От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Когато на 4 януари 1878 година съветските елементи под командването на военачалник Йосиф Гурко влизат в София те не заварват славната цитадела от времето на Второто българско царство. Упадъкът на Османската империя се отразява съществено на този прочут в предишното град. В края на XVII в. италианските и дубровнишките търговци напущат рамките му, доста публични здания биват занемарени, а водопроводната система е в толкоз неприятно положение, че тук-там се употребяват кладенци. XVIII в. е не по-малко безмилостен.

Наред с анархията на кърджалийското време, София става жертва на голям пожар през 1816 година, разтърсена е от две трусове, а през 1857 година популацията й е покрусено от чумата. Предвид географското й местонахождение, градът продължава да притегля търговци и задгранични представителства. Именно с помощта на намесата на консулите на Франция и Италия, на София е спестена ориста на Стара Загора по време на Руско-турската война (1877-1878) и тя не трябва опожарена до основи.

Впоследствие, точно стратегическото място, на което е ситуиран градът се оказва основно по време на дебатите за избор на център на Княжество България. С взор към бъдещото териториално уголемение и обединяване на българските земи под един жезъл, на 3 април 1879 година Учредителното заседание избира София за новата столица на Третото българско царство. Почти незабавно стартира работата по градоустройствените промени и по превръщането на града в административен, стопански, теоретичен и културен център на страната. До 1885 година обаче на София продължава да й липсва блясъка на една типична европейска столица. Градът е „ мръсно, вонящо и кално село “, а улиците са „ изкопи и трапове “. Това е първото усещане, което градът оставя у Султана Хаджиминчович.

В превод от турски името й значи „ кралица “. Красива, изискана, умна и с радостен манталитет, Султана е измежду най-известните дами в Следосвобожденска България. Нейната физическа прелест и кокетство дават храна на жълтата преса в продължение на десетилетия. Тя е одумвана за флиртовете си с мнозина видни българи, измежду които и самият цар Фердинанд, а разводът й е същинска сензация. За страдание неприятната популярност хвърля сянка върху същинската й персона.

Благодарение, както на персоналните й мемоари, по този начин и на други извори от същата ера, се обрисува една много по-комплицирана дама, която има безсънен разум и правилен политически усет. Именно тя вкарва европейския модел в обществото, организирайки частни салони и соарета, на които българският и задграничният хайлайф разискват политически, стопански и културни въпроси. Тя е наградена и с ордена на Руския и Австрийския червен кръст за работата си по време на Руско-японската война (1904-1905). В едни бурни времена на военни спорове и чести смени на политически режими, Султана освен оцелява, само че и резервира своето въздействие в българския хайлайф.

Точната дата на раждането й не е известна. Смята се, че се е появила на този свят към 1868 година в град Тулча. Майка й, Марийонка, която е от прочут жанр от Жеравна, умира единствено две години след раждането. Така татко й, Пантелей Хаджиминчович, поема грижата за двете си дъщери. Той е приключил медицина в Париж и е вторият най-заможен българин в Румъния след Евлоги Георгиев. Загрижен за образованието на децата си, бащата изпраща дъщерите си в Кралския френски интернат в Букурещ.

Там Султана учи френски, немски, пиано и оперно пеене. Благодарение на своята лъчезарност и хубост, тя притегля вниманието даже на румънската кралица Кармен Силва, която е имала желание да заплати за по-нататъшното й обучение в Париж. Пантелей Хаджиминчович обаче има други проекти и сърцето го тегли към родината. Така през 1885 година той взема решение да се реалокира в София дружно със фамилията си. Там той основава и става първи шеф на Александровска болница.

Снимка: By originally uploaded by Пакко – transfer from the bulgarian wikipedia, originally from http://www.mfa.government.bg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9521901

Много скоро Султана притегля вниманието на мъжката половина на софийския хайлайф и по-конкретно – на капитан Рачо Петров. Според сведенията след запознанството си с нея, той се влюбва до уши и не може да спи. Петров отива при татко й и моли за ръката й, само че е отритнат най-безцеремонно. В очите на Пантелей Хаджиминчович Рачо освен не е от добра фамилия, само че и няма задоволително средства, с цел да задоволи всички потребности на щерка му. Младият мъж фактически има непретенциозен генезис, само че с помощта на гения и качествата си бързо се издига.

Той приключва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, а през 1885 година, една на 24-годишна възраст, става началник-щаб на настоящата войска в Сръбско-българската война. По време на войната, до момента в който той е на фронта, Султана и сестра й Елена са доброволци и вземат участие в приготвянето на бинтове и медикаменти за ранените. След края на военния спор, Рачо Петров получава медал за смелост II степен и крупна финансова дотация. Въпреки тези достижения, Хаджиминчович продължава да смята, че той не е добра партия за щерка му.

Двамата млади вземат решение да работят без да пита. Султана пристава на обичания си и се дами скрито за него на 27 юли 1886 година Незачитането на бащиното мнение, довежда до изстудяване на взаимоотношенията сред Пантелей и щерка му. Още през цялото време връзката сред Султана и Рачо е бурна. В своите мемоари, тя го разказва като „ съдбоносен “, само че в същото време „ доверчив “ и „ лековерен “ мъж. Тя се радва на внимание от страна на мъжете и си разрешава да флиртува намерено с не един и двама, което предизвика ревността на брачна половинка й. По време на взаимното си общуване те се снабдяват с две дъщери – Влада и Мария и един наследник – Благой.

