорадични, XIX в. трансформира това статукво. В епохата на Романтизма дамите на Запад стартират от ден на ден да навлизат в областта на образованието освен като възпитаници, само че и като учители и педагози. Постепенно дамите навлизат в колежите и университетите, като редом с повишението на техните познания, нараства и желанието за автономия и политическо пълноправие с мъжете.

Пробуждането на дамите за обучение доближава и източните лимити на европейския свят. През Възраждането, в Плевен се открива първото девическо учебно заведение в българските земи от Анастасия Димитрова (1840). Само седемнадесет години по-късно в гр. Лом се учредява и първото българско женско сдружение. Една от главните му цели е да популяризира образованието измежду дамите.

След Освобождението, битката на дамите за достъп до познания продължава. Ако през 2019 година във висши образователни заведения в България са признати повече от 118 000 дами, то през 1916 година, когато за първи път на българките е позволено да влязат в университет, едвам 16 дами са позволени като слушатели по време на лекциите. Тази на пръв взор дребна стъпка е плод на десетилетия битка за пълноправие и се случва с помощта на една спорна персона от родната ни история.

Тя съумява да завоюва уважението на Иван Вазов, само че е ненавиждана от интелектуалци като Пейо Яворов. Образът й е подигран от драматурга Стефан Костов, който я употребява за първообраз на основната героиня в пиесата „ Мъжемразката “ (1914). Външният й тип не е прелъстителен, даже противоположното. Според думи на нейни съвременници-мъже тя се облича като френска прислужница. За сметка на това езикът й е изострен, не се свени да изрича свободно мнението си, а във връзка с господата от време на време е даже груба.

Снимка: By Unknown author – http://bgmodernism.com/lica, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41073902

В продължение на десетилетия тя се пробва да извоюва права и свободи за дамите. В своята публикация „ Ние “, оповестена през 1908 година във вестник „ Равноправие “, тя отбелязва: „ Под думата пълноправие през днешния ден се подразбира едно: извоюване цивилен и политически права за дамата – или с други думи: … изваждане на дамата от мястото отредено ней в нашите закони, място позорно за човек, ценящ своето достолепие. “

Истинското й име е Ана Тодорова Велкова, само че в историята остава под псевдонима – Ана Карима. Тя е родена през 1871 година в град Бердняск, Украйна. Според някои откриватели тя е родена година по-рано, само че се пробва да скрие същинската си възраст. Баща й, Тодор Велков, е челник на чета през 1875 година, а по-късно взе участие в Руско-турската война (1877-1878). За майки й липсват сведения, с изключение на, че е украинка. След Освобождението фамилията напуща Бердняск и се реалокира в Шумен, където Тодор е назначен за регионален шеф.

Ана учи в Шумен, Варна и София. В столицата, нейна учителка е небезизвестната Екатерина Каравелова (съпруга на водача на демократите Петко Каравелов и майка на Лора Каравелова – бъдещата брачна половинка на Яворов). Тя вижда капацитета на Ана и я поддържа да се занимава с нейната пристрастеност – литературата. Велкова в началото е учителка в Шумен, само че доста скоро ориста трансформира пътя й.

Съвсем млада тя пада в плен на мощна обич. Едва 17-годишна тя се дами за по-възрастния от нея социалист Янко Сакъзов. Той е изтъкнат държавник, политик и журналист и с помощта на своите качества съумява да завоюва сърцето на Ана. За страдание, съюзът им се оказва несполучлив и белязан от отчаяние. По-късно Ана разказва брачна половинка си като „ интелигент с турско обучение “, намекваща за патриархалните му полезности. Според съвременниците им, Янко е и доста ревностен към по-младата си брачна половинка.

Най-тежка обаче се оказва непрекъснатата интервенция на свекърва й в техните взаимоотношения. Макар Ана да страда, по това време разтрогването на техния брак е немислимо от обществена позиция. Това се трансформира, когато Янко Сакъзов се влюбва във Вера – брачната половинка на своя сътрудник, писателя Георги П. Стаматов. В прорез с тогавашните порядки и макар обществения скандал, Сакъзов се развежда с Ана, оставяйки я сама да отглежда трите им деца. Предвид метода, по който се развива персоналния й живот, не е чудно, че след това мястото на дамата в брака и любовта са едни от водещите тематики в литературните творби на Карима.

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18959231

Краят на брака й съответствува с възхода на писателската й кариера. През годините тя написа под редица псевдоними, измежду които Вега, Мамин и А. Самуров. През 1891 година в списание „ Ден “ е отпечатан първият й роман – „ Обикновена история “. Като цяло творчеството й е огромно както в количествено, по този начин и в жанрово отношение. За едни от най-силните й произведения се смятат тези, основани на основата на българския фолклор като „ Янин извор “. Тя също по този начин е създател и на пет романа. Най-известен, измежду които е „ Ирина “, който разкрива историята на един безизходен любовен триъгълник. Книгата й „ За свободата “ е с по-голяма историческа устременост и крие значително автобиографични детайли.