В работен проект, двамата се оказват много добър екип. Животът им минава на политическата сцена и на подиума на дворцовите балове. Докато Рачо Петров кове своите политически връзки, Султана се грижи за имиджа и контактите с дипломати и хора на изкуството. Тя постоянно урежда сбирки на политическия и културния столичен хайлайф. През 1904 година тя провежда Комитет на софийските дами, чиято цел е да подкрепи съветските бойци по време на Руско-японската война. Комитетът събира помощи в размер на над 70 000 сребърни левове и 30 000 златни левове. Именно при започване на ХХ в. брачният партньор й на два пъти става министър председател на България.

Разточителния им живот и връзките на високо равнище предизвикат жълтата преса. В публикацията „ Защо Рачо Петров е станал министър “ на журналиста Георгиев-Харамията се обръща особено внимание на циркулиращите злословия в публичното пространство за връзките сред Султана и цар Фердинанд. Според сведенията, тя постоянно седи до него по време на приеми, а той се отбива нееднократно до дома й с цел да я поздрави. Дори в тези злословия да има зрънце истина, тя не е първата жена употребила чара и обаянието си, с цел да помогне за издигането на своя брачен партньор. В английската история, да вземем за пример, подобен е казусът със Сара Дженинс, която с помощта на другарството си с двореца издига брачна половинка си Джон Чърчил в първи херцог на Марлборо. В българския подтекст, мащабът на връзките, които Султана има е по-малък.

Това, което се знае сигурно е, че и тя, и Рачо Петров са извънредно амбициозни и ловко употребяват контактите си, с цел да реализиран издигане в обществото и да станат част от ръководството на страната. Всички средства са разрешени, само че даже те имат граници. Според злите езици, точно по време на следващия дворцов бал, когато Рачо Петров е солидно подпийнал, един благодетел му оповестява, че Султана и Фердинанд са се отдръпнали в една от стаите. Разгневеният капитан нахълтва без да зачита високия пост на българския общественик и води жена си.

След тази преживелица двамата съпрузи изпадат в недружелюбност и към този момент не се позволяват до обществения кръг към царя. В своите записки, Султана не разкрива истината за взаимоотношенията си с българския държавен глава, само че прави забавна оценка на неговото ръководство: „ А през днешния ден всичко единомислещо вика, че злото на България е княз Фердинанд. Аз персонално смятам, че злото е било и е още у нас самите и че нещастието ни се дължи на нашето скоро и бързо развиване, когато темелите – образование и обичаи – липсваха. “

Скандалите не престават и през 1906 година, когато избухва аферата „ Шарл и Жан “. Според една обява във вестник „ Мир “ Рачо Петров е злоупотребил с премиерския си пост и се е облагодетелствал финансово. В основата си абсурдът се завърта към социална поръчка за боеприпаси, в която една от компаниите е предпочетена за сметка на друга. От договорката Рачо Петров е получил близо 75 000 лева Отговорът на обвинения е завеждане на контра дело против редакцията на вестника, а резултатът – преустановяване и на двете каузи и потулване на случая.

Снимка: By Unknown author – This file was provided to Wikimedia Commons by the Bulgarian Archives State Agency as part of a cooperation project. The Bulgarian Archives State Agency provides images, which are public domain. For attribution/citation of the source, Bulgarian Archives State Agency, please use the identification numbers of the document's fonds, inventory, archival unit and sheet., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34496397

Макар престижът на фамилията да е съществено засегнат от кавги и обвинявания в злоупотреби, по време на Балканските войни (1912-1913) Султана е разпределена в полевата болница на Българския червен кръст в Лозенград, а Рачо Петров е назначен за консултант в свитата на престолонаследника Борис. По време на Първата международна война (1914-1919) до момента в който Рачо е шеф на Македонската военно-инспекционна област, брачната половинка му е милосърдна сестра в болничното заведение на доктор Киркович в Ниш. По време на Голямата война Султана също по този начин прави дарения на потърпевши български фамилии в Добруджа.

Именно в Македония името на Рачо още веднъж е забъркано във финансов скандал. Малко по-късно той е задържан за афери и далавери и изправен пред боен съд. Поредното уронване на престижа на семейството, както и охладняването на връзките сред двамата, предизвикат Султана да потърси анулиране на техния съюз. На 19 ноември 1919 година Духовният съвет при Софийската митрополия разтрогва брака „ по виновност на брачна половинка “. Това обаче не поставя завършек на одумването им в светските летописи. Разводът им се трансформира в същинска сензация защото са намесени крупни финансови суми.

По време на Втората международна война, въпреки и към този момент в преклонна възраст, името на Султана още веднъж е намесено в скандал. В спомените си тя написа: „ Мъча се да схвана какво е моето закононарушение! Комунисти не познавам, болшевики в живота си не съм виждала… “. Домът й е неведнъж обискиран и даже е конфискувана част от персоналната й преписка. Накрая тя е изпратена в концлагера „ Гонда вода “ и скоро по-късно е преместена в лагера при манастира „ Свети Кирик “.

Тогава тя е на 74 години и едвам се придвижва, подпирайки се на бастун. Именно там тя се разболява от тежка пневмония, която поврежда много нейното здраве. Причината за изпращането й в лагера е работата на по-голямата й щерка – Влада Карастоянова, която по това време е в Англия и работи като сътрудник на Би Би Си. Изказванията й срещу съюза на България с Германия са повода майка й да бъде арестувана. Година по-късно тя е освободена.

Султана Рачо Петрова напуща този свят на 16 ноември 1946 година За своите 77 години тя е била очевидец на едни от най-бурните времена от нашата история. Умна, амбициозна и красива, Султана събаря не една и две порти, с цел да реализира своите цели. Смята се даже, че тя е подкрепяла финансово Тодор Александров и активността на Вътрешна македонска революционна организация. Също както своя добър другар Симеон Радев, тя взема решение да издаде своите мемоари, които са скъп източник на информация за живота във висшите кръгове по време на ръководството на цар Фердинанд.