Във всички свои произведения Карима преглежда проблемите на дамите. Тя се пробва да опише тяхната самотност, монотонно битие, боязън от неуспех и недоумение, чувство за живот в клетка. Пиесите й, се слагат на сцената на Народния спектакъл и въпреки да се пробват да прокарат феминистки хрумвания, в последна сметка демонстрират горчивата истина, че героините й рядко се отхвърлят от познатия, обикновен и неудовлетворителен метод на живот. Освен, че написа свои произведения, Карима е известна и като един от най-хубавите преводачи от съветски език. На нея изискуем първото българско издание на съчиненията на А. П. Чехов.

Наред с усилената й литературна активност, Карима енергично се посвещава на казуса с правата на дамите. През 1897 година тя основава женското просветително сдружение „ Съзнание “. Чрез него тя внася петиция в Народното събрание с гледище държавното управление да позволи на дамите да следват в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Четири години по-късно това прошение в последна сметка е утвърдено по време на ръководството на кабинета на Петко Каравелов, брачният партньор на нейната учителка.

През 1901 година Ана, още веднъж дружно с Каравелова, основават Българският женски съюз – първата обща женска организация. Карима е нейния първи ръководител. Идеите на организацията са да подобрят мястото на дамата във всяко едно отношение и те ги популяризират посредством своя печатен орган – „ Женски глас “. Тежкият темперамент на Карима обаче не й печели особена поддръжка даже измежду дамите и скоро тя е свалена от поста ръководител.

Това по никакъв метод не отклонява Ана от нейните цели. През 1908 година тя поставя основите на Съюза на напредничавите дами, преименуван по-късно на Съюз „ Равноправие “ с едноименен печатен орган. Смята се, че това е една от първите феминистки организации в България, въодушевена от интензивната битка на суфражетките в Западна Европа.

По това време Карима стартира да се увлича от левите възгледи и приема концепциите на социалистите. Освен проблемите, свързани с мястото на дамата в обществото, Ана е една от първите, които слага въпроса за развиването на децата. Тя пази правата на децата с душевен и физически проблеми и упорства, че би трябвало да бъдат част от естествения учебен развой, а не да бъдат отстранявани. През 1916 година Карима открива в София първото женско комерсиално учебно заведение в България, което по-късно получава статут на гимназия.

Ана е ценена от мнозина свои съвременници. Дора Габе и Мара Белчева й посвещават стихове. Тя поддържа и доста близки връзки с писателя Петко Ю. Тодоров (брат на Мина – обичаната на Яворов). С по-голямата част от кръга „ Мисъл “ обаче тя е в спор. Яворов даже намерено се подиграва на външността и маниерите й. Един от най-известните й конфликти, който се следи с интерес в публичните кръгове, е борбата й с писателката Евгения Марс.

Тя е като нейна цялостна диаметралност. Председателката на клуба на писателките е красива, ухажвана от мнозина, в това число от самия Вазов, и е щастливо омъжена. Тя не е обожател на книгите на Карима и намерено споделя своята рецензия. През 1937 година Ана разгласява публикация „ За клуба на писателките “ във вестник „ Дневник “ и насочва обществени обвинявания против Марс в заграбване на средства. Тогава Евгения я дава под съд и печели делото за клюка. Карима е наказана на един месец тъмничен затвор, само че е амнистирана от цар Борис III.

От брака си със Сакъзов, Ана има две девойки и едно момче. Една от най-ужасните й нещастия е, че Ана погребва две от децата си – Надежда и Иван. Синът й е прочут историк и правист. Той слага началото на преподаването на стопанска история в Софийския университет. Също по този начин той става доктор на философските науки в Лайпцигския университет. След гибелта на двете си деца, Карима се посвещава на благотворителна активност и основата сдружение „ Българка “. Тя открива интернат за сираци и дом за деца с разнообразни недъзи – „ Инвалид “.

Снимка: By Спасимир (Spasimir Pilev) – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71455601

По време на Балканските войни тя е даже доброволец на фронта. През 1936 година Ана подарява 10 хиляди лева за формиране на фонд към Софийски университет на името на сина си, който да финансира развиването в региона на стопанската история. За страдание, през 1952 година капиталът му е национализиран и се влива в държавния бюджет, с което се поставя завършек на съществуването му.

След атентата в църквата „ Св. Неделя “, Карима емигрира във Франция, където се среща с писателя-комунист Анри Барбюс. Тя му дава голям брой материали, разобличаващи държавния гнет в България, които са наранени в книгата му – „ Палачите “, която тя превежда на български. Поради това Ана е подведена под правосъдна отговорност по силата на Закона за отбрана на страната. Впоследствие тя е принудена да емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Към края на живота си тя съумява да се завърне в България. Последните си години тя работи и живее в хотел „ Славянска сказка “. Там и издъхва, на 6 март 1949 година

Писателка, поетеса, драматург, преводач, редактор, публицист, Ана Карима оставя ослепителен отпечатък върху следосвобожденската ни история и е една от дамите, на които се дължи сегашното пълноправие на дамите. Неслучайно известният български публицист Иван Вазов споделя за нея, че е извънредно витална и работлива: „ За да се съди за културата на един народ, би трябвало на първо място да се види равнището на развиване, до което е пристигнала дамата в тая страна. “